Внесеният от група депутати от ГЕРБ и от Обединените патриоти законопроект за забрана на чуждестранното финансиране на магистратски организации изправи на нокти грантовата общност. След първоначалните хаотични реакции предложените промени обединиха довчерашни противници в битката за съдебната власт. Първи даде отпор с искане промените да бъдат оттеглени главният им адресат – протестърският Съюз на съдиите в България.
В своя декларация съюзът припомни своевременно, че стане ли въпрос за контрол върху неправителствения сектор, противниците се обединяват. Припомнено беше, че професионалистите настръхнаха още при предишните изменения в Закона за съдебната власт. Тогава Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация и Асоциацията на прокурорите излязоха с остро, но единно становище срещу предложението магистратите да декларират членството си в съсловни организации. То беше гласувано, но се оказа, че важи само за новопостъпилите магистрати, а сегашният проект предвижда лобисткият пропуск да бъде поправен.
Забраната магистратски организации да бъдат финансирани от чужбина е атакувана с обичайните аргументи – парите отивали за "организиране на професионални дискусии, за обучения, срещи между магистрати, за участие на външни лектори, за обмен с чуждестранни колеги, за издаване на наръчници, справочници и друга правна литература". Веднага беше подчертано, че и други са на такава издръжка, включително по програми на Европейския съюз.
Последва флангова подкрепа от 19 неправителствени формации, за съществуването на повечето от които малцина подозират. Сред членовете на т. нар. Съдебни НПО-та няма магистрати, но паразитирането им под знамето на съдебната реформа е на база единна обвързаност по финансова линия. Искането е същото като на Съюза на съдиите – законопроектът да бъде оттеглен, защото застрашавал професионалното израстване на съдиите, прокурорите и следователите.
От Съюза на юристите в България също са засегнати – заради предвидената в законопроекта забрана в управлението му да участват магистрати. В отворено писмо до премиера Бойко Борисов председателят на една от най-старите професионални организации на юристите – Владислав Славов, заплаши с бойкот. Той увери, че няма да подпише споразумението с Висшия съдебен съвет за внедряване на системата за единна идентификация на съдебните актове – т. нар. Европейски идентификатор за съдебна практика ECLI. Проектът е финансиран по програма "Правосъдие" на Европейската комисия и е един от малкото, от които се очаква реална полза за съдебната система.
Съюзът на юристите призова премиера Борисов "да предизвика извънредно заседание на парламентарните групи на управляващата коалиция", на което вносителите да бъдат убедени да оттеглят законопроекта. Именно това се е случвало десетки пъти в случай на съпротива срещу законодателни и управленски решения, след която сегашният и бивш премиер влиза в ролята на доброто ченге. Хората от Съюза на юристите завършват писмото си с извода, че "някой в държавата търси конфронтация с промяната на ЗСВ", което е очевидно. Въпросът е докъде ще стигне конфронтацията – дали ще се ограничи с размахване на пръст срещу грантовите протестъри, или ще се вземат реални мерки за пресичане на задграничното им финансиране.
Асоциацията на прокурорите пък се постара да разсее естествените подозрения, че зад законопроекта стоят поддръжниците на главния прокурор Сотир Цацаров. В свое писмо до председателя на Народното събрание прокурорската организация също настоя проектът да бъде отхвърлен, като увериха че измененията не са обсъдени предварително с тях. Като успешен пример за реализиран от асоциацията проект с външно финансиране е посочен такъв на тема контрол и спазване на правилата за опазване на околната среда. По него прокурорите ходиха да садят дръвчета на Витоша, което предизвика лавина от иронични коментари в социалните мрежи.
Ходът на прокурорската асоциация, която издигна човек от ръководството си за член на следващия съдебен съвет, очевидно е съобразен с ролята на законопроекта. Показателно е, че досега никой от внеслите го депутати не е коментирал неговата необходимост и полезност. По-вероятно е да е търсена провокация, която да стресне грантовите протестъри, след което да бъде опроверган изводът, че зад нея стои мнозинството по върховете на съдебната власт. Двете страни обаче вече приложиха твърде богат арсенал от пропаганда и манипулации, за да заблудят публиката КОЙ КОЙ е.
