Най-сетне има осъден поръчител по едно от най-шумните дела за поръчкови убийства – "Гранити". Но той е в неизвестност от самото му начало. Бургаският окръжен съд призна за виновен бившия шеф на Агенцията по държавни вземания Станислав Михайлов и му наложи наказание от 20 години лишаване от свобода. Същата санкция отнесе и Стоян Петров (като извършител). А Стоян Колев (като подбудител) и Нено Стоянов (като помагач) получиха съответно по 18 и 17 години затвор. Вторият от обвинените за поръчителство съучастници – бившият частен съдебен изпълнител Галин Костов, е отново оправдан. Осъдените ще трябва да изплатят и близо 500 хил. лв. кръвнина на близките на жертвата – един от най-влиятелните бизнесмени в бургаския регион Стоян Стоянов.
Присъдата, постановена от състава, ръководен от съдия Георги Пепеляшев, е втора поред на първа инстанция. При първото произнасяне на окръжните съдии Петров, Колев и Стоянов получиха сходни присъди, а Михайлов и Костов бяха оправдани. След като се оказа, че има убийци, но не и поръчители, Бургаският апелативен съд върна делото за ново разглеждане на първа инстанция. По делото имаше и шести съучастник – соченият за пряк извършител на разстрела Манол Ханджиев. Но той беше застрелян няколко месеца след началото на разследването от Недялко Димитров-Момата. Той е основният свидетел на прокуратурата по делото "Гранити", докато излежава доживотна присъда за серия убийства.
Осъдените твърдяха до последно, че нямат нямат нищо общо с извършеното престъпление, а адвокатите им поискаха те да бъдат оправдани. Преди пък наблюдаващият прокурор да протестира всички първоначални присъди, Ангел Георгиев обяви, че ще иска най-тежки наказания и за петимата – доживотен затвор без право на замяна. Георгиев окачестви тезата на съда като правен абсурд, тъй като излизало, че има убийци, но няма поръчители и мотив. Прокурорът не криеше, че е под силен натиск (автомобилът му беше надупчен от стрелба), и твърдеше, че не е имал подобно дело в практиката си.
Стоян Стоянов – управител и акционер в дружеството "Гранити", беше отвлечен в началото на март 2008 г., след като паркирал автомобила си в гаража на кооперацията, в която живее. Трупът му беше открит година и половина по-късно в землището на несебърското село Паницово. Делото влезе в съда едва през лятото на 2012 г., а броени месеци по-късно прокурор Ангел Георгиев беше задържан, защото получил подкуп от адвокат Марин Стефанов във връзка с друг случай. Георгиев излезе обаче чист от тази история и остана наблюдаващ прокурор по делото "Гранити". Впоследствие той предизвика отвод на съдията Събчо Събчев, който беше категоричен, че процесът трябва да бъде прекратен поради липса на доказателства. Мястото му зае съдия Захарин Захариев, но обвинителят не остана доволен и от произнесените от него присъди.
Особено впечатляваща в делото е именно стръвта, с която наблюдаващият прокурор се стремеше да наложи възможно най-тежкото наказание за подсъдимите. По време на продължителния им престой в ареста починаха майките на трима от тях, но не им беше разрешено да присъстват на погребенията. Защитата на подсъдимите пък определяше на свой ред делото като абсурдно, твърдеше, че това е измислена полицейска схема, реализирана от бившето ръководство на ГДБОП в лицето на Валентин Цоновски.
Според обвинителния акт мотивът за покушението е спор за имот с площ 2 дка край базата на дружеството "Гранити" в Бургас. След изчезването на Стоянов обаче много бързо подозренията се пренасочиха срещу други хора – срещу двамата му съдружници Ангел Христев и Борис Кръстев. Заговори се и за преговори за строителство на циментов завод край Варна, които Стоянов е водил с турски партньори.
Данните по делото сочат, че няма спор за това, че Стоян Стоянов е имал желание да закупи въпросния имот, за да разшири базата си. Остана обаче усещането за недоказаност за връзката между евентуалната сделка за имота и отправяните към него заплахи. Той преговарял за цената с ликвидатора на фирмата "Алфагаз" Сергей Йосифов. Но междувременно синдикът на дружеството продал имота на офшорната фирма "Бела", зад която стоял Станислав Михайлов. Стоянов и Йосифов решили да заведат дело за разваляне на сделката, но по-късно адвокатът на Стоянов го прекратил. Бизнесменът споделил с Йосифов, че Михайлов го е заплашил, и питал бременната си приятелка Мария Милкова дали би гледала сина му Герман, ако нещо се случи с него. Няма данни обаче Стоянов и Михайлов да са имали друг спор освен за този имот, от който бизнесменът явно се е отказал.
Ивайло Стоянов, брат на бизнесмена, също свидетелства за отправени от неизвестно лице заплахи и за оценка на живота му за 20 000 лева. В досъдебното производство Ивайло обръща внимание на подозрителното поведение на съдружника му Ангел Христев, който веднага след отвличането започнал да се държи нагло и да демонстрира увереност, че Стоян няма да се върне никога. Христев предложил на семейството му еднократно 1.2 млн. лв. и месечна издръжка от 1000 евро за Герман и дори изразил желание заедно с третия съдружник в "Гранити" – Борис Кръстев, да осиновят детето и да го отгледат и още в пети клас да го пратят в колеж в Швейцария.
Същото предложение било отправено и към Мария Милкова като грижа за неродената й още дъщеря, но тя отказала и кръстила бебето на баща му – Стеяна. По-късно майката се отказа от "кръвнината", която е поискала – сумата й е била 600 000 лева. Актът беше тълкуван като знак от нея, че разследващите работят в грешна насока.
Още в самото начало Христев не потвърждава версията за имотния спор, а опитва да лансира своя – че Мария Милева също може да е замесена в убийството. Той визира отношенията на Стоян Стоянов с бившия й съпруг Тодор Стамов-Малкотърновския. Той е криминално проявен и е част от тогавашното обкръжение на несебърския бос Димитър Желязков-Митьо Очите. Стамов се срещал няколко пъти със Стоянов и го е изнудвал за пари, но липсват данни да е замесен в убийството.
Встрани от вниманието на разследващите остана и интересът на съдията от Върховния административен съд Панайот Генков към описаните случки. С него Стоян Стоянов се е срещнал в деня, в който е бил отвлечен.
Магистратът, който нашумя покрай скандалните продажби на имоти за крайно нуждаещи се в Приморско, не се яви в съда. А твърденията на Ивайло Стоянов, че Генков дължал шестцифрена сума на "Гранити" заради застрояван от него имот край морето, увиснаха във въздуха. При разпита в съда Ивайло Стоянов не потвърди казаното и обясни, че не помни нищо.
От показанията си се отрекоха и основните свидетели Жельо Демирев, бивш съкилийник на Манол Хаджиев, и Недялко Димитров-Момата. Той пък заяви, че всичките му показания са лъжливи или редактирани от разследващите и че му е омръзнало да топи хора, които не е виждал през живота си. Въобще си нямал представа кой е убил Стоян Стоянов, но натопил Стоян Петров, за да го вкара в затвора. След като основните свидетели се отметнаха пред съда от думите си, защитата на подсъдимите констатира, че "мотивът на прокуратурата за убийството изначално е объркан" и че е "много смущаващо, че веднага след изчезването на Стоянов започнало изясняване на размера на дяловете му в "Гранити".
Съдружникът Ангел Христев настоява, че фирмата била в лошо състояние и имала 8 млн. лв. задължения – нещо, което близките на Стоянов отричат. На третия месец след отвличането Христев и Кръстев оформят изключването на Стоянов като съдружник, определят ликвидационния му дял на 600 000 лв., които изплащат на наследниците му – неговите родители и сина му Герман. Защитата на подсъдимите така и не получи обяснение как така след отвличането на Стоянов съдружниците му заминават със семействата си на шопинг във Виена. И още – с какви средства покриват всичките си задължения, след като твърдят, че фирмата е в лошо състояние. И защо турските партньори по проекта за циментовия завод се отказват от договорената вече инвестиция за 12 млн. евро?
Защитата се оплака и от това, че съдия Захарин Захариев отхвърля всичките й доказателствени искания, сякаш всичко му е ясно предварително. Подмината беше с лека ръка и версията, че цялата схема с обвинението е нагласена в стремежа да бъде ударен Станислав Михайлов. От изтекъл в медиите секретен доклад на служител на ГДБОП стана ясно, че шефовете му са искали на всяка цена да "елиминират" Михайлов, но въпреки всички усилия и даже с приложените специални разузнавателни средства в продължение на цяла година не успели да го уличат в неправомерни действия.
Това не ги отказало и те минали на вариант Б. Наредили на подчинените си да изровят нещо около свързаните с него лица и то да бъде използвано срещу него. Дори ако се допусне, че службите са имали информация за престъпна дейност на Станислав Михайлов, това всъщност подкрепя версията, че разследването е било бутано във всички възможни посоки освен тази за заговор на съдружниците срещу Стоян Стоянов. Защитата сочеше десетки процесуални нарушения, направени от разследващите, а съдът неколкократно връща делото на прокурора, за да оправи грешките, допуснати от ГДБОП в лицето на Надя Митева. По ирония на съдбата тя пък беше наградена като полицай на годината именно за работата си по делото "Гранити" – тогава Цветан Цветанов беше вътрешен министър.
Бащата на Стоян Стоянов – Господин Стоянов, също почина по време на процеса, който продължава с нов наблюдаващ прокурор – Светослав Маринчев. По делото се стигна и до друг скандал – през 2013 г. съдебният секретар Лена Димитрова уличи тогавашния съдия Захарин Захариев, че я карал да нанася много корекции в протоколите от заседанието. Срещу Захариев и срещу предишния прокурор Ангел Георгиев имаше и куп сигнали във Висшия съдебен съвет – включително и за прикриване на истинските извършители и за манипулиране на доказателствата.
