Безкрайното протакане на наказателните процеси чрез многократно връщане на делата от съда в прокуратурата стана един от летните хитове на тема съдебна реформа. Точно преди парламентарната ваканция Народното събрание прие пакет от промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), насочени към ускоряване на процеса. В първите дни на август пък главният прокурор Сотир Цацаров поиска от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) с тълкувателно решение да посочи правилната съдебна практика в тази насока. Двете стъпки очевидно са синхронизирани и разпалват отколешния спор кой е по-виновен за бавенето на делата – съдът или прокуратурата?
Както при публикуването на законопроекта, така и след края на законодателната процедура ключови текстове в него бяха оценени като "прокурорски", като противоконституционни и в разрез с европейските норми. С отрицателни становища излязоха както адвокатската, така и съдийската общности, което гарантира проблеми в прилагането на новите разпоредби.
Общото в критиката е, че ускоряването на процеса едва ли ще се случи и че се създават предпоставки за нарушаване на процесуални права. А подтекстът е, че прокуратурата иска да отмести негативния фокус за провалянето на делата в посока към съда.
Наред с прехвърлянето на делата за корупция по високите властови етажи на специализираните съд и прокуратура основната промяна в НПК е въвеждането на т. нар. разпоредително съдебно заседание. След него става невъзможно делото да бъде върнато на прокуратурата заради процесуални нарушения. Възраженията срещу тази конструкция описахме в предишни броеве, предстои да узнаем дали ще се стигне до президентско вето и сезиране на Конституционния съд.
Въпросните разпоредби са вече част от наказателния процес и новото в случая е, че прокуратурата не смята да спре дотук. След като постигна ограничаване на възможността за връщане на делата във времето до едно-единствено заседание, държавното обвинение иска същото и в неговите рамки.
В искането си за тълкувателно решение Цацаров е формулирал три въпроса. С тях главният прокурор посочва на практика основните мотиви, с които съдът връща делата на прокуратурата за доразследване поради необоснованост на обвинителния акт. Едната хипотеза е: поради непълнотата и противоречие в събраните доказателства, втората – поради неправилната правна оценка на фактите, а третата – липса на анализ на посочения в обвинителния акт доказателствен материал и на мотиви, с които да се обоснове правната квалификация на повдигнатото обвинение.
Главният прокурор се позовава на предишно тълкувателно решение в тази насока, постановено преди 15 години, когато още действаше старият НПК. С него Наказателната колегия на ВКС посочва задължителните реквизити на обвинителния акт, чиято липса води до връщане на делото на прокуратурата заради ограничаване на правата на страните и заради съществено нарушени процесуални правила. С това тълкуване са отграничени и хипотезите, при които други непълноти в съдържанието на обвинителния акт поначало не са основание за връщане на делото – те могат да бъдат поправени и в съдебната фаза на процеса.
Цацаров признава, че това тълкувателно решение не е загубило своята актуалност, но смята че с него не са преодолени проблемите и е нужно ново тълкуване. В искането на главния прокурор е посочено, че съдилищата определят "нееднакво и нееднозначно процесуалните нарушения, водещи до неяснота в обвинителната теза, която затруднява привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере естеството на повдигнатото обвинение". Изразено е несъгласие с връщането на делата с мотив "несъответствие между правната квалификация и изложените фактически обстоятелства в обвинителния акт" в случаите, в които има противоречие между обстоятелствената и заключителната му част.
"Подобен подход, който не държи сметка за суверенното право на прокурора при осъществяването на основната му конституционно регламентирана функция, да формулира обвинение в изложение на факти и аргументи с обем и по начин, какъвто намери за добре, се използва и при констатиране на грешки и неточности в конкретизацията на съставомерните вредни последици, средствата за извършване на престъплението, описанието на действията на привлечените към наказателна отговорност съучастници, индивидуализирането на времето на извършване на деянието, както и при посочване на доказателствените източници, с които се обосновава обвинителната теза", оплаква се главният прокурор.
Цацаров отправя упрек към съда, че "вместо всяко процесуално нарушение да се оценява според влиянието, което оказва върху правата на участниците в производството, съдиите поставят допълнителни критерии към съдържанието на обвинителния акт, които надхвърлят стандарта на чл.246 от НПК". Дадени са и примери за такива допълнителни критерии – анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и правни изводи за наличие на обективните и субективните елементи на отделните престъпления и тяхната правна квалификация.
Тезата на прокуратурата за необоснованото връщане на делата от съда не е от вчера. Не е никак вероятно обаче да бъде постигнато единодушие в прилагането на закона точно по тези въпроси. Налице са както слаби обвинителни актове, така и тенденциозни съдебни решения, при това често в комбинация по конкретни дела. Причините може да са различни – зависимости, липса на капацитет, обвинителен срещу оправдателен уклон. Зад тях обаче се крие липсата на воля за реална реформа на правосъдието и за въвеждане на ефективна наказателна политика. С тълкуване и законови кръпки няма да стане, особено ако мотивите за тях пораждат съмнения.
