Гласуваният в края на миналата седмица на първо четене в Народното събрание пакет от промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) се очертава като поредното законотворческо недоносче с неясни поръчители. Скок на съдебните такси, пълен обрат в принципа за съгласие на държавните органи, електронно съобщаване, промяна на подсъдността, ограничаване на касационното обжалване – това са основните насоки в законопроекта. В мотивите към него са посочени положителните ефекти при всяка от тях. Не са посочени обаче отрицателните, защото на ангажираните с тази завера явно не им изнася.
Ангажиментът не е от вчера и някой лобира здраво за него сред парламентарните групи.
Проектът за промени в АПК е внесен от осем депутати от ГЕРБ начело с председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов. Това става на 1 юни, а три седмици по- късно той беше приет от пет комисии и бе гласуван на първо четене. Обществено обсъждане не е провеждано, а срокът за нови предложения преди гласуването на второ четене е 29 юни. Даден е и удължен срок до 20 юли. Становища набързо са смогнали да дадат правосъдното и икономическото министерства, Националното сдружение на общините и Българската стопанска камара. Очевидно никой от тях не е имал време да осмисли всички предложения, но всички изразяват несъгласия в отделни насоки.
Историята започна преди повече от две години, когато такива промени предложи в предишния парламент съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов и група народни представители. В началото на 2016 г. те стигнаха до гласуване на първо четене, но бяха отхвърлени категорично. От гласувалите 129 народни представители законопроекта подкрепиха едва 28, двама бяха против, а 99 се "въздържаха”. Показателно е, че тогавашният председател на парламентарната правна комисия Димитър Лазаров приведе следните аргументи: "Не съм против принципа на мълчаливото съгласие, но не в този общ закон – в Административнопроцесуалния кодекс. Какви опасности ни грозят? Никой не дава конкретни примери."
Сега обаче Патриотите са във властта, а Лазаров е сред вносителите на същите промени. Основното в предишния проект беше обръщането на принципа на произнасяне от страна на администрацията по заявления за издаване на индивидуални административни актове. Вместо липсата на произнасяне да се третира като мълчалив отказ, както е сега, бе предложено с изтичането на срока за произнасяне заявителят да се ползва от правната сила на акта, чието издаване е поискал. Аргументът на вносителите е, че това би стимулирало администрацията да работи по-добре и по-ефективно, като не пречи на гражданите и на бизнеса. В мотивите към него вносителите са изложили и доводите, че принципът на мълчаливия отказ води до административен произвол и възпрепятства доказването при обжалването му по съдебен ред.
Бързо стана ясно, че инициативата за сегашното внасяне на законопроекта е на работодателските организации, които го обявиха за "революция в административните услуги". Според представителите на бизнеса с тази промяна ще се пресекат корупционни потоци, които възлизат на около 1 млрд. лв. годишно. Още тогава обаче от Националното сдружение на общините в България предупредиха, че принципът на мълчаливото съгласие крие рискове от злоупотреба с право.
Например, като администрацията бъде мотивирана корупционно да си затрае по заявление за издаване на акт, от който заявителят има полза, в ущърб на евентуално заинтересованите лица. В случай че те изобщо не бъдат привлечени в административното производство и не узнаят кога актът влиза в сила, губят и възможността да го оспорят в съда. В тотално корупционна среда като българската подобна възможност би се превърнала в истинско бедствие за гражданите, а държавният интерес би бил потъпкван далеч по-лесно.
В друг проект за промени в АПК пък бяха вкарани повечето от промените, предложени в сегашния. Те бяха внесени от група депутати на Реформаторския блок, но авторите им са същите като на аналогичните във внесения от ГЕРБ. Сред тях са проф. Кино Лазаров, заместник-председателят на Върховния административен съд (ВАС) Боян Магдалинчев и адв. Иван Тодоров. Редом с притежаването на бизнес активи и с участието в едни от най-скъпите приватизационни и арбитражни производства, последният е сред създателите на АПК, участник в работни групи за намаляване на натовареността във ВАС и изпълнител на обемни поръчки за изготвяне на проектозакони.
Този проект беше оттеглен със заявката да бъде преработен и внесен отново, след като предизвика силни критики. Той предвиждаше петкратно повишение на таксата за обжалване на административни актове в съда, както и последващо заплащане на 2-процентна пропорционална такса върху материалния интерес от загубилата делото страна. А при данъчните дела тя трябваше да е 4% върху сумата в ревизионния акт. Аргументът, че така гражданите ще бъдат дисциплинирани да не водят излишни дела, беше посрещнат на нож с довода за ограничаване на достъпа до правосъдие.
