Александър Маринов
Още след разгромната победа на Румен Радев на президентските избори бе ясно, че на новия държавен глава и претърпелия първа загуба лидер на ГЕРБ Бойко Борисов предстои трудно политическо съжителство. След относително спокойствие през последните месеци напрежението нарасна миналата седмица, когато двамата си размениха хапливи реплики по повод модернизацията на армията. Някои наблюдатели дори очакваха развитие на конфликта на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. Това не се случи, дори обратното – тонът на изявленията бе подчертано миролюбив, а особено впечатли коренният обрат в изказа на Борисов, който подчерта конструктивния дух на дискусията и консолидацията около предложенията на президента.
Въпреки щастливия финал на епизода идилията между двата институционални бряга на "Дондуков" едва ли ще продължи дълго. Причините за вероятната ескалация на съперничеството между Радев и Борисов са няколко и имат сериозни корени. Нека започнем с относително най-незначителната –
двамата просто са много различни
като биография, самочувствие и характер. Сходството на генералски пагони не бива да заблуждава. Президентът е генерал от кариерата, дисциплиниран и сдържан, предразположен да планира всяка своя стъпка, поради което нищо не прави случайно, не импровизира и не показва емоциите си. Борисов е интуитивен народняшки политически водач с униформа, свикнал на безусловно подчинение и показващ неприкрито раздразнение винаги, когато някой си позволи дори и само да спори с него, камо ли да го критикува. Като допълним създадените лоши навици от общуването с предишния, безлично-послушен стопанин на отсрещната къща, премиерът още не може да се пребори със себе си и да асимилира факта, че си има работа с по-смел, по-подготвен и на всичко отгоре чувствително по-одобряван в обществото съперник.
Втората, по-важна причина, е, че за краткото време, откакто делят политическия мегдан, Борисов и Радев успяха да натрупат впечатляващо
богата история от враждебни епизоди
Тук заслугата – поне във видимата й част – е изключително на Борисов. За разлика от сдържания Радев (какви са вътрешните му преживявания – можем само да гадаем), министър-председателят изрече доста неприязнени и дори откровено обидни думи по адрес на днешния президент. Само за няколко дни – в началото на септември миналата година – той публично нарече Радев "обогатил се военен пенсионер" и "двуличник, който никога няма да се остави на един господар", подчерта, че бойната авиация стъпва на краката си, "защото Радев си отиде", прогнозира, че е "бабаит, който ще свърши като Бриго Аспарухов" и накрая категорично заяви, че "ако случайно стане президент, Радев няма как да работи с мен, защото имам достойнство”. Което не му попречи през април тази година да декларира: "В последните дни с президента Румен Радев даваме достатъчно ясен пример как можем да работим само в името на България – с такт, разбирателство и взаимно уважение, зачитане на мнението на другите, но с една много права линия за ЕС, НАТО, демокрацията и правата и свободите."
На трето място, въпреки впечатлението за консенсус относно
програмите за модернизация на въоръжените сили
постигнат на Консултативния съвет, различията между двамата в тази област едва ли са изгладени. Шансовете за постигане на истинско съгласие не са големи – президентът смята тези политики за изконна своя територия и ще отстоява упорито професионалния си авторитет и възгледите си, докато премиерът гледа на проблематиката през призмата на възможностите за извличане на политически и други ползи и ще се стреми да си запази възможно най-широко поле за маневриране. Странните обрати в политическите приоритети през последните пет години за оръжейните програми показват, че при управлението на ГЕРБ всяко, дори "най-стратегическо" решение, е предпоследно.
Не по-малко конфликтна зона се очертава между институциите от двете страни на "Дондуков" по повод на
контрола върху специалните служби
Президентът вече успя да жегне така чувствителния на тази тема Бойко Борисов, като намекна, че сегашната уредба и най-вече политическата зависимост на службите от изпълнителната власт представляват съществена пречка за ефективната борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Донякъде неочаквано, неговата теза бе подкрепена от внезапно появил се доклад на БОРКОР, който удари правителството в гръб с констатацията, че институционалната уредба в тази област е напълно негодна поради зависимост и липса на координация. Не е трудно да се предвиди, че Румен Радев няма да се задоволи с контрола над НСО (което вече му носи значителни политически пасиви), а ще се стреми да поеме в свои ръце по-съществена част от потока на чувствителна информация, жизнено необходима за вземането на дългосрочни държавнически и политически решения. На което пък Борисов ще се противопоставя с всички позволени и непозволени средства.
Накрая, има и по-сериозна, надличностна причина за сложни и конфликтни отношения между президента и премиера. Както "БАНКЕРЪ" вече анализира, Радев не просто няма да играе по свирката на Борисов, той ще се стреми президентството да се развива като институция, върху която премиерът и неговата партия няма да имат контрол и която ще е плацдарм за утвърждаването на самостоятелна държавническа роля на президента. Дали в един момент това ще прерасне в процес на изграждане на собствена партийно-политическа инфраструктура, все още е рано да се каже. Но едва ли има съмнение, че пътят към по-трайното и влиятелно политическо бъдеще на Радев минава "през трупа" именно на ГЕРБ.
ГЕРБ и Борисов очевидно се страхуват от Радев
и тези страхове вече се проявиха в налудничавите идеи за "импийчмънт" на държавния глава. От гледна точка на президента ГЕРБ е удобна мишена за печелене на политическа популярност по няколко причини – първо, бил ги е, и то убедително; второ, независимо от победата на парламентарните избори, това е една партия в низходящ тренд; трето, новото коалиционно правителство има много уязвими места и вероятно бързо ще започне да трупа непопулярност. А Борисов олицетворява ГЕРБ и на свой ред е най-удобният персонален противник за Радев.
Голямото преимущество на президента е, че като способен и високо школуван висш военен е наясно какво трябва да се прави, за да се проведе битката на най-подходящото място и в най-точното време.
