Атентатът в Манчестър потвърди очевидната истина – пред тероризма няма граници. В същото време страните членки на ЕС продължават да нехаят за превантивните мерки срещу това явление. Една от тях е изключително важна – разузнавателната информация, събирана от партньорските служби. Бедата е, че обменът й все още страда от различни ограничения. Например ние, в качеството си на външна граница на съюза, нямаме пълен достъп до Шенгенската информационна система и по тази причина сме лишени от възможност да споделяме данни, които може да са важни за предотвратяването на подобни кървави инциденти.
Въобще въпросът с Шенген почва да става банален и издава мегаломанското мислене на партньорите ни от ЕС, които са против влизането ни в зоната, но нямат нищо против да сме първата преграда пред бежанската инвазия.
Шенген е част от проблема. Бившият външен министър и атлантик №1 Соломон Паси например предлага ЕС и НАТО да изградят общи служби за разузнаване и контраразузнаване, които ще решат въпроса с обмена на информация. Контролирането на използването на информацията напълно сковава всякакво сътрудничество, заяви тази седмица той. Паси има предвид ограниченията, налагани понякога при обмена на информация между партньорските служби – например какви данни, колко от тях и т.н. Подобни практики са пречка за успешното противодействие на тероризма.
От друга страна, текущият скандал между разузнавателните служби на Англия и САЩ показва, че ограничения трябва да има. Стана известно че англичаните пратили на колегите си от САЩ секретна информация за джихадиста от Манчестър, тия пък я пуснали на "Ню Йорк Таймс".
Очевидно при липсата на граници в ЕС терористите са в благоприятна позиция, за съжаление. Дано в залисията около председателството на Съвета на ЕС не ни се случи да се убедим в това на практика.
