Безкомпромисна антикорупционна мярка или "прецизен" удар със запазване на статуквото е ударът срещу Агенцията по вписванията?! Арестът на съдията по вписвания Йордан Раденков в началото на седмицата поставя много въпроси, на които правосъдните органи не отговарят. Не защото нямат информация, а защото прикриват схеми, докато сочат изкупителната жертва.
Раденков беше задържан при получаването на пликове с пари от служители на столичните нотариуси Цветелина Гечева и Габриела Йорданова. Сумата от 1050 лв. била дадена, за да бъдат по-бързо вписани сделки и за издаване на удостоверения за тежести. Ставало дума за пари от канторите на нотариусите Цветелина Гечева и Габриела Йорданова. По думите на Арнаудова обаче те не са единствените, които са плащали на Йордан Раденков, и засега има данни, че това са правили общо четири нотариални кантори.
Служителите им казали, че при предаването на сумите не се говори, а тарифата на Раденков била утвърдена. Ускореното издаване на удостоверение за тежести струвало 50 лв., а рушветът за вписване на ипотеки и сделки зависел от размера на интереса. Показани бяха кадри от задържането и от претърсването на луксозното му жилище, където са открити 35 хил. лв. – в същите пликове и скрити зад картини. Срещу Раденков са отправени обвинения за подкуп и за пране на пари, очаквало се броят на изпълнителните деяния значително да нарасне. По думите на градския прокурор Емилия Русинова той вземал подкупи всекидневно.
Шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов добави информация по разследването. Раденков бил следен от октомври миналата година, когато дошла информация за тези му действия. На прокуратурата било докладвано през февруари тази година, а две седмици преди задържането му съдията по вписванията сменил внезапно стереотипа си на действие при предаването на парите. Спиридонов посочи този момент като най-критичния за разследването, в рамките на което е използван пълният набор от специални разузнавателни средства, "за да установим лицата и канторите, които носят парите". Имало много богат снимков материал за целия период, в който Раденков бил под контрол.
Тук именно започват въпросите.
Защо е било нужно да наблюдават и документират цели осем месеца еднотипна и утвърдена корупционна схема, по която са вземани всекидневно пари? За да доведат разследването до критичен момент и провал ли? Или защото се е чакала нечия тежка дума какво да правят по случая? Говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова предложи версия: "Ако някой се беше оплакал от съдията по вписванията, реализацията срещу него е можело да приключи за седем дни, а не да се налага службите месеци наред да го следят."
Но не звучи убедително, защо пак по думите на Арнаудова до последно никой не се е оплакал? Дадената от нея квалификация на престъпната дейност е: "Те са били изнудвани и са били принудени да дават пари, за да си свършат работата." Ако Раденков е изнудвал нотариусите, защо не му е повдигнато обвинение и за изнудване? Защо нотариусите и служителите им са давали всекидневно подкупи, без никой от тях да подаде сигнал за това? И ако даването на тези подкупи е било част от работата им, защо не им повдигат обвинения?
Най-несериозно звучи обаче твърдението на Арнаудова, че нямало данни Раденков да е ползвал помощници – "действал е сам". Помощници може и да не е ползвал, но съучастници и покровители със сигурност има. Едноличното въртене на подобен корупционен оборот в държавен орган е теза за наивници. Както и похвалното уверение на говорителката на главния прокурор, че службите работят и при подаден сигнал "по него ще бъде свършена работа". Очевидно Раденков се е отчитал "нагоре", често замествал ръководителката на съдиите по вписванията към Софийския районен съд Садифе Мехмедова и не спазвал случайното разпределение на преписките. И сам избирал кои да поеме лично.
Съдиите по вписвания са в структурите на районните съдилища, но контролът върху дейността им трябва да упражнява министърът на правосъдието. По закон той определя броя им, назначава ги, отправя препоръки към тях, когато са констатирани пропуски в дейността им, отстранява ги и ги освобождава от длъжност – включително при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните им задължения. Стажът, който Йордан Раденков има на тази длъжност, ще покаже колко от досегашните правосъдни министри не са си свършили работата. Включително като не са проверили имущественото състояние на Раденков, който имал огромен брой имоти.
Незнайно защо съдиите по вписвания не са включени в кръга на лицата, заемащи висши държавни длъжности, които декларират промените в имущественото си състояние. Сегашният правосъден министър Цецка Цачева разпореди на ведомствения инспектор да провери както съдиите по вписвания, така и служителите на едноименната агенция, в чиято сграда те работят. Но само по отношение на разпределението на преписките, не и за имотното им състояние – тяхното и на свързаните с тях лица.
Заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова призна, че е съмнително корупционната схема да е зависела само от един човек. Не стана ясно обаче дали проверката ще обхване само Имотния регистър, или и другите два, които агенцията води – Търговския и БУЛСТАТ.
Липсата на контрол е задължителна за действието на корупционната схема. Именно тя позволява да се забавят вписванията в нарушение на едноименния правилник, който изисква те да се извършват по разпореждане на съдията по вписванията незабавно след записване на акта в предназначения за това входящ регистър.
Според запознати забавяния има само в Софийската служба по вписвания, където не достигали хора. Забавянето кара страните по сделките да бързат заради опасенията от имотни измами в срока преди вписването. Ако искат бързо вписване, трябва да си платят. Точно заради тези опасения банките например не отпускат парите по кредитни договори, преди да бъде вписано чисто откъм тежести ипотечно обезпечение.
Акцията срещу Йордан Раденков очевидно има връзка със смяната на изпълнителния директор на Агенцията по вписвания. Десетина дни по-рано Цачева освободи Елена Маркова, а веднага след ареста на Раденков назначи на поста Зорница Даскалова. Биографията й говори за здрав гръб – от студентската скамейка постъпва като юрист "Реституционни преписки" в Областна администрация – София. Продължава като главен експерт и началник на отдел в Агенцията за чуждестранни инвестиции, изпълнителен директор е на общинско дружество "Пазари Изток%" ЕАД, след което изкарва и петгодишен мандат като член на Комисията за защита на конкуренцията.
В антимонополния орган на нея й разпределят делата за концентрацията на "Вива телеком", за промените в собствеността на "Булгартабак", за придобиването на 100% от вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика" от Патрик Халпени, купуването на "Канал 3" от Нова българска медийна група, изкупуването на разпространителски фирми от "Табак маркет", притежател на веригата Lafka, както и производства с краен печеливш "Водстрой 98". Имущественото състояние на Даскалова е завидно – включва имоти, акции, скъп автомобил, изтеглени банкови кредити и раздадени заеми за стотици хиляди левове.
