Най-големият откъм кадрови състав и брой на делата съд в страната – районният в София, затъва в управленска криза. Както повечето съдебни драми напоследък, и тя е с политически привкус, и загрубява с приближаването на важни кадрови решения. Градусът скочи преди половин година с организирания от бившия председател Методи Лалов протест на съдии и съдебни служители пред сградата на Висшия съдебен съвет (ВСС), след което Лалов подаде оставка и напусна ръководния пост. За временен административен ръководител на районния съд беше избран Стефан Милев, на когото беше лепнат незабавно етикетът "човек на Цацаров". Аргумент в тази насока е фактът, че преди да оглави СРС, Милев е бил цяло десетилетие прокурор, след което има по-малко от година съдийски стаж.
Методи Лалов продължи битката със свои постове в социалните мрежи и отговорът не закъсня – Милев предложи тази седмица предшественикът му да бъде дисциплинарно уволнен от системата. Мотивите са, че бившият председател отправил заплахи и се държал подигравателно към Ганка Иванова от сектора за управление и контрол при стопанисването на съдебното имущество. Лалов заплашил служителката с уволнение и обещал следващия път да я накара да влезе в тревата в двора на сградата на съда на бул. "Цар Борис III", за да я заснеме с телефона си.
Бившият председател – сега вече редови съдия, обяснява действията си с грижа за материалната база на съда, която смята за лебедовата песен на управленския си мандат. Именно сградата, в която сега правораздават гражданските състави на СРС, беше предоставена и ремонтирана основно след драматични перипетии в продължение на няколко години. Пак в мандата на Лалов държавата предостави на наказателните отделения и на прокуратурата сградата на т. нар. Военно НДК, чийто ремонт е също пред приключване.
Милев изпрати на прокуратурата и част от доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция за проведени в районния съд обществени поръчки в периода 2015-2016 година. Става въпрос за доставката на копирни, принтиращи и сканиращи устройства за сградата на бул. "Цар Борис ІІI", договорът за която е сключен, когато шеф на съда беше Методи Лалов. Прокурорска преписка по случая е образувана още при обсъждането на одита на СРС за 2014 г., извършен от Сметната палата, след което ВСС изпрати данните на държавното обвинение. В доклада е направен изводът, че "в нарушение на Закона за обществените поръчки при формулиране на параметрите на обществената поръчка необосновано е било ограничено участието на потенциални кандидати и е предоставено предимство на други такива”.
Милев може и да действа реваншистки, но напатилите се от характера на Лалов в СРС не са малко. Избухливият му нрав е публично известен и форумите са пълни с оплаквания от грубости и репресии по отношение както на съдебни служители, така и на съдии и адвокати. С недоверие и с упреци в кариеризъм се приема и представянето на Лалов за борец срещу статуквото, при положение че заявка в тази насока беше направена от негова страна едва в края на мандата му. Потвърди се очакването той да се нареди след кандидатите за членове на следващия състав на ВСС. Лалов се самономинира в последния момент от съдийската квота, като предизвика съмнения дали притежава необходимия 15-годишен юридически стаж.
Стефан Милев се натъкна на съпротива и при първия си опит да търси отговорност на свои колеги за забавени дела. Повече от 30 съдии го призоваха в писмо с копие до ВСС да прекрати дисциплинарна процедура срещу съдия Мирослав Петров. Милев иска да му бъде търсена отговорност за двукратно прекратено и върнато на прокуратурата дело. Недоволните съдии пък настояват, че административният ръководител няма право да се меси в разглеждането на висящи дела. А въпросното дело е показателно за бързината на правосъдието. Разследването е продължило осем години, а следващите шест години то се премята между съда, прокуратурата и разследващите за отстраняване на процесуални нарушения.
