От закани за нови предложения за антигрантови забрани до призиви за президентско вето – това последва от гласуваните на второ четене в Народното събрание промени в Закона за съдебната власт точно преди началото на парламентарната ваканция. Очевидно компромисът с орязването на основни текстове в законопроекта, внесен от управляващата коалиция, не устройва никого напълно. Но останките са напълно достатъчни разправията да продължи с нова сила наесен.
Всеобщо недоволство поражда поредният бонус за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), които получиха правото да избират мястото си в системата, което да заемат след края на мандата си. Ако досега на кадровиците им пазеха длъжността, заемана преди избора им за членове на съвета, сега те ще могат да се върнат без конкурс и на всяка друга равна по степен длъжност в органите на съдебната власт. Достатъчно е да заявят това свое желание в 14-дневен срок след деня, в който им изтича мандатът. Същата опция имат вече и онези членове на съвета, които преди началото на мандата си са били съдебни инспектори.
Магистратите пък са недоволни от прекомерните ограничения на доходите им от външни източници. От една страна, беше въведена забрана да упражняват търговска дейност под каквато и да е форма, да са съдружници или да са част от ръководните органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел с изключение на професионални сдружения, в които членуват.
От друга страна, вече им е забранено да получават доходи за "извършване на дейност по договор или друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец и да упражняват свободна професия или друга платена професионална дейност".
Така останаха три възможности за доходи извън тези в системата – от научна или преподавателска дейност или от упражняване на авторски права, от участие в европейски и международни проекти и програми, от участие в изработването на проекти на нормативни актове, възложени от Народното събрание, ВСС или органи на изпълнителната власт.
Възникват обаче въпроси около някои житейски и правни хипотези – например при отдаване под наем на личен имот или при наличие на банков депозит, по който се натрупва лихва. Тези отношения се уреждат с договори, по които двете страни имат права и задължения – въпросът е дали изпълнението им от наемодателя или от вложителя магистрат ще се смята за "извършване на дейност".
Противоречиви са реакциите и относно разширяването на възможността за отстраняване от длъжност на магистрат, срещу когото е повдигнато обвинение за извършено престъпление. С него се стеснява т. нар. функционален имунитет, който пази съдиите, прокурорите и следователите от наказателно преследване. Ако сега можеше те да бъдат отстранени от длъжност само ако са обвинени за тежко умишлено престъпление от общ характер, занапред ВСС ще трябва да ги отстранява винаги, когато срещу тях е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер.
Отстраняването е "временно до приключване на наказателното производство", но опасенията на магистратите са, че то може да продължи дълго и да бъде използвано от прокуратурата за изпълнение на поръчки. Опозицията пък повдигна въпроса с обратен знак – защо магистратите да бъдат отстранявани само при повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, а не и от частен. Наказателни действия при престъпленията от частен характер се предприемат по тъжба на пострадалия и поначало са с по-ниска степен на обществена опасност. В немалко случаи те обаче са достатъчно сериозни и е неприемливо обвиненият за извършването им магистрат да продължи да правораздава.
Регламентацията на предвидения с промените в съдебния закон Съвет за партньорство към ВСС пък удря т. нар. правни НПО-та. Подобна структура с консултативни функции има и сега във вид на Граждански съвет към ВСС, но критериите за подбора и съществуването му са мъгляви, а в него влизат и много сдружения без реална дейност и членове магистрати. В Съвета за партньорство наред с трима членове на ВСС ще влизат само представители на съсловни магистратски организации с реална членска маса, не по-малка от 5 на сто от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите. Предвидено е и участие на представители на магистратите, които не членуват в съсловни организации.
Не се чуха публични критики единствено срещу изравняването на режима за подаване на декларации за "дейности и членство в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения". Това изискване беше въведено с предишните промени в съдебния закон, но с огромен "пропуск" – оказа се, че то важи само за новопостъпващите в системата магистрати.
В крайна сметка недоволните както от гласуваните промени, така и от отпадналите "антиамерикански" поправки са толкова много, че тепърва ще има… промени. Малкият партньор в управляващата опозиция – "Обединените патриоти", не скри изненадата си от това, че ГЕРБ бламира антигрантовите текстове. Опозицията в лицето на БСП пък до последно питаше "какво наложи промяната на 180 градуса – обаждане ли имаше, какво се случи?"
Червеният депутат Крум Зарков обобщи станалото така: "Начинът, по който този законопроект беше внесен, обсъждан и приет, съсредоточи в себе си всичко, което законодателната техника не трябва да бъде – внесен "от никъде", предизвикал обществен скандал, и основен текст от него, оттеглен в последния момент. И накрая внесен в залата в нарушение на най-елементарния срок, който може да позволи на депутатите да се запознаят с това, което ще гласуват. И това по темата, по която всички декларирахме, че ще работим – за правосъдната ни система…".
Последва закана на "Обединени патриоти" наесен да внесат нов законопроект, с който да искат отново забрана за задграничното финансиране на магистратските организации. "Общественото мнение в България е за забрана на външното финансиране и затова ще възобновим дебата наесен с нов проект. Мога да ви гарантирам, че в следващия сезон ние ще внесем такъв текст и ще искаме да се гледа в Народното събрание и ще искаме да започне дебат отново. Няма никаква причина професионални организации, партии, вероизповедания да се финансират отвън", заяви депутатът Искрен Веселинов.
Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, който е един от вносителите на първоначалния вариант на проекта, също не скри яда си от станалото. "Обществото искаше и иска максимална прозрачност на съдебната система и да се да знае при какви условия, кои организации, какви цели преследват и осъществяват. Идеята е правилна и е насочена към гарантиране равенството на всички съсловни организации. Да се финансират по същия начин, както например синдикатите в МВР", коментира пред медиите Кирилов. Той не посмя да свърже оттеглянето на антигрантовите текстове с американската намеса, а го обясни с опозицията на съсловните организации и с острата им реакция, която стигнала до европейските институции.
Хората във ВСС решиха да поискат от президента Румен Радев да наложи вето върху "най-драстично неприемливите текстове", какъвто бил този за задължителното отстраняване на магистрати с повдигнато обвинение. Недоволството на кадровиците е заради отнетата им възможност да преценяват в кои случаи на повдигнато обвинение на магистрат той да бъде отстранен. Аргументът на съвета е, че "не може да се отстранява магистрат за едно тривиално престъпление, делото по което се точи четири години – практиката показва, че съдебната фаза е достатъчно продължителна".
Гражданският съвет към ВСС и Съюзът на съдиите в България пък излязоха с призиви за президентско вето върху всички новоприети разпоредби. В добавка съдийският съюз поиска така да се подходи и за прокарания със същата бързина пакет от промени в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се въвеждат мерки срещу бавенето на делата, а процесите срещу корупция по високите етажи на властта се прехвърлят на специализираните съд и прокуратура. Доводът за ускоряване на правораздаването е "балансиран" от подозрението, че промените са направени във връзка с делото за източване на Корпоративна търговска банка.
