Да подпишеш мирен договор с Македония не е като да се овъртолиш с погром над банка, огледален олигарх, съмнителни обществени поръчки или афера със суджуци. Този път ни капеше мед на сърцето, докато премиерът Борисов чертаеше светлите перспективи пред двата братски народа с общо минало. НАТО, ЕС, Коридор № 8, газови и жп връзки, почивки на Черно море и Охридското езеро, "Лиляна платно белеше"… Може, договорът е добър, но хайде со кротце с лъжите, моля!
Какво друго, ако не изопачена истина, е твърдението на Борисов, че "двете държави без посредници и напътствия са стигнали до извода, че мирът, дружбата и добросъседството са по-важни от всичко останало"? Хайде, бе, сами ли стигнахте до извода, или ви го сведоха "големите началници"? Та нали от месеци темата за стабилността на Западните Балкани е хитова сред евроатлантическата общност.
Кой раздуха Майдана в Скопие и се хвърли да спасява Черна гора от лапите на Путин? А пък че заради договора младите щели да останат на Балканите и пак той да ни направи "силни, независими и значими", може да твърди само един добре инструктиран миротворец.
В очакване на интеграцията между историци и историчари се сещаме за скандала отпреди две години, когато тогавашният опозиционер Зоран Заев беше изтипосан в запис да си иска подкуп от 200 000 евро в имотна схема. Преди това той наклепа експремиера Никола Груевски, че си урежда за държавна сметка "последен модел – Full Мерцедес". Заев пък с нескрито удоволствие прави калкулацията с колко процента обектът на далаверата – "земiиштето на краварнико до свиньарнико", ще ощети "општината" и "државата".
И у нас суджуците и свинските черва са опасали отвсякъде общините и държавата. Както каза Борисов завчера на заседанието на кабинета, "Просто нямаме алтернатива, няма по-добри от нас". И заръча темпото да не спада: "Всеки ден работа!" Правителствената програма обхващала 20 области с 65 приоритета и 902 мерки, но забележете – много от тези мерки били вече изпълнени. Кога ги изпълниха за броени месеци от началото на мандата, щом като не са започвали, кой да ти каже?! Министрите мълчат и не знаят накъде да гледат от съгласие с началника си. Единствено земеделският – Румен Порожанов, му подава голов пас с очакването за "най-голямата реколта въобще" от пшеница и ечемик.
В мащабните картини, рисувани от строителя на съвременна България, всичко е грандиозно и на една ръка разстояние. Проблемът е липсата на алтернатива. И с българо-македонския договор е така. Да ни е честит, а в очакване на обещаните резултати от него "след 10 години" всеки да се интегрира както може и накъдето му видят очите. За едни – високотехнологични суджуци, за други – македонска наденица, за трети – светли перспективи.
