Поредният опит за извличане на политическа печалба от сиромахомилски популизъм беше пресечен от Върховния касационен съд (ВКС). С тълкувателно решение по искане на омбудсмана Мая Манолова Общото събрание на Гражданскато колегия на ВКС защити категорично коректните потребители на топлинна енергия. Манолова иска те да бъдат натоварени и със сметките на онези, които се топлят от сградните инсталации и от съседите в блоковете, но не искат да плащат т. нар. такса сградна инсталация.
Тълкувателното дело е първото, по което се стигна до публичен натиск във вид на протест пред столичната Съдебна палата. При първото заседание за уеднаквяване на разнородната съдебна практика бяха издигнати плакати "Прокуратура + съд + топлофикация = Организирана престъпна група". "Днес ВКС решава дали съм гражданин на ЕС, или продължавам да съм илот на "Топлофикация", т.е. на енергийната мафия", "Прекратяване на всички дела на ЧСИ". Скандиранията бяха в същия тон: "изроди", "мафия" и прочее ярки квалификации.
Въпросът на омбудсмана се свеждаше до това, кой закон трябва да се прилага при доставките на топлинна енергия за битови нужди в сграда с етажна собственост – дали Законът за енергетиката (ЗЕ) или Законът за защита на потребителите (ЗЗП). Първият обвързва собствениците и носителите на вещни права в такива сгради да си плащат за топлото съобразно участието в общите части, а вторият им осигурява защита срещу т. нар. непоискана доставка на стоки или услуги. Аргументите на омбудсмана са, че е необходимо подписване на индивидуален договор за услугата топлоснабдяване, вместо това да става чрез договор при общи условия.
За целта беше изведена тезата, че Законът за енергетиката не е специален по отношение на Закона за защита на потребителите и няма предимство пред него, а уреждат различни обществени отношения. Друг довод в тази насока е, че според Директива 93/13/ЕИО на Съвета неравноправните условия не са обвързващи за потребителите. Неравноправието според недоволните се състои в това, че им начисляват сметки за топлоенергия, макар че са свалили радиаторите си. И макар че продължават да се греят от тръбите в жилищата си и общите части на сградата, както и от топлината у съседите, тези хора не искат да плащат нито стотинка.
Заиграването по темата продължава второ десетилетие и ескалира след скандала "Вальо Топлото". Данните, че "Топлофикация – София" служи за черна каса на властта, трупа загуби и не успява да събере вземанията си, подхранваха недоволството от ниските доходи и неясните сметки. С решението си обаче ВКС защитава преобладаващия обществен интерес, който изисква услугата да бъде запазена и развита, а регулаторните и правораздавателните органи да реализират законовите си правомощия.
Преобладаващата съдебна практика е също в полза на разума. Налице са малко на брой решения, в които съдиите дават предимство на Закона за защита на потребителите. Те се позовават на правилото в него, че при противоречие между разпоредбите на двата закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. И понеже техните права са защитени най-силно в ЗЗП, важи забраната за принудителна продажба на непоискана услуга. Както и залегналият в закона съгласно цитираната директива принцип, че неравноправните условия не са обвързващи за потребителите.
Огромната част от съдиите разглеждат обаче топлоснабдяването на сгради – етажна собственост, като колективна услуга, която не изисква сключване на индивидуален договор с всеки от собствениците. Те са категорични, че Законът за енергетиката има предимство пред ЗЗП, защото е специален спрямо него. Това е така, защото първият урежда доставката само на отделни видове услуги за определена категория потребители, а вторият защитава правата им като цяло. Според тези съдии не може да става дума за непоискана услуга, защото при придобиване на апартамент в топлофицирана сграда – етажна собственост, купувачът е наясно, че тя е с централно топлоснабдяване.
Правилото, че етажните собственици, ползватели или обитатели в централно топлоснабдените сгради остават клиенти на доставчика дори ако махнат радиаторите в жилищата си, беше атакувана многократно, но остана въпреки някои редакционни промени. Мина се през дело в Конституционния съд и оспорване на Наредбата за топлоснабдяването и методиката за дяловото разпределение. Никой не можа да обори обаче нуждата всеки от етажните собственици да си плаща за топлината от сградната инсталация и радиаторите в общите части.
Законодателят взе и допълнителни мерки с промяна в Закона за енергетиката от 2012 година. Тогава терминът "потребители" по отношение на свалилите радиаторите си беше заменен с "клиенти". Логиката е, че с прекратяването на топлоснабдяването в жилищата си тези хора губят качеството си на потребители и не могат да се позовават на защита по едноименния закон. Те остават само клиенти на доставчика и дължат задължително плащане на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В същото време в питането на омбудсмана е пропуснат спорният въпрос: на кого трябва да бъдат начислявани и от кого трябва да бъдат плащани сметките за топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и радиаторите в общите части. Законовата логика е такава, че доставчикът трябва да ги събира не от отделните собственици на апартаменти, а от етажната собственост, но това може да стане само ако тя има качеството на юридическо лице. А то се придобива с учредяването на сдружение по Закона за етажната собственост, което не е обаче задължително.
В тълкувателното си решение ВКС припомня, че централното топлоснабдяване в България се налага през втората половина на ХХ век, като нормативната уредба към онзи момент не изисква съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата. В Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. е изоставено схващането, че желанието за топлоснабдяване на такива сгради се подразбира и е предвидено, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, собственици в сграда – етажна собственост. Отказ от ползването на централно отопление е възможен при съгласие на всички етажни собственици. В Закона за енергетиката този режим е възпроизведен, а според ВКС той не противоречи на Закона за защита на потребителите.
Тълкуването е в полза на правния и житейския разум, но специалистите отдавна изясниха и техническата страна на въпроса за изместването на сградните инсталации. Те са разположени вътре в блоковете и нито топлофикациите, нито мнозинството от потребителите на услугите им имат интерес да ги извадят извън сградата. Освен че е неефективно заради загубата на енергия при студено време, това би било и много скъпо, а малцинството недоволни не искат нищо да плащат. Остава вариантът да си плащат или да сменят жилищата си, за да се греят на ток, газ, дърва, въглища, слънчева енергия или просто да носят на студ.
Както можеше да се предполага, Мая Манолова не е имала особени илюзии за резултата от тълкувателното дело. Тя окачестви решението на ВКС като "необосновано" и "несправедливо спрямо българските граждани". Това, че нямало противоречие между законите, не означавало че и двата са справедливи спрямо българските граждани. Омбудсманът обяви, че ще напише препоръки до Министерския съвет, до енергийния министър Теменужка Петкова и до парламента за промяна на Закона за енергетиката.
"Институцията, която може да промени този закон в интерес на избирателите си, е българското Народно събрание. Ще препоръчам конкретни промени на депутатите, защото те са хората, които могат да поправят тази несправедливост. В крайна сметка, ако не са готови да отменят такса "сградна инсталация", да напишат текстове, според които изчисляването на таксата да бъде по-справедливо и хората да плащат минимални размери, а не огромните суми, които плащат сега, мръзнейки и без да искат да имат нещо общо с "Топлофикация". В момента всички неблагополучия и лошото управление на столичната "Топлофикация" се плащат от столичани, от тези, които не искат да ползват парно, но плащат "сградна инсталация", продължи да упорства Манолова. А безплатен обяд няма.
