Вероятността следващият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) да се окаже копие на сегашния кара малцинството в него да прави все по-хазартни стъпки. След като ситуацията в съвета се нажежи до червено, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов направи успешна политическа совалка сред управляващите. Ефектът от нея обаче е трудно предвидим, тъй като всички, с които се срещна, не скриха, че не го обичат особено.
Срещата с премиера Бойко Борисов, с вицепремиера по съдебната реформа Екатерина Захариева, с правосъдния министър Цецка Цачева и с началника на кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова нито реши проблемите, нито укроти спорещите. Изброените властници бяха крайно неприятно изненадани от това, че бе директно поставен въпросът за нови конституционни и законодателни промени, но… със старата цел – реформиране на прокуратурата в посока на децентрализацията й и завишен контрол върху дейността на главния прокурор.
Лозан Панов даде примери с "Костинброд", с подслушването на премиера в дома му, с историите с КТБ, "ЦУМ-гейт". И обобщи, че всяка "мимикрия" на реформа води до неверие в правосъдието. Уж само като пример подреди името на Сотир Цацаров до това на Никола Филчев – с добавката, че който и да е главен прокурор, при този механизъм за отговорност резултатът ще е еднакъв. А заявката на Панов за поредица от консултации с парламентарно представените сили беше съчетана с уверението за липса на лични конфликти и на преследване на политически цели.
Борисов и министрите му пък се направиха на изненадани, че тепърва искат от тях съдебна реформа "в дълбочина". Не можело да се говори за симулиране в тази насока, нито пък приемали искането на Панов за намаляване на парламентарната квота във ВСС с пет човека. От коментара на Захариева става ясно, че намаляването с по-малко бройки на квотата на Народното събрание все пак е допустимо – имало такава точка в програмата на кабинета. По останалите промени продължавали да работят.
Очевидно Панов и менторите му са решили да играят на едро, пък каквото стане. Игра, която противниците им обаче няма да приемат – на първо място по отношение на нови конституционни промени. Със или без т. нар. исторически компромис предишните се оказаха съвършено безсмислени, тъй като не постигнаха дори минимално подобрение в работата на ВСС. Нито функционалното разделяне на кадровия орган на съдийска и прокурорска квоти подобри управлението на съдебната власт. Нито съдебният инспекторат прилага ефективно новите си правомощия. Тъкмо затова Екатерина Захариева напомни, че за промяна на конституцията са необходими 160 гласа, а ГЕРБ имат 95 – скритият намек е, че всички останали ще са против.
Захариева не пропусна да отбие евентуални искания за нуждата от промени в кодекси и закони – не бивало да се отлага всичко останало, за да се започне отначало. Тя даде да се разбере, че целта на опозицията за постигане на решителна доминация на съдийската квота в съвета буди подозрение както у прокуратурата, така и сред парламентарните сили. Евентуално намаление на парламентарната квота ще доведе до увеличение на другите две: на съдийската, и на прокурорската, подчерта Захариева. И определи като основна цел на правителството изпълнението на оставащите 17 препоръки на Европейската комисия и онези в анализа на европрокурорите, които ни проверяваха и консултираха.
Темата за избора на нов състав на ВСС беше свързана директно със ставащото. "Нека да не се опитваме още преди да е почнал същинският избор да компрометираме процеса. Не само това, което се случи с общите събрание, неприятно е това обсъждане и съмненията за натиск – от една страна, от апелативните ръководители, а от друга – от г-н Панов. Не мисля, че е имало натиск нито от едната, нито от другата страна", заяви Захариева, но й личеше, че мисли точно обратното.
Премиерът Борисов пък премина в контраатака с констатацията, че когато в конфликтите между висши представители на съда, прокуратурата и следствието се прилепят като "кърлежи" малки политически партии и фракции, нищо добро не може да се очаква. Коментарът му за срещата на Цацаров с бизнесмена Сашо Дончев в офиса на Георги Гергов беше логичен – а защо омбудсманът Мая Манолова се среща пак там с лидера на БСП Корнелия Нинова и партийни функционери? Роди се и новина – Слави Трифонов направил концерта на "Орлов мост" срещу втория кабинет на ГЕРБ, след което се срещнал с Нинова и Гергов в същия офис.
