Скандалът около предсрочното освобождаване от затвора на Ивайло Евтимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца, членове на организираната група за убийства и отвличания "Наглите", е прекрасна илюстрация за състоянието, в което се намира нашенското правосъдие. То от години не може да излезе от тежкия нокдаун, в който го прати т.нар. политически елит, ласкаво определящ се като законотворец. Заради недомислените закони, сътворени от същия елит, вече няма смисъл да броим до осем в очакване правосъдието да се изправи и да стъпи на краката си. А както се вижда от законопроектите на сегашната политическа клика, то е обречено да лежи на ринга. От една страна, според законотворческите съчинения на политиците те възнамеряват да натъпчат затворите с кокошкари ( виж стр. 17). А от друга, престъпниците, заслужаващи да изгният в зандана заради кървавите си дела, се озовават на свобода благодарение на милозливо отворени от политиците вратички в закона. Справка – пресният случай "Наглите".
Предсрочното освобождаване на Ивайло Евтимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца ще доведе до абсурдната ситуация жертви и палачи да се разминават по улиците, а похитителите да демонстрират финансово благополучие с кървавите пари, отнети като откуп от похитените. За едните – ужас, а за другите – невиждана Божия милост. А помежду им законотворци, магистрати, затворнически шефове и адвокати ще дефилират с чиста съвест и с пълни с пари джобове.
Както вече е известно, Софийският градски съд е одобрил предложенията за предсрочно освобождаване на Гребеца още на 5 май, а на Йожи – на 10 май. Решението на първоинстанционния съд трябва да бъде потвърдено в първите дни на юни и от Апелативния съд в София, след което двамата от "Наглите" могат да излязат на свобода.
Ивайло Евтимов-Йожи не е изтърпял дори половината от 18-те години затвор, присъдени му за съучастието му в общо 12 отвличания. Сред жертвите на групата са Михаил Краус, Джорджо Марков, Ангел Бончев и съпругата му, бизнесменът Киро Киров, Мехмед Чакър, Илиан Цанев, Велислав Величков… Пред съда беше доказано, че точно Йожи е държал връзка с Иван Киров, син на отвлечения бизнесмен. И именно чрез Йожи той е получил многозначителното послание: "Искаш ли да върнем баща ти на парчета", след което е платен откуп от 500 000 евро.
От парите за откупа няма и следа, а същият Йожи ще излезе на свобода след седем години, прекарани в затвора. Това очаква и Любо Гребеца, осъден на десет години като помагач на групата за отвличания. На него обаче му виси на шията дело за убийствата на Иван Пайнавелов-Сапата и Юлиан Лефтеров-Кокошката, чиито трупове бяха открити чак през 2010 г. – докато групата "Наглите" вече се намираше в ареста. Делото срещу него не е приключило, защото прокуратурата все още се мотае с разследването. А тъй като в случая с убийствата важи презумпцията за невинност, висящото дело няма да попречи Гребеца да излезе предсрочно, твърдят адвокатите му.
Пътят на двамата към свободата е белязан от странни знаци, сочещи, че Йожи и Гребеца са любимци на съдбата. А, изглежда, и на законотворците, и на затворническата управа, и на българските магистрати. Още през юли 2016 г. тогавашният заместник-министър на правосъдието Красимира Филипова заговори за промяна в Закона за изпълнение на наказанията, отнасяща се до казуса с предсрочното освобождаване на затворници. Най-съществената промяна беше премахването на комисиите в затвора, които решават дали един затворник може да бъде освободен предсрочно. Дотогава в комисиите влизаха директорът на затвора, началникът по надзора, социалният работник, психолог и пробационният служител.
