Рулетката по избора на нов председател на Върховния административен съд ще се завърти веднага след празниците. А основната дилема пред висшите съдебни кадровици във ВСС е кой ще избира новия "голям" в съдебната власт: сегашният състав на Висшия съдебен съвет или следващият?
Във вторник (2 май) съдийската колегия на ВСС реши да внесе три предложения за хронограмата на процедурите, по които ще бъде избиран следващият председател на ВАС. Кой от вариантите ще бъде избран обаче може да реши само пленумът. А това ще стане най-вероятно на 11 май. Приеме ли се хронограмата, ще се изясни и кога ще бъде открита процедурата, а и как ще се разположат във времето всички етапи и срокове, които са свързани с избора.
Сегашният председател на ВАС Георги Колев трябва да освободи поста си на 22 ноември. Тогава изтича седемгодишният му мандат, а той няма право на втори. Малко вероятно е Колев да поиска да се върне обратно в системата като редови съдия – самият той вече заяви в медиите, че вижда бъдещето си извън съдебната власт. А дали ще поеме някакъв политически пост, както усилено се говори напоследък, може само да се гадае.
По закон процедурата по избора на нов председател на ВАС би трябвало да започне не по-рано от шест и не по-късно от четири месеца преди края на мандата на Колев – т.е. в интервала от време между 22 май и 22 юли. А самият избор просто няма как да бъде проведен бързо: законът е предвидил множество предварителни етапи, през които трябва да се мине, и срокове, които са задължителни – те ще отнемат три-четири месеца.
Какво значи това? Че ако процедурата започне през май, тя ще тече до средата на лятната ваканция на ВСС, но пък този състав ще има възможност да я приключи, преди да сдаде властта на следващото попълнение кадровици. Е, ще бъде "на косъм", защото мандатът на сегашния ВСС изтича на 3 октомври.
Ако процедурата обаче не бъде открита сега, а се отложи за юли – това ще означава, че най-важната част: изборът на новия председател на ВАС, ще прави новото попълнение във ВСС. Този вариант обаче върви с "риска" съотношението на силите и интересите в следващия ВСС да е различно. И затова е по-вероятно сегашното мнозинство в съвета да не го оцени като добър.
Процедурите могат да се "спешат", но не много – просто защото са предвидени срокове, които няма как да се съкратят.
Процедурата започва с номинациите, които могат да направят както членове на съдийската колегия (зад всяко предложение трябва да стоят поне трима членове на колегията), така и от пленума на ВАС, а и от министъра на правосъдието. Тези номинации ще бъдат внесени на четири поредни заседания на пленарния състав, след като бъде обявен стартът на кампанията по избора. Всеки от кандидатите ще има 14-дневен срок, за да си напише концепцията и да я представи.
Сетне комисиите за атестиране и по професионална етика ще пишат доклади "за професионалните и нравствените качества на кандидатите", които трябва да бъдат представени най-малко 14 дни преди колегията да гласува дали допуска предложението.
След това започват изслушванията: първо пред пленума на съдиите от ВАС, които трябва да изразят становище за качествата на кандидатите. Как се свиква пленум на съд насред лятната ваканция на магистратите е въпрос с повишена трудност. Но е факт, че без това изслушване изборът просто няма как да мине – или поне така би трябвало да бъде.
Следват още срокове и заседания – за въпроси и отговори, за проверки за "моралния интегритет" на кандидатите, размяна на документи и прочие… Докато най-накрая се стигне до внасянето на кандидатурата пред пленума на ВСС за провеждането на самия избор. И той ще бъде предхождан от изслушване, при това публично. И ще бъде пряко излъчвано по БНТ. А според правилата за избор на "тримата големи" то трябва да бъде обявено в изрично определен срок: най-малко месец преди провеждането му.
И едва тогава идва ред на гласуването – то е явно и се изискват минимум 17 гласа "за".
Месеци са нужни за всичките етапи, през които ще преминат кандидатите, за да седнат в овакантения от Георги Колев стол. Ще има и много работа, а това са все неща, които изглеждат трайно несъвместими с представата за лятна ваканция. Но пък нищо чудно членовете на ВСС да демонстрират невиждана "самоотверженост" – само и само да не допуснат изборът да остане за следващите кадровици.
Има обаче и няколко любопитни момента в хода на самия избор, които могат да объркат всички сметки.
Първо, атестационната комисия може да предложи на колегията да не допусне да се яви пред пленума кандидат, който не е отстранил "констатираните непълноти в документите си в дадения от съответната комисия срок, поради което не могат да се направят изводи за съответствие на кандидата с изискванията на закона". Ако колегията вземе такова решение, то би следвало да подлежи на обжалване. И въпросът е нетолкова дали това обжалване може да "блокира" избора и да спре процедурата до произнасянето на съда, колкото какво ще се случи, ако решението на колегията бъде обявено за незаконосъобразно.
Второ: самият пленум може да не гласува със 17 гласа "за" една от кандидатурите. В сегашната конфигурация на съвета вероятността да бъде избран един кандидат, ако е подкрепен от главния прокурор Сотир Цацаров, е почти сигурна. А дали сегашният "двуполюсен модел" ще се запази и във следващия ВСС – тепърва ще видим.
Едно е сигурно: независимо от това кой ВСС ще прави избора, ако не се съберат минимум 17 гласа "за" дадена кандидатура, процедурата се прекратява и изборът ще трябва да започне отначало.
Трето: президентът може да откаже да издаде указ за назначаването на избрания от ВСС кандидат за председател на ВАС. И в този случай процедурата се прекратява и се прави нов избор.
Стигне ли се до последните два варианта обаче – това ще значи, че изборът ще бъде изцяло в ръцете на новия ВСС.
Защо е толкова важно кой ще е председателят на ВАС?
Председателят на ВАС на практика ще олицетворява системата за административно правосъдие в страната, а това е правосъдието, в което гражданите търсят помощ срещу беззаконията на властта.
Освен това Върховният административен съд е този, който разглежда всички дела срещу министерските наредби и правилници, той преценява законосъобразността на обществените поръчки, пак пред ВАС се обжалват "чистките" сред висшия ешелон на властта.
ВАС е съдът, който трябва да осигури законното протичане на всички избори в България. Пак той е институцията, която преценява дали законно е отнет лицензът примерно на банка – това вече всички го научихме покрай аферата с КТБ.
ВАС е и касационна инстанция за всички административни дела от страната – т.е. всяка общинска наредба, такса или избор на общински съветник при спор, в крайна сметка стигат до ВАС.
Законът изисква кандидатите за поста да имат поне 12 години професионален (юридически) стаж и безукорна репутация. А правомощието да преценяват тази репутация е предоставено на ВСС. Бедата е, че точно този съвет многократно доказа пълната си неспособност да взема ясни, безспорни и най-вече убедителни кадрови решения.
В закона обаче няма изискване новият председател на ВАС да разбира от административно правосъдие. Самият Колев беше наказателен съдия в СГС, преди да оглави най-висшата административна инстанция. Нещо повече – законът не изисква изрично и претендентът да е и съдия. Той може да е професор по право, неуспял депутат, прокурор, ЧСИ, дори разследващ полицай или митнически инспектор – според закона това би било напълно допустимо.
Без да е записано обаче, съществува едно друго условие: кандидатът да се ползва с "политическо доверие". Всъщност истината е, че изборът на "тримата големи" никога не е оставян само в ръцете на ВСС. Върху него винаги е бил оказван и политически натиск. Това се знаеше далеч преди да излезе "оня запис" с бившия градски прокурор Николай Кокинов, според който Бойко Борисов "сам си е избрал" Сотир Цацаров за главен прокурор. А няма никакви причини да се смята, че този път няма да е така – особено след като става дума за съд като ВАС.
Що се отнася до самите кандидати – номинациите тепърва предстоят, но в медиите вече се спрягат няколко имена. Сред тях е това на представляващия ВСС Димитър Узунов – едно от главните действащи лица в скандалните разговори между "двете каки": съдиите Румяна Ченалова и Владимира Янева.
Името на Цецка Цачева като възможен кандидат за този пост също се завъртя в публичното пространство.
Чу се и за Меглена Кунева, чиято кандидатура вече по традиция се "издига" от медиите при овакантяването на, кажи-речи, всеки висш пост във властта.
Възможностите за "изненадващи" номинации обаче са практически безкрайни. А битката ще стане особено интересна, ако и съдиите от ВАС решат да се намесят и да издигнат свой претендент…
