Ще се присъедини ли България към Унгария, Полша и Чехия, които Eврокомисията взе на мушка заради това, че отказват да приемат бежанци? Изглежда, вървим в обща посока с трите представителки на Вишеградската четворка и нищо чудно еврокомисарите да ни вкарат в наказателна процедура – така, както направиха с Унгария, с Полша и с Чехия.
Както е известно, Брюксел започна втората фаза от наказателните процедури заради отказа им да приемат кандидати за убежище по задължителната схема на ЕК. Словакия и Унгария се оплакаха срещу задължителните мигрантски квоти в Съда на ЕС в Люксембург, но генералният адвокат на съда предложи жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Освен това той подкрепи позицията на ЕК, че решението на вътрешните министри е прието с мнозинство и е задължително – и трябва да се спазва.
Тройката обаче продължава да се опъва на Еврокомисията, а тя пусна по този повод и специална декларация. Въпреки многократните призиви да се предприемат действия тези три страни продължават да нарушават законовите си задължения и не зачитат ангажиментите си към Гърция, Италия и други страни членки, се казва в този документ. Комисарите отправиха молба към трите страни членки на ЕС да прилагат правилата на съюза и дадоха един месец срок за отговор. След това – ако отговорът бъде неудовлетворителен – следва съд.
Както е известно, през 2015 г. бяха договорени задължителни квоти, които имат за цел да облекчат Италия и Гърция чрез преразпределяне на 160 000 мигранти. България е поела ангажимент да приеме 831 души от Гърция, а 570 бежанци са пожелали да бъдат преместени у нас. От Италия пък трябва да приемем 471 бежанци, а до момента желание да се преместят тук са изявили само 140 мигранти. Сметките сочат, че досега сме приели ефективно около 50 души от Гърция, а от Италия – николко.
Изоставането е забелязано от ЕК, която тази седмица призова правителството ни незабавно да започне да изпълнява задължителните квоти. Комисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос смята за напълно възможно до края на септември всички мигранти в Гърция и Италия, отговарящи на критериите за бежански статут, да бъдат преместени. Според сметките на еврокомисарите от южната ни съседка е възможно да бъдат преместени 6800 души, а около 5000 мигранти вече чакат релокация от Италия. Ако изпълним ангажиментите си по схемата, част от тях ще дойдат у нас.
В същото време редица международни организации по правата на човека излязоха с анализи, че условията за бежанците в България са нехуманни. В Германия вече беше тиражиран репортаж на телевизия АРД, според който българските националисти, въпреки че са част от кабинета, продължават да подстрекават и създават настроения в обществото срещу бежанците. Позицията на АРД намери горещи поддръжници и у нас – в лицето на Българския хелзинкски комитет, който тръби наляво и надясно за хайките от самозвани групи пазители на границата. А анализ, поръчан от фондация "Фридрих Еберт", твърди, че всеки втори българин гледа на чужденците като на заплаха, а на всичко отгоре правителството няма интеграционен план за мигрантите, преместени у нас. В подкрепа на това твърдение се цитира решение на съда в Хановер, с което беше отхвърлена екстрадицията на кюрдски гражданин в България, като мотивът на съда беше нехуманно отношение към мигрантите в България.
От БХК продължават да приплакват, че липсва стратегия на правителството за интегриране на бежанците. Според правозащитниците у нас всеки мигрант със статут на бежанец може да се озове на улицата без пари и подслон. Никой от БХК досега обаче не е коментирал например отношението на властите в балтийските държави към мигрантите. А те намериха колая да си живеят живота без бежанци. В Литва, Латвия и Естония просто приемат всички кандидати, изпълнявайки заветите на Еврокомисията. Хитрината им обаче се състои в това, че дават мизерни социални помощи на бежанците и те от немай къде бягат към Западна Европа. В Латвия например дават по 139 евро на бежанец месечно и нищо повече. А помощите за бежанци в Литва варират от 102 до 204 евро на месец, с които е направо невъзможно да се наеме жилище, нито да се изхрани човек. Не е по-различно и в Естония – там властите отделят по 130 евро месечно на бежанец. Резултатът е ясен – мигрантите, уредили се със статут там, бягат към богата Европа, без изобщо да се замислят.
Всъщност у нас ситуацията не е по-различна, но това по-скоро е плод на всеобщата мизерия, а не на премислена политика, както е в Прибалтика. Според анализ на Министерството на финансите от 2016 г. максималният размер на социалната помощ, която един бежанец със статут може да получи от тукашните власти, е 1349 лв… за една година. Ако мигрантът е инвалид с 90% намалена работоспособност – може да получи и 2710 лв. за една година. Достъп до помощи имат само мигрантите, получили хуманитарен или бежански статут.
Помощите се формират от два източника – единият е максималната помощ за плащане на парно на социалнослаби българи в размер на 361 лв. за отоплителен сезон. Вторият източник са социалните помощи при безработица, детските, еднократните помощи за “жизненоважни потребности” или еднократната помощ за издаване на лична карта. Максимумът е 959 лв. годишно след две години престой в България. А при 90 на сто увреждания са 1361 лева. За инвалидност 50-70 на сто те са 581 лв. годишно. На тази база Министерството на финансите е изчислило, че средната максимална добавка за инвалидност е 919 лева.
От 2013 до 2015 г. българските власти са одобрили общо 332 молби на бежанци за отпускане на социални помощи.
Един милион бежанци в ЕС през 2016 година
Около 14 120 чужди граждани, пребиваващи у нас, които не са били граждани на ЕС, са напуснали – доброволно или принудително – територията на страната ни през 2016 година. Това сочат данни от анализ на Евростат за прилагането на законите в областта на миграцията сред 28-те страни от ЕС-28 през 2016 година. Най-много чужденци са напуснали страната ни през 2015 г. – над 20 800 мигранти. През 2014 г. са били над 12 хил., през 2013 – над 5000, а през 2012 – над 2000, отчита Евростат.
Миналата година 2170 чужди граждани не са били пуснати да влязат през българските граници. Спрените още на границата през последните пет години варират от 2000 до 2500 мигранти годишно. През същата година около един милион граждани на страни извън ЕС са пристигнали незаконно на територията на съюза, сочат данните на Евростат. От тях около половин милион чужденци са получили заповеди да напуснат територията на страни от ЕС – доброволно или принудително. През 2015 г. в ЕС са мигрирали над 2.2 млн. граждани на трети страни. От мигрантите, напуснали територията на ЕС през 2016 г., близо 60 на сто са го направили доброволно, а 40% са били принудително изведени, показва анализът на Евростат.
Държавата членка на ЕС, която е регистрирала и санкционирала най-много незаконно пребиваващи през 2016 г., е Германия – 370 555 души, следвана от Гърция (204 820), Франция (91 985) и Великобритания (59 895).
