"Почтен, благоприличен, компетентен и дискретен", така определят колегата си Евгени Диков следователите, които издигнаха кандидатурата му за член на следващия Висш съдебен съвет. Диков бе единственият кандидат за единственото място във ВСС, което "се полага" на следствието. Практически той бе без конкуренция. Затова изборът, насрочен за тази събота (20 май), от самото начало изглеждаше предизвестен.
Биографията му изглежда безупречна: Диков влиза в системата като прокурор през 1981 г., в периода 1992-2003 г. напуска и става адвокат, но после отново се връща – като следовател в Националната следствена служба, прокурор – вече във ВКП. През 2013 г. поема временно ръководството на Софийската градска прокуратура след уволнението на шефа й Николай Кокинов. А след това оглавява следствието – в момента той е шеф на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор Сотир Цацаров.
Какво можем да очакваме от него като член на ВСС? Заявката, която той самият даде пред колегите си от общото събрание на следователите миналата събота, беше следната: независимост и безпристрастност. "Нямам кариерни амбиции оттук-нататък. Ако бъда избран за член на ВСС, след изтичането на мандата ще изляза в пенсия", призна Диков и поясни, че според него това е още една, допълнителна гаранция, че ще гласува в съвета така, както се очаква от него – по съвест.
Основните му тези са заложени и в концепцията, с която той влезе в изборната си кампания. И, разбира се, голямата част от тях са свързани с ролята, мястото и най-вече бъдещето на следствието. Според Диков нужда от повече "реформи" при следователите няма. Но пък е необходимо осъвременяване на законодателството, по което работят. Нужни са и модерни технологии, които да помагат в разследването.
Един от големите проблеми: драстичната разлика в натовареността на следователите от различните райони на страната, според Диков може да бъде решена по законодателен път – чрез промяна в закона, която да задължи окръжните прокурори да разпределят на следователите по-голям дял от постъпващите досъдебни производства. Впрочем той дава и още една любопитна заявка: за по-активна намеса на ВСС в законодателния процес. Факт е, че съветът няма законодателна инициатива. Според Диков обаче ВСС трябва да участва активно в изготвянето на законовите промени с подготовката на становища – при това навреме, още докато се подготвят проектите, а не накрая на процеса, когато обичайно вече никой дори не се интересува от тях.
И още нещо важно: Диков е убеден поддръжник на реформата на съдебната карта и "уедряването" на съдебните райони, което според него трябва да бъде един от приоритетите в работата на следващия ВСС.
Следващото общо събрание е това на прокурорите – те ще избират измежду 12 кандидати за членове на ВСС на 27 май и 3 юни. А последно ще е общото събрание на съдиите, което също ще се проведе в две последователни съботи: на 10 и 17 юни. Там се очаква битката да е най-напрегната и най-оспорвана. И то не само поради факта, че има 27 кандидати за попълването на шест места в "съдийската" квота на ВСС. Залогът в този избор е и дали съдиите ще позволят да се реализира "регионалният модел" на представителство в следващия ВСС.
А вероятно още преди лятната парламентарна ваканция депутатите ще са готови и с избора на своите 11 представители във ВСС: за първи път те ще бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители.
