Лавина от санкционни производства буквално засипа съдийската колегия на Висшия съдебен съвет през изминалата седмица. Казусите: един от друг по-спорни и всичките вкупом – знакови. Част от тях вече станаха пореден повод враждуващите лагери в съвета да се хванат за гушите или поне "спортно" да се сръфат пред микрофоните. Други тепърва ще разгарят страстите.
Случаите са различни, но между тях има и много общо. Те ясно показват едно: че след толкова много "реформи" на съдебната власт й липсват все още твърде много правила. И че там, където все пак ги има, те лесно могат да бъдат заобиколени. Или просто "покрити" от безнаказаността за нарушаването им.
А от това потърпевши в крайна сметка са гражданите…
Ще горят ли още съдии заради незаконни СРС-та?
Крак повлече Лозан Панов. В понеделник (22 май) председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов внесе внесе три предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу съдии от Софийския градски съд. Магистратите ще отговарят заради това, че са разрешавали използването на специални разузнавателни средства в пълно противоречие със закона. Включително и като са допускали подслушването на дипломатически и консулски представителства и лица, които се ползват с международен имунитет.
Освен за международния дипломатически скандал, в който са натопили държавата с действията си, срещу тях тегнат обвинения и за това, че са допускали използване на СРС в частни производства или по дела, за които тези средства по закон не могат да се прилагат. На всичко отгоре са констатирани и случаи, в които съдиите само са разписвали предварително подготвени от органите на разследването бланки и мотиви, без да е ясно поне дали са ги прочитали, преди да сложат параф…
Всички тези нарушения бяха установени при проверка в Софийския градски съд, резултатите от която бяха оповестени през април. Докладът от тази проверка бе изпратен в прокуратурата, която трябваше да прецени дали виновните съдии са допуснали само обикновени нарушения на закона, или става дума за престъпления. От прокуратурата обаче не последва ни дума, ни стон – поне до момента. Но пък Лозан Панов поиска дисциплинарни наказания за трима от сгафилите съдии. С мотива, че са накърнили престижа на съдебната власт и са нарушили етичния кодекс на магистратите. На съдията е възложено да контролира използването на специални разузнавателни средства и това е дейност от изключително съществено значение за функционирането на гражданското общество и правовата държава, твърди в предложението си Панов. А липсата на ефективен, действителен и реален съдебен контрол според него "освен че може да засегне необосновано основни права на гражданите, като: неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, може да доведе и да създаде условия за недобросъвестно използване на събрана чрез СРС информация, включително за цели, извън посочените в закона".
Да припомним, че след скандала с незаконните подслушвания, разрешавани от бившата председателка на СГС Владимира Янева, имаше цял куп твърде разумни предложения за промени, които да въведат повече контрол и да предпазят съдиите от допускането, дори и неволно, на подобни гафове. Голяма част от тях обаче така си и останаха да "висят" в нищото – те не станаха закон. Което значи, че тези трима съдии едва ли ще бъдат последните…
Нужен ли е имунитет на кандидатите за ВСС?
Във вторник (23 май) "дисциплинарната поредица" продължи – вече на заседанието на съдийската колегия на ВСС. Тогава стана ясно, че бившият вече председател на Софийския районен съд Методи Лалов ще се яви на изборите за член на ВСС от съдийската квота с цели две дисциплинарки под мишница.
Само преди няколко месеца Лалов бе наказан със забележка заради това, че е забавил произнасянето си по 22 дела. Във вторник (23 май) съдийската колегия на ВСС (със знаковите 7:6 гласа) му образува второ дисциплинарно производство. Предложението за него идва от Инспектората към ВСС, който обвинява Лалов, че е допуснал нарушения при организацията на дейността в СРС. В дисциплинарния състав, който ще разнищва случая, влязоха Димитър Узунов, Галина Карагьозова и Соня Найденова.
"Когато всичко това свърши (макар и след години), ще потърся сметка на тези хора", заяви самият Лалов в профила си във Фейсбук почти веднага след като мина гласуването във ВСС. Според него новата дисциплинарка срещу него е "напълно очаквана" и е "в изпълнение на реваншисткия подход на мнозинството от ВСС".
Този случай обаче поставя принципен въпрос, който никак не е за подценяване: не е ли редно по време на предизборната си кампания изборните кандидати за ВСС да се ползват с имунитет, подобен на този, който се полага на кандидат-депутатите? Още повече че дали са били виновни, или не, дали са били правилно подведени под дисциплинарна или наказателна отговорност – в крайна сметка ще каже съдът. Само че това ще се случи поне година след изборите, когато вече вотът ще е минал.
Досега този въпрос никога не е стоял на дневен ред – може би защото изборите за "правителството на съдебната власт" протичаха по съвършено друг начин и резултатът от гласуването в голяма степен беше предвидим още при издигането на кандидатурите. Сега обаче изборите ще са преки и в тях ще участват всички магистрати. А претендентите за тяхното доверие ще имат нужда най-вече от чистото си име и безспорен авторитет.
Кой ще накаже ВСС за забавени дисциплинарки
И още едно решение на съдийската колегия от вторник (23 май) събуди интерес – става дума за дисциплинарното производство срещу съдията от Софийския районен съд Никола Попов, което беше спряно.
