Ехото от иранската ядрена сделка

иран техеран

Изминаха две години от иранското ядрено споразумение. Сключено между Техеран и петте постоянни членки на Съвета за сигурност плюс Германия, то задължи ислямската република да ограничи ядрените си амбиции срещу премахване на свързаните с тях санкции и бе приветствано като победа на усилията за неразпространение на ядреното оръжие. В същото време постигнатите договорености бяха изправени пред сериозни критики най-вече от Вашингтон, включително и от президента Доналд Тръмп.

Досега всички страни по споразумението реално са изпълнили задълженията си: Европейският съюз премахна всички санкции, а Вашингтон позволи вдигането на вторичните санкции, насочени към неамерикански компании, търгуващи с Иран. Техеран също показа, че се придържа към поетите ангажименти, като всичките шест доклада на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), представени оттогава, потвърждават това. Въпреки тези успехи обаче съществуват два основни проблема. Първият е в несигурността дали Вашингтон няма да се оттегли от документа. Вторият е свързан с първия и се изразява в недостатъчния положителен ефект върху иранската икономика от сделката, тъй като европейските компании подхождат твърде боязливо при възстановяване на бизнес връзките.

Изпълнението на ядреното споразумение от Съединените щати винаги е било трудно предвид критиките, на които то бе подложено при преговорите и непосредствено след сключването му. Положението още повече се влоши след избирането на Тръмп, който още по време на кандидатпрезидентската си кампания го определи като "най-лошата сделка, сключвана някога", и обеща приоритет номер едно след влизането му в Белия дом да е отмяната му.

Всъщност Тръмп допускаше и възможността за неговото предоговаряне. Администрацията му даде знаци, че иска нови условия за достъп до иранските военни обекти и по-строг надзор над изпълнението на ангажиментите на Техеран от извършвания от МААЕ. Сред другите потенциални искания фигурират запазването на някои рестрикции над ядрената програма след десет години, както и включването на неядрени елементи в договора – като ракетните изпитания.

Независимо от страховете, че американската администрация може да се откаже от сделката или да поиска предоговарянето й, досега тя не е направила стъпки в тази посока. През април държавният секретар Рекс Тилърсън потвърди, че Иран изпълнява ангажиментите си. А през май Белият дом продължи да издава разрешения за временна отмяна на вторичните санкции срещу ислямската република.

Сред останалите участници в споразумението няма желание за преразглеждането му. Преизбраният през май ирански президент Рохани обяви, че то включва много страни и отмяната му ще е все едно да се иска "риза да бъде направена на памук". Преговорите по него продължиха 12 години и постигането на нови условия, които да бъдат одобрени от всички, е практически невъзможно. Администрацията на Тръмп, която под шапката на Съвета за национална сигурност организира преразглеждане на иранската сделка от страна на агенциите, отговарящи за сигурността, би следвало да е наясно с това. В момента ядрената програма на Иран все пак е под контрол, а икономическото му възстановяване буксува, което би трябвало да удовлетворява противниците му. Докато последиците от евентуалната отмяна на договореностите са непредвидими.

Както стана дума, Иран среща сериозни трудности при реинтегрирането си в световната икономика. Международните и на първо място европейските фирми не показаха голям интерес към завръщането си на иранския пазар. Сделките се реализират бавно, като една от основните пречки е нежеланието на европейските финансови институции да улесняват плащанията. Големите европейски банки продължават да се притесняват от оставащите американски санкции срещу ислямската република, както и от налагането на нови.

На практика американските мерки срещу Иран, които не са свързани с ядрената програма, не са помръднали – Конгресът дори ги разшири през декември 2016-а. Неамериканските банки са подложени на риск да нарушат американското законодателство, ако влязат в отношение с 200-те ирански или свързани с Иран лица и компании, попаднали под прицела на конгресмените. Предвид трудностите при заобикалянето им и високите глоби при бизнес с тях европейските финансови институции често предпочитат да не се занимават с иранци като цяло. Към това е необходимо да се прибавят и новите санкции, които Конгресът обмисля и лансира. Пресният пример е от 18 юли, когато още 18 ирански физически и юридически лица бяха включени в забранителния списък заради съпричастността си към програмата за балистични ракети.

Бизнесът с ислямската република все пак не е невъзможен. Доказаха го сделките на "Боинг" и "Еърбъс" с Иран, както и сключеният през юли договор с френския енергиен гигант "Тотал". Всички те обаче преминаха през дълъг процес на одобряване, включващ фактори от най-високо равнище от двете страни на Атлантическия океан.

Търговията между Европейския съюз и Иран също се е увеличила след вдигането на санкциите, като е достигнала 5.3 млрд. евро за първите три месеца на 2017-а – нарастване с 250% спрямо същия период за 2016-а. Но главно заради проблема с банките тя не е достигнала нивото си отпреди санкциите. И ако европейските лидери искат да променят ситуацията, единственият път е Вашингтон да осигури на финансовите им институции пределна яснота, какво да очакват сега и в бъдеще.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст