"Той беше един убит човек. Чувал съм как го обиждат. През цялото време си мислех, че този човек ще си сложи край на живота. Беше унизен до безобразие български съдия…" Така един свидетел описва пред съда състоянието на съдия Петър Сантиров по времето, когато той е бил в ареста – заради обвинението за подкуп, по което бе привлечен като подсъдим през 2010 г. заедно с бившия военен министър Николай Цонев и бизнесмена Тенчо Попов.
Години по-късно три съдебни инстанции ги оправдаха и дори нещо повече – състав на Върховния касационен съд в прав текст посочи, че Цонев, Сантиров и Попов са станали жертва на провокация към подкуп. Защото, според ВКС, делото срещу Цонев и останалите "разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров, под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение".
За тази провокация обаче никой не беше наказан. А незаконното обвинение сринало психически Сантиров, отблъснало приятелите му, унищожило авторитета му, лишило го от професионално развитие, оставило го за пет години без доходи и работа, а на всичко отгоре отключило тежък здравословен проблем.
Заради всичко това на 11 юли 2017 г. състав на Софийския градски съд осъди прокуратурата да плати на съдията 300 000 лв. обезщетение за понесените от него морални вреди и да му възстанови имуществени щети в размер на близо 40 000 лв. – това са брутните заплати, които съдията така и не получил заради отстраняването си от работа.
Решението не е окончателно и със сигурност ще бъде обжалвано. Още повече че размерът на обезщетението, присъдено на Сантиров, действително е рекордно висок – българските съдилища рядко присъждат големи обезщетения на пострадалите от действията на прокуратурата. Паричното възмездие, отсъдено на съпроцесниците му Николай Цонев и Тенчо Попов, които също осъдиха държавата – единият у нас, а другият в Страсбург, също е с далеч по-ниски размери.
Но всъщност не сумата е важна. А фактът, че държавата – с цялата си власт и купищата правоохранителни органи, дори не си мръдна пръста да принуди посочените от ВКС като организатори на "емблематичната провокация към подкуп" да я платят от джоба си. А просто я "приписва" на гърба на данъкоплатците.