Само преди месец съдийската колегия гласува той да бъде уволнен, при това с пълно единодушие – събитие, което в този състав на ВСС се случва твърде рядко. Тогава се разбра, че съдията е наказан заради нередовно… ходене на работа. Имало един период от 28 дни, в който въобще не се вестил в съда, после пък идвал само в дните, в които имал насрочени заседания – в останалото време бил практически неоткриваем за деловодителите и колегите си. Имал и забавени дела.
Срещу Попов още през 2016 г. са били подадени цели три предложения за наказание, внесени още от бившия председател на СРС Методи Лалов. Искане за образуване на дисциплинарно производство срещу Попов внесе и изпълняващия длъжността шеф на СРС Стефан Милев, който наследи поста от Лалов.
Но чак на 25 април тази година колегията най-накрая реши, че съдия Попов трябва да бъде уволнен.
Само че и това не е краят на историята, защото това решение подлежи на обжалване. Точно това стана причина във вторник (23 май) колегията да спре производството по второ дисциплинарно дело, образувано срещу Попов за други нарушения. Второто дело просто ще трябва да почака, докато се изтъркалят всички процедури по първото – поне така реши ВСС.
Пита се в задачата защо цялата тази сага се точи втора година, без никой да знае колко още ще продължи? Има ли забавяне в придвижването на дисциплинарното производство, от кого и защо? И накрая: кой и как може да потърси отговорност на членовете на ВСС, ако те се туткат необосновано дълго с дисциплинарните производства срещу магистрати?
Май няма кой. Пък и няма как…
Казусът "Люба Петрова", който всъщност засяга всички
А като за капак дойде казусът "Люба Петрова". Съдийката от Раднево получи от прокуратурата второ наказателно обвинение, въз основа на което отново бе временно отстранена от длъжност. Това й се случва за втори път, при това само няколко месеца след като бе възстановена като съдия и отново се върна на работа.
Да припомним, че срещу Люба Петрова вече има едно висящо дело, по което тя е подсъдима. Обвиненията срещу нея са за престъпление по служба, подбуждане към лъжесвидетелстване и лихварство. Делото срещу Петрова е все още на първа инстанция. Заради обвинението си обаче тя бе отстранена от длъжност още през 2014 г. и в продължение на две години не можеше да работи като съдия. През ноември 2016-та обаче я възстановиха – заради промени в Закона за съдебната власт, които допуснаха това. Междувременно обаче Петрова се забърка в още един шумен скандал: тя обвини председателстващия ВСС Димитър Узунов, че я е склонявал да лъжесвидетелства по дело срещу друг магистрат от Раднево. Прокуратурата образува проверка по твърденията на Петрова, но през март се разбра, че според обвинението данни за престъпление, извършено от Узунов, няма.
Последва ход на главния прокурор Сотир Цацаров. На 22 май той внесе в съдийската колегия ново искане за отстраняването на Люба Петрова от длъжност – този път по друго обвинение. Според официалното съобщение от ВКП Петрова е обвинена за документно престъпление по чл.311 от Наказателния кодекс. Твърди се, че през март тази година – в качеството си на съдия, тя е съставила в кръга на службата си официален документ – протокол от съдебно заседание, в който е удостоверила неверни обстоятелства и изявления на прокурора и адвоката.
При наличие на повдигнато обвинение за престъпление по служба срещу магистрат ВСС го отстранява от длъжност. Предложението се прави от главния прокурор, към него трябва да има мотиви, а решението се взима от съвета с обикновено мнозинство в съответната колегия – прокурорската или съдийската. Ако впоследствие се окаже, че "нароченият" магистрат е бил невинен и делото срещу него бъде прекратено или съдът го оправдае, той се възстановява на длъжност, а данъкоплатците се бъркат дълбоко в джоба, за да му се платят дължимите обезщетения.
Тази практика се следва от години във ВСС. Този път обаче казусът "Люба Петрова" за първи път се постави един иначе напълно принципен и правилен въпрос: достатъчно ли е само едно "голо обвинение", за да бъде отстранен от длъжност магистрат – без да е ясно поне какви са доказателствата срещу съответния магистрат и без да е сигурно дали наистина става дума за умишлено престъпление, или за просто нарушение на правилата. И не се ли третират магистратите като "виновни до доказване на противното"?
"Говорим по въпрос, който е правен – без значение каква е личността на съдията. Правомощието на ВСС за временно отстраняване на съдия не е невинно. То е с тежки правни последици за съдията. Длъжни сме да извършим определена аналитична дейност, за да защитим независимостта на съдията и да го предпазим от произволни действия. Всекидневно стотици съдии съставят протоколи. За да разграничим престъпна дейност от нарушение, за нас е необходимо да има факти, въз основа на които да се обоснове, че е умишлено", заяви членът на ВСС Калин Калпакчиев.
Само че с 9:3 гласа мнозинството от колегите му в съдийската колегия приеха, че думата на главния прокурор и фактът, че е повдигнато обвинение, са предостатъчни за отстраняването на Петрова. А и не само за нея – за всички останали магистрати, които биха се озовали в подобна ситуация…