Борисов не пропусна да напомни на съдиите "за тези безбройни условни присъди". На прокурорите – за калпавите обвинителни актове. И на всички в съдебната система – че са сред най-добре платените в държавата. "По всички теми на съдебната система може да се разчита на мен, но по никакъв начин да не се обслужват политически партии. Които, повтарям, със своята маломерност, с това че не успяха да влязат в парламента, просто пречат на съдиите", посочи врага в протестърски костюм Борисов.
Лозан Панов е под натиска и на слухове, че предстои отстраняването му от председателския пост във ВКС, а оттам – и от ВСС. "За такъв импийчмънт се говори от месец и половина два. Така че, който го готви, той трябва да обясни защо му е това нещо. Дори да бъда отстранен, проблемите отново ще останат. Не съм се родил председател на ВКС", коментира Панов. Той посочи и "добрата новина" от срещата с премиера и министрите – Борисов се ангажирал да има законодателни промени и заявил, че реформата в правосъдието не е свършила.
Не е ясно обаче как ще продължи. Управляващите отказват да правят нови промени в конституцията. А Панов отказва да се ангажира с конкретни предложения за законадателни промени извън тези в основния закон. Това било работа на правосъдното министерство, чийто шеф Цецка Цачева чака да й спуснат нещо готово. Президентът Румен Радев пък отказва да изпълни искането на Панов за извънконституционна намеса чрез създаване на разследваща комисия за срещата при Георги Гергов.
"Проверките, които иска Лозан Панов, трябва да се изискат от тези институции, които имат съответните правомощия, и то по механизмите, описани в закона – ВСС, инспекторатът към ВСС и анкетна комисия в парламента." Създаването на парламентарна комисия изглежда максималният компромис, който може да бъде допуснат за успокояване на топката, но е малко вероятно да бъде направен.
Цацаров пък приложи отново изпитаната тактика на привидно отстъпление. Главният прокурор увери, че приема въвеждането на механизъм, по който да му бъде търсена отговорност. Но правилата трябвало да важат не само за него, а и за председателите на двете върховни съдилища.Това можело да стане с промени в Закона за съдебната власт и в Наказателнопроцесуалния кодекс, които да засягат и трите власти в държавата. Цацаров посочи и два регламента за подобни срещи – предложение от миналата година на Европейската комисия за създаване на регистър за прозрачност и американския Sunshine act от 1976 г., който задължавал федералните агенции да правят своите срещи при пълна прозрачност.
Последва контраудар. Панов "рецитирал" тезите на един бивш министър на правосъдието и лидер на сегашна партия. Мимикрията проявявали именно те за сметка на прокуратурата, а предложенията им за конституционни промени нямало да подобрят с нищо правосъдието. Конфликтът и тоталното противопоставяне в съдебната власт стигнали до "безумие", но Панов не представлявал всички съдии и трябвало да се извини на всички прокурори.
Искането за въвеждане на механизъм за търсене на отговорност на тримата големи изглежда нелепо, тъй като такъв има. Регламентът в съдебния закон беше прецизиран с последните промени от миналата година. Административните ръководители носят дисциплинарна отговорност, както всички магистрати, за виновно неизпълнение на служебните задължения и за накърняване престижа на съдебната власт. Сред дисциплинарните нарушения изрично е посочено нарушаването на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Специално за членовете на Висшия съдебен съвет са предвидени два вида наказание – забележка и дисциплинарно освобождаване от заеманата длъжност. Второто се налага за системно неизпълнение или друго тежко нарушение на служебните задължения и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Етичният кодекс на магистратите пък е в сила и за всички членове на ВСС. Той ги задължава да защитават и утвърждават в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддават на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт – публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система. В същата насока е и задължението за информиране на органите на съдебната власт и обществеността при всеки опит за накърняване на тяхната независимост. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото, да дава пример за висок морал и почтеност, да е с безукорна репутация. Налице е и забрана за получаване и извличане на облаги, самоизтъкване, доносничене, интригантстване, участие в партийно-политическа дейност, намеса в политически или бизнес среди на влияние, използване на служебното поведение в полза на частен интерес. Все текстове, по които може да бъде търсена дисциплинарна отговорност както на Панов, така и на Цацаров.
