Липсата на съществени новини, след като приключи публикуването на финансовите отчети на дружествата, не успя да "потопи" интереса към покупко-продажби на ценни книжа. Без особени върхове и спадове в търговията на "БФБ-София" през юни индексите дружно продължиха да растат, което отрази по-голямата готовност на инвеститорите за риск при сделките с български акции. А най-старият измерител на борсовата активност SOFIX пое стремглаво нагоре и дори превзе нови деветгодишни висини, като приключи месеца на кота 703.46 пункта. Това пък го направи третия по ръст в Централна и Източна Европа през юни, след като прибави 6.39% към стойността си. Отминалият месец е сред добрите (от началото на годината) за включените в SOFIX 15 компании – печелившите са повече от губещите.
Акциите на публичните банки отново бяха в епицентъра на инвеститорския интерес, а борсовите играчи заложиха на сигурното. Те приеха спокойно новините за поредната липса на дивиденти, а цените на книжата бавно продължиха да се катерят нагоре. Равносметката е, че в края на юни доволни от вложението си могат да са акционерите на Централна кооперативна банка, на Българо-американска кредитна банка и на ТЕКСИМБАНК. Техните книжа надскачат котировките си от май. А силният им финал в края на шестия месец вдигна пазарната оценка на тези кредитни институции.
Оптимизмът насочваше действията на инвеститорите, а по-високите цени на акциите на българските публични банки засилиха търговията с тези книжа. В двадесет и двете борсови сесии на шестия месец собственика си смениха 1 169 290 книжа срещу само 744 229 през май.
Сред най-търгуваните акции на "БФБ-София" през юни бяха и тези на
Централна кооперативна банка
Високите цени и обеми отразяваха интереса и положителните очаквания към тези книжа. И с пълно основание, след като котировките им са най-високите от началото на годината. В тази ситуация логично всеки бързаше да вземе своето от печелившата възможност.
Търговията с книжата на Централна кооперативна банка (ЦКБ) вървеше нагоре още от първия ден на юни. Въпреки че всичко започна от най-ниската цена – 1.61 лв. за дял, колкото беше тя и през май. Дори като стойност на дъното тя бе най-високата от началото на 2017-а.
Случилото се беше ясен знак, че играчите избраха равновесната точка между търсенето и предлагането да се измести още по-нагоре. Банката не разпредели дивидент за миналата година, но пък успя да развихри бичите настроения на борсовите играчи. Всичко случващо се беше заложено в добрите финансови резултати. А инвеститорите бяха успокоени и обнадеждени от ясния план за действие с девет непосредствени цели през 2017 г., който представи изпълнителният директор й Георги Константинов пред общото събрание. Банкерът изложи аргументите за начина на разпределяне на печалбата, като поясни, че с отнасянето на печалбата във фонд "Резервен" ЦКБ цели да продължи развитието на ритейла и да запази отвоюваните позиции в банковия сектор.
Тенденцията към повишение на котировките се засили особено през втората половина на месеца. Логично двете гранични стойности надскочиха отчетеното през май и нямаше какво да спре възхода на тези книжа.
Акциите на ЦКБ с лекота прескачаха по ценовата стълбица и прелетяха над ключовото ниво от 1.70 лв. за дял в последната седмица на юни. При приличен за тази позиция обем на изтъргуваните книжа котировката достигна до нов връх за тази година от 1.719 лв. за един брой – минимално поскъпване спрямо платените 1.715 лв. през май.
Това продължи до края на месеца, а с повишаването на цените се активизира и търговията с книжата на банката. Тогава пък станахме свидетели на прехвърляне на по-големи пакети от нейни акции. Общият им брой достигна 191 948 броя. Котировката в последния ден пък добави седем стотинки към стойността им спрямо края на май. Това повиши и пазарната капитализация на банката от групата "Химимпорт" и според борсовите играчи оценката на кредитната институция скочи до 192.476 млн. лева.
Повече емоции – но по-скоро с негативна окраска, изпитаха акционерите на
Първа инвестиционна банка
Цените им останаха по-ниски спрямо петия месец на годината, а търговията с тези акции беше белязана с консолидация на нивата между 5.30-5.40 лв. за един брой. Тенденцията към понижение се запази през повечето борсови дни на юни.
Котировките им продължиха да търсят равновесната точка между офертите "продава" и "купува", но пък се отдалечиха от важната за тези книжа стойност от 6 лв. за един брой. Тя е във фокуса на инвеститорите от началото на 2017-а. Самочувствието от притежанието на акции на Първа инвестиционна банка (ПИБ) бе подкрепено още в първата борсова седмица, когато търговията започна с най-високата месечна котировка за тях – 5.538 лв. за дял. Тя обаче е с 46 стотинки под тази за май.
Играчите определено се чувстваха добре в сделките по тази позиция и не спираха да търгуват с книжата на третата по големина банка в страната. В средата на месеца обаче в момент на слабост котировката удари дъното при ниво от 5.267 лв. за един брой. В същото време с нея се вдигна и цената, която трябва да се плати един инвеститор, за да има такива книжа в портфейла си.
Пазарът обаче прие без излишни емоции случилото се и акциите на ПИБ сравнително бързо възстановиха стойността си. Инвеститорите се възползваха от печелившата възможност да се освободят от книжата си, в резултат на което пазарните играчи си размениха общо 145 700 дяла през шестия месец на 2017-а.
На 30 юни търговията с акциите на ПИБ спря при цена 5.448 лв. за един брой. Тъй като тя е със седемнадесет стотинки под стойността, която имаха в края на май, то и пазарната оценка на банката отчете този спад. Така според играчите на фондовата борса в края на юни ПИБ струва 596.97 млн. лв., или с 19 млн. под стойността си през петия месец.
В очерталата се печеливша тенденция през юни попаднаха и акциите на Българо-американска кредитна банка и на ТЕКСИМБАНК. Традиционно по-ниска ликвидност и осемнадесет сесии, в които борсовите играчи не кръстосаха шпаги за тях, белязаха търговията с книжата на
Българо-американска кредитна банка
Продължаващото повишение на цените на книжата й не привлече повече играчи. А и те намериха допирна точка между офертите си само в четири търговски сесии. Търсенето започна от 6.85 лв. за един брой, но постепенно апетитите нараснаха и цената достигна до 7 лв. за дял – най-високата, плащана за тези акции от началото на 2017-а.
След известно олюляване около тези нива котировките не устояха и поеха надолу, като спряха до 6.95 лв. за един брой. При тези сделки играчите на борсата си размениха едва 600 акции, при положение че бройката е била 20 880 през май. По-високите котировки, естествено, се отразиха и върху оценката на банката на Цветелина Бориславова и тя добави още 1.16% към пазарната си капитализация. В края на юни тя струваше 171.605 млн. лева.
Сделки с книжата на
ТЕКСИМБАНК
имаше в единадесет от търговските сесии през юни. Котировките надскочиха тези от май, а освен цената отбелязваме и скок в обемите на търговия с акциите на кредитната институция. Консолидацията на собствеността продължи с прехвърлянето на няколко (явно предварително договорени) големи пакета, от което останаха доволни и продавачите, и купувачите.
Случилото се зарадва акционерите на банката с повишаване на капитализацията й. В последната сделка за юни търговията установи котировките на 2.600 лв., или с 18 стотинки над цената в края на май. Това пък повиши и капитализацията с над 5 млн. лв. – до 72.787 млн. лева.
Лихвите по депозитите намаляват, но българите не се притесняват и продължават да спестяват. Числата от статистиката на БНБ са повече от красноречиви. В края на май фирмените депозити са 19.4 млрд. лв. (ръст от 10% за година), а на домакинствата – 45.6 млрд. лв. (+5.7%). На практика доход от спестяване в банка няма, но тази инвестиционна възможност все още е традиционен финансов инструмент, а основният мотив да го предпочитат е търсенето на сигурност.
За другите алтернативни форми за спестяване – взаимни фондове, допълнително пенсионно осигуряване или животозастраховки, българите заделят съвсем малка част от парите си. Фондовата борса обаче е още по-назад в този списък, както и акциите на публичните банки.
В последното издание "Икономически преглед" на БНБ се прогнозира през третото тримесечие на 2017 г. лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити и кредити да се запазят на сегашните нива. Увеличението на привлечените средства в банковата система и високата й ликвидност ще продължат да благоприятстват запазването им на достигнатите равнища, смятат експертите от БНБ.
