В последното си изследване "Оценка на ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011- 2015 г." експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) разкриват, че въпреки огромния бюджет за МВР ефикасността от тези разходи катастрофално намалява. При ефикасността на разходите за полиция в периода 2012-2015 г. се наблюдава подобрение единствено през 2012 г., се казва в доклада. Тенденцията след това е низходяща и през 2015 г. ефикасността на разходите е с около 15% по-ниска в сравнение с 2011 година. Според експертите от института, подобрението през 2012 г. се дължи на намаляване на разходите с 0.1% от БВП, като в същото време качеството на работата на полицията остава почти непроменено. Това ясно повдига въпроса доколко ефикасни са тези разходи, ако същият ефект е постигнат с по-нисък разход, се казва в изследването.
Понижението на оценката на ефикасността на разходите за полицията през 2013 г. се дължи на рязкото увеличение на разходите с около 18% (0.2% от БВП) и паралелното повишение на оценката за качеството на работата на полицията – едва 4% (0.1% от БВП). През 2014 г. разходите се увеличават с 8%, докато качеството на услугите е оценено по-ниско в сравнение с предходната година. Понижение на качеството се отчита и през 2015 г., въпреки че разходите остават непроменени като отношение към БВП, пише в доклада.
Едно от възможните обяснения за понижението на оценката за качеството на полицейските услуги през 2015 г. е началото на бежанската криза в ЕС. По данни на граничните служби подадените заявления за бежански статут през 2015 г. са близо двойно повече в сравнение с предишната година, докато одобрените такива са с около 20% по-малко. Около 12 000 души са получили статут на бежанци в България в периода 2014-2015 г., което, макар и да представлява увеличение спрямо предишните години, е относително нисък брой на фона на 7-милионното население на страната. Освен това в масовия случай получилите статут не остават в България, а продължават пътя си към Западна Европа.
Експертите от ИПИ отчитат, че периодът 2013-2014 г. се характеризирал с изострено социално напрежение, протести и политическа нестабилност, които може да са повлияли върху оценката на качеството на полицейските услуги. Нито това, нито емигрантската криза обаче могат да оправдаят постоянно увеличаващите се разходи за полиция, още по-малко на фона на падащото доверие в тях, е изводът им.
Сравнението за ефикасността на разходите за полиция в България със средните нива за ЕС показва, че те са почти двойно по-неефикасни в сравнение с тези в ЕС. Така например средногодишният разход в България в периода 2011-2015 г. е 1.3% с тенденция на нарастване, а същевременно в ЕС той е постоянен – около 1% от БВП. Докато разходите в България са с около 30% по-високи в сравнение с ЕС, то качеството на предоставяните услуги се оценява с повече от 25% по-ниско. С други думи, данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средната за ЕС цена, се казва в изследването на ИПИ.
Трагична е картината и в съдебната система. Ефикасността на разходите за Темида бележи трайна тенденция на намаляване, като подобрение се наблюдава единствено през 2015 година. Въпреки това увеличението на оценката не успява да компенсира напълно резкия спад от 2014 г. и тя остава на второто си най-ниско ниво през разглеждания период, сочат данните на ИПИ. По-ниската оценка се дължи изцяло на ръст в разходите за съдебната система през 2014-2015 г., който изпреварва повишението на качеството на предлаганите услуги. Така например през 2014 г. разходите за съдебната система се увеличават с около 17% и достигат 0.7% от БВП, докато качеството на предлаганите услуги се подобрява с едва 7 процента.
Обяснение за понижаващата се оценка за качеството на съдебните услуги в периода 2011-2013 г. може да се търси в критичните доклади на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка (Cooperation and Verification Mechanism), както и в празните приказки на правителството за борба с корупцията, както и социалните протести през зимата и лятото на 2013 г., пишат експертите на института.
Средногодишните разходи в системата остават необяснимо високи и се увеличават от 0.6% от БВП в периода 2011-2013 г. на 0.7% от БВП в периода 2014-2015 година. Същевременно средногодишните разходи в ЕС се свиват от 0.4% от БВП в периода 2011-2013 г. до 0.3% от БВП в периода 2014-2015 година.
На фона на около двойно по-високите разходи в България в периода 2011-2015 г. качеството на работата на съдебната власт в страната е с близо 25% по-ниско, сочат данните на ИПИ.