Други предложения в проекта също бяха порицани. С цел разтоварване на ВАС беше предложена необжалваемост пред него като касационна инстанция на някои масови видове дела, като например данъчните. Негативни отзиви събра и концепцията за въвеждане на електронно призоваване – по интернет, по електронна поща или с SMS. По този въпрос правната общност е особено чувствителна след въведените с новия Гражданскопроцесуален кодекс способи за призоваване като например връчването на книжа чрез залепване на уведомление.
Всички тези предложения, предизвикали широко недоволство сред гражданите и юридическата общност, са на практика събрани в сегашния законопроект и напредват светкавично в парламентарната процедура благодарение на ГЕРБ. По-сериозни резерви към законопроекта изразиха единствено депутатите от БСП – те всички гласуваха с "въздържал се". Има и корекции, но те не променят основните цели.
Проектът беше представен и защитен от председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, който посочи като основно преимущество разширяването на института на мълчаливото съгласие за сметка на мълчалив отказ за произнасяне от страна на администрацията по искания и молби. Целта е да бъде намалена бюрократичната тежест за гражданите и бизнеса. Основните аргументи в полза на увеличението на таксите са постигане на адекватност между материалния интерес и стойността на разходите по спора, както и създаване на преграда срещу манипулации с жалби. Макар че в мотивите се говори за остра необходимост от актуализиране на таксите, Кирилов даде да се разбере, че хората от ГЕРБ са готови на дебат и отстъпки по размерите на таксите. При тези високи заявки обаче ръстът в цената на административното правосъдие изглежда гарантиран.
Под лозунга за електронно правосъдие пък се създават опасности от увреждане на права и законни интереси. Съобщаването чрез уведомяване по електронна поща крие рискове да бъдат пропуснати процесуални срокове. Законът и сега допуска такава комуникация, но не като основна, а като алтернативна на личното връчване на хартиен носител. Отдавна се прилага и практиката с телефонно обаждане, след което адресатът на съобщението си го получава в съда, вместо да чака посещението на призовкаря. За разлика от наказателните дела пък, гражданското и административното съдопроизводство разполагат с ефективни механизми за преодоляване на пречки като укриващи се участници в процеса. За капак е въведено и изискването за свързания с допълнителни разноски електронен подпис.
Промяната в подсъдността включва както разтоварване на ВАС като първа инстанция по редица административни дела, така и изключването на възможността за касационно обжалване по други. Аргументът е, че "голяма част от административните актове се обжалват и поради това бързото производство пред административните органи се обезсмисля при бавно административно правораздаване". Подобни аргументи доведоха вече до сериозно ограничаване на достъпа до правосъдие по граждански и търговски дела чрез ограничаване на касационното обжалване по Гражданскопроцесуалния кодекс. Разликата е обаче, че гражданският процес е поначало триинстанционен, а административните дела се разглеждат на две инстанции и изключването на втората ограничава силно възможността за съдебен контрол.
Каре
Предпарламентарната обработка на проекта е също крайно подозрителна. От мотивите става ясно, че той е разгледан с положителни препоръки от комисия към ВАС начело със заместник-председателя Боян Магдалинчев, председателите на Пето и Седмо отделения на съда Анна Николова и Ваня Анчева, трима професори (сред които докладчикът адв. Иван Тодоров) и… един съдебен помощник. От птичи поглед се вижда, че всички те са свързани с ползите от разтоварване на системата и увеличение на постъпленията. Третият ключов ефект е защитата на големите инвеститори от т. нар. зелен рекет. Той обаче трябва и може да бъде спрян с прилагането на други механизми, с каквито законодателството ни разполага в изобилие, но държавата не го прави. Защо ли?!
Дълбоко в джоба
Увеличението на таксата за обжалване на административните актове в съда на първа инстанция отпада. Но пък нарастват таксите за касационно обжалване, при това с много.
За физическите лица скокът е от 5 лв. на 90 лв. (18 пъти), за търговските дружества – от 25 лв. на 450 лв. (18 пъти), а за юридическите лица с нестопанска цел – от 5 лв. на 450 лв. (90 пъти). Въвежда се и пропорционална такса при делата с определяем материален интерес, като единствената компенсация е ограничението й с "таван". По дела с интерес до 10 млн. лв. той е 3400 лв., а при интерес от над 10 млн. лв. – 9000 лева. Така са засегнати масовите участници в съдебноадминистративни производства, но пък е предвидена предпазна мярка "за всеки случай". Въвежда се и праг за недопустимост на касационно обжалване по данъчни дела съобразно имуществения интерес – 900 лв. за гражданите и 5000 лв. за юридическите лица.
