Георги Димитров е магистър по психология, има научни публикации в областта на човешките ресурси и психотерапията. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по хипноза и на Международното дружество за хипноза със седалище в Рим, вписан е в Генералния хипнотерапевтичен регистър на Великобритания.
Г-н Димитров, откъде се появи интересът Ви към хипнозата?
– През 2002 г. завърших психология в Пловдивския университет. След това започнах работа в Института по психология към МВР и това продължи от 2004 до 2007 година. Напуснах през 2007 г. и започнах да се занимавам с частна практика по психология – подбор на кадри, обучение и оценка на служители, семинари, пътувания по конгреси по психология и хипноза. А през 2012 г. написах и книгата "Поглед към хипнозата. Загадки и реалност"…
В миналото с хипноза са се занимавали специално обучени хора – монаси, шамани, жреци, които са използвали различни похвати и ефекти с цел лечение. От античността е известна т.нар. храмова медицина в Гърция, която е била практикувана в храмовете. Хората са вярвали, че пренощуването там ще ги излекува. А жреците разполагали с различни пособия, с които възможностите им да внушават различни мисли се разширявали. В онези времена те не са знаели какво е това сугестия – внушение, всичко е обяснявано с волята и играта на боговете. По време на инквизицията пък е било тъкмо обратното – този вид лечение се е възприемало като отхвърляне на Бог и се е преследвало като ерес.
А днес? Променило ли се е отношението към хипнозата? Или инквизицията и методите й са живи?
– Ако съдим по законовия регламент на този способ – неособено. Терминът е споменат в една-единствена наредба към Закона за здравето, в един-единствен член. Въпреки че ни дели толкова много време от края на инквизицията. А терминът хипноза всъщност е наложен от Джеймс Брейд, хирург от Манчестър. Той също е бил скептичен, тъй като това състояние на повишена сугестивност било използвано от разни артисти, циркаджии. Например от племенника на известния баснописец Жан дьо Лафонтен. Веднъж Брейд видял негово изпълнение по време на турне в Англия и се впечатлил. След това самият той започнал да пробва такова въздействие – най-напред върху жена си. С помощта на малко огледалце той я привел в състояние, което наподобявало сън. От опит на опит Брейд разбрал, че този метод има ефект. Започнал да навлиза все по-дълбоко в явлението и малко по-късно въвел в употреба термина хипноза. Но с времето той стигнал до извода, че терминът е грешен, защото има разлика между съня и хипнотичния транс. Тогава Брейд се опитал да поправи грешката и да популяризира термина моноидеизъм – състояние, в което човек е съсредоточен в една идея – за разлика от будното състояние, когато мисълта му скача от тема на тема. Но думата хипноза е останала и до ден днешен.
Кога този метод навлиза в медицинската практика?
– Най-вече по време на двете световни войни, когато е преоткрито приложението й като аналгетично, частично обезболяващо средство и като анестетик – за пълна упойка. В онези години упойващите медикаменти били дефицитни и затова специално обучени военни лекари прилагали хипнозата дори още на бойното поле. Другото й приложение било при лечението на постравматично стресово разстройство, причинено от войната.
Кои са най-големите митове, свързани с хипнозата?
– Един от тях е представата, че в такова състояние някой може да бъде накаран да прави нещо, което той не иска. Това е изключено заради естествените защитни механизми на подсъзнанието ни. Внушение, което не отговаря на ценностната система на човек, обикновено го вади от транс, или пък сънят от хипнотичен преминава във физиологичен. Другото популярно вярване е, че по време на хипноза човек може да бъде питан за някои дълбоко интимни детайли от живота му. Всъщност в такова състояние човек говори много рядко, и то само по собствено желание. Иначе усещането е като в дрямка, като сън, тоест състояние на дълбока отпуснатост и релакс.
Има обаче и изключения от това правило. Например когато се прилага техниката в особени случаи като даване на свидетелски показания и хипноанализа. Важното е човек сам да поиска да му бъде направена хипноза и да съдейства за това. Резултатите са пълноценни, само ако отношенията между хипнотерапевт и обект са изградени върху пълно доверие и разбиране.
От думите Ви става ясно, че хипнозата би могла да се използва в работата на службите в МВР. Казахте, че има приложение при даване на свидетелски показания…?
