Проект на компанията "Лардж Инфрастръкчър Проджектс" предвижда изграждането на железопътна магистрала, започваща от румънския град Крайова, преминаваща през стената на нов язовир на река Дунав, прекосяваща Стара планина в близост до гр. Берковица и оттам през София и по долината на река Струма до Солун. Линията ще е електрифицирана, позволяваща комбинирано движение на пътнически и товарни влакове, като максималната скорост, която композициите ще могат да развиват, ще е 250 км в час. Предвижда се също така тя да използва общо трасе с автомагистрала "Струма" в участъка Благоевград – Кресна, заяви управителят на частната фирма Румен Марков.
Това съвсем не е първото подобно предложение на въпросното дружество и неговия началник. В началото на 2016-а "Лардж Инфрастръкчър Проджектс" лансира друг инфраструктурен мегапроект – коридора АBC + De, свързващ Егейско и Балтийско море и река Дунав. Плановете са той да започва от ново пристанище в Егейско море, изградено в района на гръцкия град Ферес (разположен на 8 км навътре в сушата), което да привлече големите плавателни съдове, преминаващи Суецкия канал и принудени сега да обикалят през Средиземно море и Атлантическия океан цяла Европа, за да разтоварят стоката си в големите пристанища в северната част на Стария континент. От пристанището ще тръгва железопътна линия – т.нар. Южно-северен поток, позволяваща товарните влакове да се движат със скорост до 160 км/ч, а пътническите с 360 км в час. Тя трябва да прекосява България по маршрута Стара Загора – Дъбово – Велико Търново – Русе, а след това през Румъния, Унгария, Словакия и да финишира в Полша, където да бъде изградено ново пристанище, макар и с далеч по-скромни размери от това в Гърция. Намерението е коридорът да преминава през големи индустриални центрове, които ще са основните ползватели и товародатели за жп линията. Ето защо ще се наложи изграждането и на изцяло нови големи жп гари, способни да обслужват товарни влакове с дължина 1.7 километра.
Разбира се, от гледна точка на сегашните икономически и финансови реалности тези идеи са нереализуеми. За коридора АBC + De цената е колосалните 38 млрд. евро. За новата жп магистрала към Гърция пък само за железопътното и пътното трасе в частта от Симитли до Кресна ще са необходими 650 млн. евро и отделно още по 50 млн. евро за всяка от гарите. Инициаторите на начинанието предвиждат тези пари да бъдат осигурени чрез държавно гарантиран заем и строителството да отнеме общо четири години. Едва ли обаче в скоро време наше правителство ще даде гаранция за подобна внушителна сума. Да не говорим, че за останалата част от маршрута средствата ще набъбнат поне тройно или четворно, и то без да броим строителството на новия язовир на Дунав.