Политиканстването на малцинството във ВСС и протестърската подкрепа за него по грантова линия са постоянна тема на препирни в последните месеци и позициите са отдавна избистрени. Цацаров коментира пред медиите, че забраните са оправдани, защото магистратите не бива да работят по проекти, спонсорирани от чужди държави. Както се очакваше обаче, главният прокурор прие че законопроектът се нуждае "от известна корекция".
"България е страна, пълноправен член на Европейския съюз – следователно не може да бъде забранено на магистратските организации да участват в проекти, които са на ЕС. Но всякакви други външни донори – било те фондации, било фондации, зад които стоят определени държави, било частни лица – са несъвместими със статута на магистрата. Безплатен обяд няма – и в грантовете също няма безплатен обяд", заяви Цацаров.
Логично дойде и следващият ход – след редовното заседание на кабинета правосъдният министър Цецка Цачева обяви позицията на министрите по законопроекта.
С пояснението, че е упълномощена лично от премиера Борисов, Цачева обяви за "неоправдано и недопустимо да се въвежда забрана магистратските организации да ползват средствата по различни европейски програми и фондове". Депутатите от парламентарната правна комисия бяха приканени "ясно да заявят ангажимент още в пленарната зала при първо гласуване, че ще бъде направено предложение между първо и второ гласуване на законопроекта и тази забрана, която в момента е фиксирана в проекта на закон, да не бъде допусната". Загатната беше и възможността за втора крачка назад – "въпросите за финансиране по други програми, като например от Норвегия и Швейцария, които са партньори на ЕС, както и САЩ, ще се дискутират в правна комисия".
При това положение председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов рапортува на мига, че депутатите от ГЕРБ ще изпълнят решението на партийния си лидер. И за да бъде подчертана ролята на доброто ченге, увери, че "вносителите от ГЕРБ мислим дори да разширим възможността за финансиране – да не е само от ЕС, но и от Европейското икономическо пространство". Речено – сторено, но не съвсем.
Правната комисия прие промените със сериозно мнозинство. С изключение на Крум Зарков опозицията от БСП изрази резерви, но гласува с "въздържал се". Казаното от Зарков изведе на преден план темата за полезните и вредните организации като критерий за финансиране. С довода, че съсловните организации не правораздават, той заяви, че е все едно дали една организация се финансира от фондация, или от неин член, ако той може да оказва неправомерно влияние върху вътрешното убеждение на нейните членове.
"Въпросът се свежда до това дали една съсловна организация е вредна, или полезна. Ако е полезна, защо се ограничава финансирането й? Ако е вредна, то тя не бива да бъде финансирана въобще. Някой има ли примери за вредни магистратски организации?", запита Зарков. Реалният аргумент на червения депутат срещу законопроекта беше обаче друг – че сме зависими от чуждестранни донори и въвеждането на предложените забрани ще разсърди евроатлантическите донори.
Оказа се обаче, че те вече са реагирали. Данаил Кирилов разказа възмутен как на сутринта след публикуването на законопроекта е получил имейл със запитване от Европейската комисия със следния текст: "Обръщаме се към с вас с молба за разяснения по изразените опасения, че това (законопроектът) ще засегне независимостта на магистратите и европейското финансиране." В имейла имало и срок за отговор, което го изкарало извън кожата.
"Някаква секретарка на някакво бюро в Брюксел е дала срок за отговор на български народен представител!" избухна Кирилов. И добави, че би искал да знае какви са тези проекти, кой и как ги получава. "Осветлете си проектите! Пуснете прожекторът към вашето финансиране!", призова Кирилов съсловните организации.
Същественото в случая е има ли наистина политическа воля за ограничаване на влиянията върху съдебната система. За отговора всички се досещаме, защото признаци за това няма. У нас всичко се върти около парите, а когато те идват от евроатлантическа посока, публичният дебат става невъзможен. Факт е, че всички се възползват, стига да им падне – включително всички членове на ВСС воглаве с тримата големи. Именно тази всеобхватност в усвояването на целевото финансиране "решава" проблема с целите и ролята на дарителите от чужбина. Полезни ефекти от него има, но най-вече за бенефициентите. Изляха се стотици милиони за съдебната реформа, а тя не е започвала.
