Дългоочакваният и прехвален проект на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество най-сетне се появи на бял свят. В началото на седмицата Министерството на правосъдието публикува документа в сайта на Министерския съвет за обществено обсъждане.
Новото в поредната антикорупционна инициатива на кабинета е създаването на единен независим орган, който ще проверява декларациите за имоти и интереси и за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности. Комисията ще се състои от председател, от заместник-председател и от трима други членове с мандат по шест години, без право на повторно избиране. Председателят се избира от Народното събрание (НС) с обикновено мнозинство по предложение на народните представители. Заместник-председателят и другите членове на комисията се избират от НС по предложение на председателя на комисията.
Основна функция на комисията ще е превенция срещу корупционните практики по високите етажи чрез изготвяне на конкретни предложения до компетентните органи, които от своя страна ще са длъжни в едномесечен срок да предприемат мерки.
Авторите на проекта предлагат в основата на новата антикорупционна комисия да залегне функциониращата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Освен това в нея ще се влеят Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР), звеното от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и съответната специализирана дирекция от ДАНС за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Най-любопитното е, че авторите на проектозакона са определили работата на Комисията за отнемане на имущество като успешна. От гледна точка на борбата с корупцията по високите етажи на властта това заключение е направо смешно, защото в историята й няма нито един представител на тази прослойка, който да е подгонен за корупция и да му е отнето имуществото. Със същия антикорупционен "принос" са и останалите звена, които ще се влеят в новата комисия. На челно място сред тях е и юнакът БОРКОР – създаден с фанфари преди седем години, но той не успя да отговори на очакванията за институция, която ще извърши прелом в ширещата се корупция по върховете на властта. Равносметката от досегашната му дейност е по-скоро тъжна – похарчени милиони левове народна пара за този, дето духа, и пълна мистерия около смисъла на съществуването му. Факт, който не остана незабелязан и от институциите в Брюксел – все пак да определиш призвания за водач в антикорупционната битка орган като "енигматичен" е доста иронична оценка.
Въпреки това новата мегакомисия се е засилила да приема и да проверява декларациите за имущество и интереси и за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности. Тя ще осъществява проверки на имущественото състояние, ще образува производства за установяване на конфликт на интереси и за отнемане на незаконно придобито имущество.
В обсега на вниманието на комисията са и магистратите, като проектозаконът запазва реда за подаване и проверка на декларациите им от инспектората към Висшия съдебен съвет. Инспекторатът ще уведомява комисията, която извършва цялостна проверка на имущественото състояние.
Според проекта кръгът на лицата, задължени да подават декларации, се разширява. Към лицата, които към момента подават декларации по Закона за публичност на имуществото, са добавени нови категории: общински съветници, главни архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК, определените да администрират и да управляват средства от ЕС, делегираните с функции да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите по тях, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите, ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, Дирекцията за национален строителен надзор, Държавен фонд "Земеделие" и други.
Сред попадащи в обхвата на закона са и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили.
Предвижда се вече да се подава една декларация за имущество и интереси на мястото на подаваните досега две отделни декларации. Прагът за деклариране е завишен от 5000 на 10 000 лева. Разширява се също кръгът на обстоятелствата, подлежащи на деклариране – чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва (повече от три месеца в рамките на една година). Следва да се обявят и обучения, платени със средства на лицето, ако еднократната им стойност надхвърля 1000 лева.
На деклариране подлежат имуществото и интересите както в страната, така и в чужбина. Освен деклариране на имуществото и доходите на съпрузи и ненавършили пълнолетие деца се въвежда и задължение за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съжителство.
Проверката на имущественото състояние се провежда по единни правила, но тя започва на различни основания в зависимост от това, дали става дума за заемащи висши публични длъжности, или за привлечени като обвиняеми за определени престъпления. По отношение на привлечените като обвиняеми се запазват сегашните основания, както и кръгът на престъпления, за които са привлечени.
Новите текстове предвиждат инспекторите към комисията да проверяват достоверността на фактите във всяка имуществена декларация и да образуват проверка на имущественото състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности при:
– установено несъответствие в размер не по-малко от 20 000 лв. между декларирани и установени обстоятелства, когато след предоставянето на възможност за отстраняване на непълнотите и грешките то продължава да е налице;
– установено с влязло в сила решение за конфликт на интереси. Проверката се извършва в срок до една година от решението за образуването й. Възможно е еднократно удължаване с още шест месеца. В този период се правят анализ и оценка на имуществото на проверявания, като в зависимост от резултатите докладът от проверката може да съдържа заключение за удължаване, прекратяване на проверката или за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Производство за отнемане на незаконно придобито имущество се образува, когато проверката приключи с доклад за несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания.
Комисия с "уши"
Комисията ще извършва дейности за противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод на информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. За тази цел в комисията ще бъде включена специализираната дирекция от Държавна агенция "Национална сигурност" за противодействие на корупцията по високите етажи на властта. Предвижда се и възможност комисарите да използват СРС-та, като прилагането им ще се извършва по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Новата комисия ще се фокусира само върху проверките по върховете на държавното ръководство. По отношение на служителите в държавната администрация проверките ще се извършват от инспекторатите или от комисии от специално натоварени за това лица. Комисията може да извършва проверки по сигнал на граждани и да се самосезира от публикация в медиите, когато те са достатъчно конкретни и при изключване на анонимността на подателя, пише в законопроекта
Сигнали и защита срещу натиск
В отделна глава на законопроекта са описани норми, гарантиращи защита от неблагоприятни последици на подалия сигнал, като е въведено задължение инспекторите в комисията да не разкриват самоличността им, да не разгласяват станали им известни фактите и данните, да предлагат конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително и предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск. Предвидена е и възможност при констатация за наличие на достатъчно данни за корупция, допусната от съдия, прокурор или следовател, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да изпрати своето решение на комисията, за да се образува производство за проверка на имущественото състояние.
В работата си комисията може да иска съдействие, сведения и документи от държавните и общинските органи, търговците, кредитните институции, от нотариуси и съдебни изпълнители, както и от други физически и юридически лица. В производствата по отнемане на незаконно придобито имущество комисията ще може да иска от съда разкриване на банкова тайна и търговска тайна, а от застрахователите – разкриване на застрахователна тайна. Комисарите ще могат да изискват данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица, както и да получават достъп до базата данни на Централния кредитен регистър и до Регистъра на банковите сметки и сейфове, се посочва в проекта.
