Бившите колеги на уволнената от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова не желаят да водят делото срещу нея за престъпление по служба и засега не е ясно как ще продължи процесът. Преди седмица се появи информация, че Софийският апелативен съд (САС) връща делото за разглеждане в СГС, който преди това го прекрати с разпореждане на определената за докладчик Вера Чочкова.
Тя пое делото, след като други двама съдии си направиха отвод. Сега е твърде вероятно да се стигне до лавина от откази то да бъде разгледано. По закон наказателните дела срещу магистрати се разглеждат в СГС, но ако не е възможно да бъде образуван съдебен състав, Върховният касационен съд може да изпрати папките на друг, еднакъв по степен съд.
Ченалова е обвинена в престъпление по служба и за документно престъпление, свързани с разглеждано от нея търговско дело от 2013 г. по искова молба на "ОЕТ – Обединени Енергийни търговци" ЕООД срещу НЕК. Тезата на прокуратурата е, че съдийката е увредила държавната компания с наложените неправомерно запори върху сметките й, като същевременно е облагодетелствала ищеца с несъбраните от него държавни такси в размер на повече от 434 хил. лева. Освен това Ченалова разпоредила поправка на протокол от съдебно заседание, която го превърнала в официален документ с невярно съдържание.
Разпореждането на Вера Чочкова за прекратяване на делото породи спорове, които няма да спрат и след отмяната му от САС. Според апелативния състав Чочкова е обсъждала недопустимо доказателствата по делото на етапа на подготвителните действия за разглеждането му в съдебно заседание. Съдията-докладчик е упрекната още, че е обсъдила доказателствата избирателно и е въвела незаконосъобразно завишени изисквания към прокуратурата по повод на делата срещу магистрати. А именно, че обвинителните актове срещу тях трябвало да отговарят на по-висок стандарт, ако става въпрос за действията им при разглеждане на дело.
Според апелативните съдии изложените от Вера Чочкова съображения за липса на определени констатации в обвинителния акт сочели, че делото трябва да бъде върнато за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, а не да бъде прекратявано. Границата всъщност е тънка, защото НПК предвижда от съдията-докладчик да прекрати делото, когато описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление. Въпросът е дали липсата на достатъчни обвинителни твърдения означава, че не е извършено престъпление, или че непълнотите в обвинителния акт трябва да бъдат преодолени.
САС застава на страната на прокуратурата, когато приема, че обвинението е тълкувано превратно, а на места е и подменено. Това заключение е по повод на описана среща между Ченалова и свидетел – управител на фирма, на която присъствал и адвокат. На следваща среща адвокатът споделил, че Ченалова е поела ангажимент да реши търговски спор в полза на една фирма. Свидетел пък изразил категоричната си увереност, че нещата са уредени и че ще спечели делото, от което очаквал да получи около 20 000 000 лева.
В съдебните среди се говори обаче, че апелативният състав е бил притискан да отмени разпореждането на Чочкова за прекратяване на делото. На практика основният й аргумент в защита на функционалния имунитет на магистратите е в полза на всеки един от тях, тъй като го пази от наказателно преследване във връзка с действия по конкретни дела. Толкова бърз провал на делото е обаче недопустим за държавното обвинение, чийто шеф Сотир Цацаров е основна мишена на Ченалова след гръмването на скандала "Яневагейт".
Чочкова също е под обстрел. Бяха припомнени различни факти, свързани с нея. От една страна, я упрекват, че вместо да прекратява делото, е можела да го разгледа по същество, включително и да произнесе оправдателна присъда. Подтекстът е, че е нанесла удар на прокуратурата, като същевременно е избягнала по-нататъшни неприятности, свързани с политическите и институционалните сблъсъци около Ченалова.
Юристите си припомниха още, че ден преди разпореждането на Чочкова за прекратяване на делото, нейният съпруг Валери Тарандов беше назначен за заместник-министър на правосъдието в служебния кабинет на Огнян Герджиков. Тарандов е бивш адвокат, а сега е в ръководството на арбитражния съд към сдружението с нестопанска цел „За развитие на правото в България“. Първи за назначаването му съобщи сайтът “Афера” с пояснението, че юристът е негов автор.
Говори се също, че Ченалова и Чочкова са свързани с противниците на Цацаров.
При описаните обстоятелства всеки съдия, който поеме делото, би се озовал между чука и наковалнята. Подобни примери са безброй, а един от тях е тъкмо по същото дело и може да служи за обеца на ухото. Преди две години повече от половин дузина съдии в СГС си направиха отводи при разглеждането на мярката за неотклонение на Ченалова в рамките на същото дело. Рискът пое Веселина Ставрева, която отхвърли искането на прокуратурата за налагане на най-тежката мярка "Задържане под стража" и пусна Ченалова под гаранция.
Година по-късно Висшият съдебен съвет (ВСС) образува дисциплинарно производство срещу нея, което малцинството в кадровия орган окачестви като репресия. Дисциплинарката започна именно заради действия на Ставрева по делото срещу Ченалова – за това, че предоставила достъп до материалите на двама адвокати, а трябвало да има разрешение от прокурора. Всичко това стана в разгара на скандала с изтичането на записи на разговори между бившата председателка на СГС Владимира Янева и Румяна Ченалова.
В сегашната ситуация вероятността за нормализиране на ситуацията е практически нулева. Записите по "Яневагейт" секнаха преди изборите, но пък веднага след тях битката между лобитата в съдебната власт избухна с нова ярост. Ако трябва да избират дали да си навлекат гнева на по-силните, или да бъдат нарочени за лоши от по-гласовитите, повечето съдии биха прибегнали към отвода като спасително средство. За него също може да понесат упреци, но кой не би ги разбрал, ако са поставени в невъзможност да решават делото безпристрастно съгласно вътрешното си убеждение.