Комисията е пратена в историята – с мотив, че няма разписана процедура и че ограничен кръг хора преценяват дали един затворник се е поправил, или не. Така могат да се развиват корупционни схеми и зависимости, заяви Филипова в интервю през юли 2016 година. В проектозакона беше фиксиран текст, според който молбата на затворника за предсрочно освобождаване вече ще минава чисто административно през началника на затвора – той просто комплектува документацията, която се внася в съда. И в крайна сметка решава съдът, като затворническата администрация само дава мнението си по случая. Очакванията през лятото на 2016 -а бяха законопроектът да мине през Народното събрание най-късно през есента, тъй като на 1 декември същата година изтичаше предупредителният срок на ЕК за подобряване на битовите условия на лишените от свобода.
Законът, който предписа минималните 4 кв. м жилищна площ на затворник,и отвори вратата за предсрочно освобождаване, бе приет в началото на февруари 2017 г. и обнародван с подписа на президента Румен Радев. С разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража в чл.70 от Наказателния кодекс настъпи промяна. В ал.1 бе записано, че съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне. Той трябва да е изтърпял фактически "не по-малко от една втора от наложеното наказание; не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив".
Оказва се, че през времето, в което законът е бил внесен в парламента, в затвора е кипял благороден труд и трескаво приготовление за заветната дата, когато ще бъде приет. Според неофициалната информация документацията за предсрочното освобождаване на Йожи е била спретната от тогавашния началник на затвора Йолант Йорданов още на 19 април.
На "Наглите" сигурно са им излезли пришки от притеснение, докато успеят да хванат последния влак към свободата: на 20 април Йорданов е освободен от длъжност заради дисциплинарно производство, както сочеше съобщение на Министерство на правосъдието.
Доброто дело на Йорданов обаче е свършено и в 12 без 5, преди да си тръгне, документацията за Йожи и Гребеца е предоставена на Софийския градски съд. В нея са записани трогващи признания и констатации. Например Йожи се бил превъзпитал и имало положителна промяна в поведението му. Освен това той активно се трудел, участвал в обучителни и спортни програми.
Същото се отнася и за Любо Гребеца – примерен, добър работник, активно участващ в обучение и спорт. Дори се споменава и случай от 2014 г., илюстриращ положителната промяна в поведението му – неговият съкилийник Мартин Мартинов-Ягуара нападнал Гребеца с юмруци, но той не отвърнал, а по надлежния ред дал показания и заради това Ягуара отнесъл още четири месеца допълнителен затвор.
Кой ли съдия от СГС е проронил сълза над тези показания с нарастваща вяра в превъзпитателната роля на затвора? Неофициалната информация сочи, че документите на Йожи и Гребеца са били прегледани от съдия Петър Стоицев. И очевидно към него ще трябва да се насочат въпросите как от присъда 18 години, произнесена на 2 април 2012 г. от първоинстанционния Софийски градски съд, съдия Стоицев е пресметнал, че Йожи трябва да излезе предсрочно само пет години по-късно? И още: наистина ли са изпълнени предписанията на чл.70 от НК, та затворниците да заслужат свобода, макар и с условни присъди?
Съдия Стоицев се оказва доста експедитивен в случая. Въпреки изводите от проверката през 2016 -а на Софийския апелативен съд (САС) на наказателните дела в СГС, водени през 2015 година. Според САС най-муден в писането на мотиви към присъдите си бил съдия Петър Стоицев – с три до пет месеца той системно надвишавал законния срок, който е 15 дни след обявяването на присъдата.
Надеждата ни е, че проверката на САС е имала ефект и така както затворът може да има положително възпитателно влияние, и Темида може да е станала по-бърза и акуратна. Има надежда и след бързата реакция на Софийската градска прокуратура, която обяви, че е протестирала срещу решението, с което е постановено предсрочно освобождаване на Ивайло Евтимов – Йожи и Любомир Димитров – Гребеца. Макар че същата прокуратура си пита ушите какво трябва още да се стори, че делото за двойното убийство срещу Гребеца от 2015 г. да приключи с присъда?
Има, но сал с една надежда живее ли се?
