Поредното контранастъпление във войната за съдебната власт се реализира във вид на законопроект срещу чуждестранното и задкулисно финансиране на магистратски организации. Вносители на поправките в основно променения миналата година Закон за съдебната власт са група депутати от ГЕРБ и от Обединените патриоти, начело с председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов. Мярката попада напълно логично в разгара на конфликта между опозицията и мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС), зад което стои по-голямата част от политическата маса.
Нормативът въвежда изрична забрана за скрито упражняване на търговска дейност от магистратите. Освен върху предвидените в Търговския закон организационни форми ограничението ще обхване и фактическото упражняване на търговска дейност, включително и чрез подставени лица. Възможността магистратите да получават възнаграждение за научна и преподавателска дейност пък е силно ограничена до това финансирането да не идва от чужда държава или от чуждестранно лице.
Съдиите, прокурорите и следователите ще могат и занапред да участват в управителните и контролните органи на своите професионални сдружения, но не и в тези на други юристи. Премахната е възможността за участие на магистрати в избирателните комисии на изборите за народни представители, за евродепутати, за президент и вицепрезидент, както и за местни избори. Въвежда се изискване учредители и членове на професионалните сдружения на магистратите да бъдат само съдии, прокурори и следователи. То е придружено от забрана сдруженията да членуват в синдикални организации.
Проектът спуска ниско бариера пред финансирането от чужбина. С мотива, че професионалните сдружения на магистратите са учредени с идеална цел, кръгът на източниците на тяхното имущество е ограничен до членски внос, до имуществени вноски и дарения от техните членове. Въведена е изрична забрана за друго финансиране или за предоставяне на имущество под каквато и да е форма. Аналогични изисквания се въвеждат и за организациите на съдебните служители.
Към преодоляване на сегашния разкол е насочено и създаването на Съвет за партньорство към ВСС, който да осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на магистратите. В същата насока са и правилата за формиране на неговия състав. Той ще бъде попълван от трима изборни членове на съвета, от представители на всяка от професионалните организации, чийто членски състав е не по-малък от 5% от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите в системата, както и представители на магистратите, които не членуват в професионални сдружения.
Предвиждат се и корекции на последните промени в съдебния закон, с които беше въведено задължение магистратите да декларират участие в юридически лица с нестопанска цел, в граждански дружества или обединения, както и в тайни или неформални организации и общества. Оказва се обаче, че с един "пропуск" на законодателя това изискване е снижено практически до нула – разпоредбата се отнася само до новоназначените. Сега се предлага в 30-дневен срок от приемането на новите поправки всички магистрати да подадат декларации за въпросните обстоятелства.
Отчетен е и гафът с допускането на възможност обвинени магистрати да правораздават на общо основание в системата. Сега действащ съдия, прокурор или следовател може да бъде отстранен само в случаите, предвидени в чл. 132 от конституцията, който урежда т. нар. функционален имунитет на магистратите. Съгласно текста му при осъществяване на съдебната власт те не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и за постановените актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Извън тази хипотеза остават обаче случаите на обвинение за престъпления, които не са свързани със служебната дейност. Вносителите на законопроекта посочват, че за времето след последните изменения на съдебния закон тази норма е довела до крайно негативен обществен резултат. Даден е и пример – прокурор, обвинен за изнудване, да продължава да представлява държавното обвинение.
Има се предвид окръжният прокурор от Плевен Димитър Захариев, който беше задържан преди по-малко от месец в зала на Софийския градски съд, в почивката на заседание по делото срещу него. Ръководството на прокуратурата поясни тогава, че арестът на Захариев е свързан с участието му в разбитата в края на април група за рекет на Камен Балбузанов-Куката. А главният прокурор Сотир Цацаров изрази възмущението си от това, че съдът два пъти е отказал да го отстрани с мотива, че обвинението срещу него за принуда няма отношение към прокурорската му професия.
Покрай всичко това вносителите не са пропуснали да осигурят и поредния бонус за членовете на ВСС. Предлага се след приключване на мандата им те да бъдат възстановени не само на заеманата преди него длъжност, но на всяка друга, която е равна по степен. Това е в полза както за членовете на съвета, дошли от провинцията или от по-ниски звена в системата, така и за онези от високите, чието връщане в предишните съдебни структури би им причинило неудобство.
Законопроектът е замислен като мощен удар срещу соросоидно-протестърската гилдия, закачена на полувластова хранилка с финансиране от външни донори. Под мотото на съдебната реформа в частни джобове се изляха стотици милиони, а корупцията и зависимостите остават непоклатими. Проблемът е, че не всичко е черно и бяло.
От една страна, на кранчетата за чуждестранно финансиране са се закачили и казионните професионални сдружения в съдебната система, самият ВСС и отделни съдебни структури. А наред с грантовите програми текат пари и от оперативните на ЕС. От друга страна, доверието в почтеността на протестърите е напът да се изпари окончателно. При това задкулисната им свързаност със статуквото е на практика същата като тази на техните противници. Битката е за властта и за усвояването на пари, реформа всяка забравете!