– Когато аз започнах работа в Института по психология към вътрешното министерство, на мода беше детекторът на лъжата. Аз бях в сектор за психологически експертизи, където много се наблягаше на тестовете с детектора като важен фактор за разкриваемост. Наистина в някои случаи полиграфът върши работа. По време на престоя ми в института аз вече бях попаднал на някои изследвания, публикувани в САЩ и в Австралия, в които се проследяваше как чрез хипноза се променя реакцията на човека. Това, разбира се, директно се отнасяше до ефективността на тестовете с детектора на лъжата. Въпросът беше дали детекторът може да бъде заблуден с методите на хипнозата. Аз повдигнах този въпрос, но никой не пожела нито да отговори, нито да се занимава с тази тема. Просто полиграфът си беше и все още е и бизнес. Макар че в някои държави като Великобритания го отричат и не приемат теста като доказателства. Но с хипнозата у нас, специално в института, сме в задънена улица. Често пребивавам в Лондон, вече пет години ходя по съдилища, правя психологически експертизи, вещо лице съм и тук, и там. И там, за да направиш експеримент с хипноза, също трябва да получиш съответно разрешение. Но в Англия хипнозата се използва в съда за припомняне и даване на свидетелски показания – при получена травма вследствие на престъпление, при убийство, при катастрофа. Говорим за психотравми, свързани с амнезия – когато човек не може да си спомни случилото се или пък помни само някакви детайли. В такива случаи се използва хипноза. Същото правят и в САЩ. Както във Великобритания, така и в САЩ използването на този метод е регламентирано, имат си закони за това. Такива има също в Австралия, в Канада. В Израел например показанията, дадени под хипноза, се приемат в съда, според съществуващия Закон за хипнозата от 1984 година. Кралската прокурорска служба във Великобритания има официална интернет страница и има подробна информация за реда, по който може да бъде използвана хипноза – кой може да я извърши, какви разрешения са необходими, както и в условията на кои законови разпоредби. Също така се уточнява, че случаите, в които е призован свидетел, преминал хипноза, почти винаги са с висока степен на сложност и главният прокурор на Лондон трябва предварително да е одобрил това, като се е уверил, че хипнотичната сесия е била звуково и видео документирана… Обикновено, когато разследването по някое престъпление е достигнало до някаква мъртва точка, на помощ идва хипнозата. За това има различни регламенти. Аз съм член на Британското психологическо дружество и на Американската психологическа асоциация и на Международното дружество по хипноза и съм наясно с нормативната уредба на проблема. Най-важното изискване е лицето, което провежда хипнозата, да е независимо, да не е страна по делото или досъдебното производство, защото би могъл да тласне разследването в нежелана посока, задавайки въпроси, навеждащи към определени отговори.
В какви експертизи сте участвали?
– Повечето са по-скоро психологични, не са с приложение на чиста хипноза. В България съм имал желание да го правя, но тъй като хипнозата не се ползва при никакви обстоятелства както в полицейската работа, така и в юридическата практика, не е възможно и хипотезата да се прилага. Трябва да се променят Законът за здравето и инструкция №6 от 1975 г., където става въпрос за хипнозата като метод. Този текст по едно време изпадна от закона, после се появи, но в последното му изменение се уточнява, че хипноза може да се прилага само от лекари или от други обучени в специални заведения лица, което е много неясно. Примерно хипноза се използва на спортната площадка – при спортни състезания. Силвестър Сталоун пък я използвал по време на снимките на "Роки", за да релаксира. Тоест хипнозата се прилага и извън болничните заведения, както например в снемането на свидетелски показания в съда.
С моя преподавател и пръв учител в областта на хипнозата Милен Николов бяхме подготвили текст, който да изяснява регламента. Ходихме в Министерството на здравеопазването, но не срещнахме разбиране. Две колежки от асоциацията пък посетиха парламента, постояха час-два, без никой да ги изслуша и си тръгнаха. Спомням си и случая "Съвестин". По това време бях в института и ме извикаха в МВР. Казаха ми: чухме, че хипнозата може да служи за припомняне, а всички оперативни способи за решаване на случая са изчерпани, може ли нещо да се направи? Аз им казах, че може да пробваме. Те ме посъветваха да се прибера в института, щели да ми се обадят по-късно. Така и не се обадиха. Но за сметка на това при мен изненадващо дойдоха колеги, които по някакъв начин разбрали за срещата ми в МВР. Те ме обвиниха, че такива способи не били научни. И се отказах от каквито и да е инициативи…
