Ще се стигне ли наистина до "импийчмънт" на Лозан Панов? По всяка вероятност – да. По всичко изглежда, че официалното искане да бъде "разжалван" като председател на Върховния касационен съд е вече само въпрос на време. И на преценка кога ще е "по-удобно" да бъде направено: дали сега, когато моментът е леко неудобен – просто защото сегашният ВСС с изтичащ мандат не би могъл да избере нов председател на ВКС. Или след изборите, когато вече ще е ясно какво ще е разположението на силите в следващия съвет.
Едва ли има човек, който да не си задава въпроса: как стана така, че същото това мнозинство във ВСС, което навремето избра Панов, сега толкова мощно "стреля" срещу него? Въпросът е логичен и простичък. И има също толкова логичен и прост отговор: Панов сгази лука. Ама много.
Той дразнеше, докато призоваваше по митингите с "Не на страха!". Вдигаше адреналина, когато канеше Лаура Кьовеши за срещи с българските правозащитници. Не се харесваше, когато изказваше становища или гласуваше в ярък контраст с тезите на главния прокурор например. Но това беше поносимо – щеше да мине и да замине.
Непростим обаче се оказа друг грях на Панов: че повдигна завесата за това как се "спазаряват" местата от съдийската квота в следващия ВСС. А така стана ясно, че не само 11-те членове на ВСС, които тепърва ще избира парламентът, но и "магистратските" представители може да бъдат избрани по начин, който най-малкото не гарантира честна борба и избор на най-достойните сред кандидатите.
Да поясним какво представлява този пазарлък, наречен "регионален принцип" при избора на следващите съдии във ВСС. Най-общо схемата би изглеждала така: ние ще издигнем един кандидат и вие ще издигнете един, а общо с гласовете от нашите райони ще си гарантираме един на друг избора. Това представлява практически идеята за "регионално представителство". Реализирането й зависи от простата математика и сумирането на гласове. И е безспорен факт, че тази схема не е предвидена в закона. Но пък не е и забранена.
Какво толкова направи Панов? Изиска информация от председателите на всички апелативни райони дали е имало общи събрания, на които да се дискутират или издигат общи, единни, регионални кандидатури за следващия ВСС. И като получи такива протоколи – ги публикува на сайта на ВКС. Нищо повече.
Само че от тези протоколи стана ясно, че идеята за такова "регионално" представителство съвсем не е чужда на председателите на множество съдилища. И дори нещо повече – че тази схема е била обсъждана далеч преди още въобще да се заговори за магистратските избори – още през юни миналата година, когато са започнали първите срещи на председателите на апелативните райони и дискусиите дали и как "регионалният избор" може да бъде осъществен.
След като протоколите бяха публикувани, 11 от представителите на "мнозинството" във ВСС поискаха поведението на Панов да бъде обявено за "недопустимо" – защото представлявало форма на натиск, намеса в независимия избор на съдиите и по същество водело до негативна кампания за част от кандидатите – точно тези, за които се предполагаше, че са номинирани на "регионален принцип". Но освен това бе поискано изслушване на апелативните председатели на съдилища. То се проведе в четвъртък (11 май). Явиха се председателите от София, Пловдив, Варна и Бургас.
Какво стана ясно от това изслушване? Че за председателите на апелативни съдилища няма нищо нередно в това да "спазаряват" предварително издигането на "регионални кандидатури" за следващи членове на ВСС. Освен това обаче се разбра и че за тях разговорът за това доколко тази практика е редна или не – е недопустим, особено по време на предизборната кампания. Защото вредял на имиджа на вече издигнатите кандидати. Видя се и че тезата, че спазаряването на кандидатурите всъщност обслужва номенклатурата на съдебната власт, е обидна за всички – включително и за редовите магистрати, защото подценявало тяхното свободолюбие и независимост.
Впрочем, в хода на изложението си председателката на Апелативния съд в Пловдив Магдалина Иванова директно обвини Панов, че не й вдига телефона и не може да се свърже с него. Председателката на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян пък не скри несъгласието си административните ръководители да бъдат "сатанизирани" и обяви, че с колегите й не са "солунските заговорници" – идеята им за регионално представителство в следващия ВСС стъпвала върху желанието им следващите членове на съвета да имат ясна представа за проблемите във всеки район. Бургаската апелативна ръководителка пък поясни, че за нея писмото на Панов с искането да се представят протоколите от такива събрания, ако ги има – е било "с неуместно съдържание" и че тя го е възприела като "натиск".
Всъщност така и не стана ясно кому беше нужно това изслушване. Защото същината на дебата всъщност трябваше да бъде не за това дали Панов е имал, или е нямал право да поиска и публикува тази информация, а дали тази "регионална схема" не би изродила основните изборни принципи – за личен, пряк и свободен вот за следващите членове на ВСС. Този дебат обаче така и не се проведе тогава, когато му беше времето – преди кандидатурите да станат факт. Затова разговорката в четвъртък се превърна просто в поредната напълно безсмислена размяна на словесни шамари и в спорове какво означава номенклатура, нелепи намеци и откровени обвинения – точно по начина, по който това обичайно се случва във ВСС. Всъщност, единственият, за когото поредното шоу бе ново, се оказа Цецка Цачева, която за първи път ръководи заседанието на пленума в качеството си на новоизбран министър.
С две думи: дебатът в четвъртък се превърна в поредното публично тричане на Панов. Каквато всъщност беше и целта му. Въпросът е само кога ще свърши всичко това. Защото как ще стане – изглежда все по-ясно…
