Ако си спомняте, във Висшия съдебен съвет имаше един прокурор на име Камен Ситнилски. Той беше публично омаскарен и отстранен от поста си заради това, че негови колеги "нарушили етиката", като лобирали за неговата кандидатура по време на изборите за сегашния ВСС. Впоследствие Ситнилски почина и не дочака да разбере виновен ли е за нещо, или не – поне не и с влязло в сила решение на някой съд.
А дали сегашните избори за поредния Висш съдебен съвет са минали честно и дали от тях няма да се пръкне нов казус като този със Ситнилски – ще научим (евентуално), след като мине вотът. Във вторник (13 юни) съдийската колегия на ВСС отказа да дебатира предварително дали процедурата е била опорочена заради множеството скандали за явно или скрито лобиране и заради разпращани мейли, "листчета" и "списъци" в подкрепа на част от кандидатите – поне докато не мине и последният избор – този на съдиите.
Истината е, че кой-каквото можа – вече го свърши в хода на кампанията: както добро, така и лошо. В събота (17 юни) съдиите от цялата страна за първи път ще имат право да гласуват пряко, лично и всеки според собствената си съвест, за своите шестима представители в следващия Висш съдебен съвет. С това процедурата по избора на "магистратската квота" във ВСС реално ще приключи (освен ако не се стигне до обжалване, до отмяна на резултата и до нов избор).
Любопитно е обаче какви са изводите след края на първата истинска предизборна кампания в съдебната власт? А те са два: първо, че въвеждането на прекия вот е една от малкото смислени промени, направени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) покрай прословутата "съдебна реформа". И второ: че точно заради това, че е смислена, тази промяна трябва да бъде защитена от всеки опит свободният вот на магистратите да бъде "правилно" манипулиран.
Такива опити гледахме по време на цялата кампания. И те отново връщат топката в полето на законодателя – защото правилата за избора се оказаха неизпипани и защото сега те допускат манипулации и лобиране, включително и "институционално".
Например идеята за "регионалния избор" на кандидати: безспорно е, че такова "спазаряване" на изборния резултат никъде не е предвидено в закона, но то не е и забранено от него. Което даде възможност на съдебната номенклатура по места да се развихри с пълна сила, при това месеци преди кампанията въобще да е започнала.
От допълнителна уредба се нуждае самата предизборна кампания и правилата за агитация, времето за извършване на тази агитация и начините за провеждането й. Защото се оказа, че "списъците" с предпочитани кандидати, за които се заговори в последните дни преди съдийския вот, също не са забранени от никого. А всеки опит за изказване на мнение пък лесно може да бъде етикетиран като "негативна кампания" – защото определение за това какво представлява тази кампания всъщност никой и никъде не е записал.
Наложително е да се изясни каква точно ще е ролята на административните ръководители и какви ще са последиците, ако те се опитват да агитират за някого от кандидатите. Защото административните ръководители са също съдии, прокурори или следователи, а в правилата за вота изрично пише, че магистратите, "които подкрепят определен кандидат, могат да се включат в предизборната му кампания и да изразяват подкрепата си" – без ограничения от позицията им в съдебната йерархия.
Не стана много ясно и какво точно могат да вършат застъпниците на кандидатите – дефиниция за тези фигури трудно може да бъде открита в Закона за съдебната власт, но пък те са "уредени" с изборните правила, приети от ВСС. Пак без да е уточнено дали един административен ръководител може да бъде упълномощен като застъпник на някой от кандидатите – защото и такава забрана няма.
Видя се и че кандидатите за членове на ВСС трябва да имат някакъв своеобразен "имунитет" в хода на кампанията, за да не може да се образуват дисциплинарни или наказателни производства срещу тях точно в този период. Защото авторитетът им ще бъде сринат, независимо от това дали наистина са виновни за нещо, или не. А дори и ако после излязат чисти като сълза, това ще е тогава, когато изборът отдавна ще е минал.
Организацията на самия вот също се нуждае от промени. Ненормално е съдия, който е декларирал, че ще гласува електронно, да няма право да гласува с бюлетина, ако впоследствие му се наложи това. Самата система за електронно гласуване също трябва да бъде доработена така, че занапред да не дава вече никакъв повод за съмнение – както за възможни манипулации на резултата, така и за това доколко е сигурна анонимността на избора, направен от всеки магистрат.
А, не дай Боже, да се стигне до оспорване на резултатите по съдебен път, защото законът предвиди те да бъдат обжалвани в тридневен срок от обявяването им пред специален съдебен състав: трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, определени на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Тяхното решение се взима за две седмици и ще е окончателно. Администрирането на делата, изборът на съдиите, призоваването за заседание и куп още "подробности" за този съд "ад хок" и за производството пред него обаче въобще не са регламентирани. И това може да доведе до невероятен батак.
С две думи – това, което трябва да се направи, след като истерията около вота премине, хората в отговорните инстанции да седнат и да помислят какво още трябва да се промени в закона, за да бъде не само даден, но и гарантиран свободният избор на магистратите.
А дали и тази кампания ще роди поредните обвинения в лобизъм и следващ Камен Ситнилски – ще видим. Зависи от разположението на силите в новия ВСС.
