Александър Маринов
По стечение на обстоятелствата приключването на дейността на служебното правителство съвпадна със сакралните за българската политика сто дни. Това няма никакво значение по същество, тъй като с анализа на първите сто дни започва оценката на едно предстоящо управление, докато "Герджиков и компания" вече си стягат куфарите. Но тъй като така е прието, някаква оценка трябва да има. Самооценката вече чухме – при т.нар. отчет на служебното правителство – и тя може да се сведе до откровението на Герджиков, че го атакуват отвсякъде, следователно не е угодил никому.
За краткото си съществуване служебният кабинет не се открои с нещо особено. Това даде основание на някои анализатори да го определят като "безличен" – доста основателна преценка, като се има предвид "световната неизвестност" на повечето министри. В същото време към тях бяха отправени доста нетипични високи очаквания, най-вече заради еуфорията, с която бе посрещнато встъпването в длъжност на новия президент. За разлика от Румен Радев, който поне не разочарова, кабинетът "Герджиков" бързо ни напомни къде живеем.
Вярно е, че това правителство се справи добре с основната си конституционна задача, като
подготви и проведе предсрочните избори
и то едни от най-спокойните през последните години. Което съвсем не означава, че типичните пороци като нарушенията в кампанията и контролираният вот бяха елиминирани – просто не бяха толкова демонстративно-арогантни, а и отсъстваха типичните медийни скандали. Решаването на други видими проблеми просто бе извън неговите възможности. Служебният кабинет трудно може да бъде упрекван за смяната на част от областните управители – не защото всички предишни (редовни и служебни) правителства са го правили, а заради появилите се в публичното пространство доказателства (снимки и клипове) за участие на действащи областни управители в предизборни организационни сбирки на ГЕРБ. Друг въпрос е защо министрите и лично премиерът не можаха или не поискаха да обосноват решенията си с тези конкретни доказателства – нито в началото, нито при доста нахалните искания за извинение от някои "потърпевши" при изслушването в новия парламент.
Много повече съмнения предизвикаха предприетите
кадрови промени в министерствата
и подчинените им административни структури (с изключение на здравното ведомство, където Илко Семерджиев много ясно обяви намеренията си още при встъпването в длъжност). Най-уязвимата точка на тези стъпки бе неспособността (или нежеланието) персоналните промени да се обосноват с фактологично доказани грешки и нарушения в провежданите политики, с каквито несъмнено изобилстваше недовършеният мандат на предишното правителство. Ако прибавим пораздухания от медиите крайно нескопосан начин на кадруване, усещането, че поне част от министрите са водили някаква собствена игра, става доста натрапчиво.
И все пак, ако може да се говори за провали на служебното правителство (каквито не е лесно да се извършат за такъв кратък срок), няма как да бъдат игнорирани два момента. Първият е зрелищното компрометиране на изрично възложения от президента Радев
задълбочен експертен анализ
на състоянието на всяко едно министерство и на държавата като цяло. Това, което направи екипът на Огнян Герджиков, бе толкова далеч от разумните представи за "задълбочен експертен анализ", че породи основателни съмнения за умишлено прикриване на наследството, оставено от кабинета "Борисов-2". Може да се спекулира дали това се дължи на масираното участие на лица, заемали отговорни позиции в предишни управления, на лични ангажименти, на нежелание да се поема персонален риск, или просто на липса на управленски капацитет. Но няма как да се оспори, че неглижирайки или замитайки под килима съществени (вкл. документирани) недостатъци, служебното правителство на практика "подпря" ГЕРБ и ограничи възможността за информиран избор от страна на гражданите.
"Свършеното" бе класическа илюстрация на упражнението "отбиване на номер". Бяха "елегантно" елиминирани множество факти относно ефективността и ефикасността на ключови политики, за които бяха изхарчени милиарди левове и които породиха съмнения и критики в широки слоеве на обществото. Изнесените в последните дни свидетелства за съществени нередности при изграждането на магистрала "Марица" също не смутиха невъзмутимото спокойствие на ръководителите на въпросното министерство. Както пролича от изявлението на премиера, отговорността на кабинета се е изчерпала с това "да сигнализира".
Ето защо от въпросния "задълбочен експертен анализ" абсолютно нищо не произтече. За пореден път един набързо скалъпен и светкавично забравен доклад бе запратен по посока на прокуратурата, с която всички обичат да си измиват ръцете. Така и не видяхме компетентен управленски материал, който да представи на обществото вече добили гражданственост обстоятелства и преценки и да оправдае поне донякъде силните предварителни анонси на някои министри.
Вторият и донякъде уникален провал на кабинета "Герджиков" бе изразен в
непрекъснатите опити за измъкване от отговорност
на самия премиер и по-голямата част от министрите. По тази линия бързо става ясно кои от членовете на правителството са били (относително) личен избор на президента и кои са му били пробутани от "верни приятели и съветници". Става дума не само за пожарно свиканото извънредно (и напълно неподготвено) заседание на Министерския съвет за отмяна на Постановление 208 или за нескопосания и ненужен напън да се подготвят законодателни инициативи. Това, което не остави никакви съмнения, бе желанието на премиера и на част от екипа му да се дистанцират от президента Радев, демонстративно да му прехвърлят отговорността и да покажат, че не желаят да си развалят отношенията с бившите бъдещи управляващи.
В това отношение служебният министър-председател даде чудесен пример за някои от позабравените номера на юридическото лоби в отшумялата царистка партия. Ако има емблематична за служебното правителство фраза, веднага изниква любимият израз на Герджиков: "Аз нямам нищо общо с това". Самият премиер призна с половин уста на прощалната си пресконференция, че е имало известни разминавания с президента, но "това било нормално".
Служебното правителство на Герджиков едва ли ще бъде запомнено с нещо особено, но даде още едно убедително доказателство, че от съчетаването на позабравени политически въжеиграчи и напълно неизвестни подставени лица трудно може да се получи що-годе приличен управленски резултат. Дано този извод е полезен на президента Радев, на когото вероятно ще се наложи да назначава и други служебни кабинети.
