Конфликтът между прокуратурата, ДАНС и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства по случая "Георги Гатев" ще се разплита в съда. Заместник-председателят на специализирания орган ще оспори решението на разузнавателната агенция за отнемане на достъпа му до класифицирана информация пред Върховния административен съд (ВАС). Очакването на Гатев, че Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) ще отхвърли жалбата му срещу решението на ДАНС се сбъдна. А той обяви предварително, че няма да се примири с това. Достъпът до секретни данни е задължителен за тази длъжност и отнемането му предполага предсрочно прекратяване на неговия мандат.
Принудителната мярка срещу Гатев беше наложена по Закона за защита на класифицираната информация с мотива за ненадеждност от гледна точка на сигурността и опазването на тайни. Установено било, че адвокатът "осъществява дейност, насочена срещу обществения ред, а и факти и обстоятелства, които биха дали възможност да бъде изнудван". За решението на ДАНС се разбра от съобщение на прокуратурата до медиите, но в него името на Гатев не беше назовано. Станаха ясни обаче основанията за отнемане на достъпа – засечени били негови срещи с магистрати, срещу които се водят дисциплинарни или наказателни производства. Ставаше дума за съдията от Варна Светлозар Георгиев, за прокурора от Плевен Димитър Захариев и за колегата му от Пловдив Росен Каменов.
Светлозар Георгиев е съдия от Окръжния съд във Варна и през април беше оправдан на първа инстанция по обвинение, че е оказвал натиск върху прокурорка по дело срещу негов близък. Стана ясно още, че срещу Георгиев е издадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) заради подозрения за зависимости по разглежданото от него дело срещу бизнесмена и лидер на партия "Воля" Веселин Марешки.
Прокурорът от Плевенската окръжна прокуратура Димитър Захариев беше обвинен за участие в организирана престъпна група, която оказвала натиск върху търговци да ползват охранителни услуги на определена фирма. Според държавното обвинение Захариев реално е управлявал охранителния бизнес в града чрез подставени лица, начело с фамозния Камен Балбузанов-Куката, който е обвиняем по друго дело. Срещу Росен Каменов пък е в ход дисциплинарно производство във връзка с три случая, в които лобирал пред свои колеги в полза на обвиняеми.
Реакцията на Георги Гатев не закъсня и той обяви, че ще обжалва отнемането на достъпа до класифицирана информация пред едноименната държавна комисия. А ако комисията потвърди тази санкция, ще отнесе спора до ВАС. Гатев даде да се разбере, че информация с имената на магистратите е пусната умишлено към медиите, а подтекстът е ясен – те да бъдат допълнително дискредитирани. По-късно Гатев и председателят на бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков заеха единна позиция – че в дъното на всичко е прокуратурата, а целта на удара е да се обезсили контролната му дейност срещу незаконното прилагане на СРС.
С декларация в защита на Георги Гатев излезе и Висшият адвокатски съвет, който припомни, че адвокатурата има ключов принос за създаване на бюрото като гарант срещу незаконно вмешателство на държавата в личния живот на гражданите. Отнемането на допуска беше окачествено като неоснователно, незаконно и съставляващо непропорционална намеса върху правомощията на този орган. Подчертани бяха неговият независим статут и неподвластност на останалите институции, "особено на тези, върху които бюрото по закон следва да упражнява контрол".
По-късно Гатев изостри тона и коментира, че "трябва да си много прост като юрист, за да не разбереш, че няма нарушение". В бюрото не можели да разберат какъв е проблемът – при тях идвали десетки хора, за да искат да се провери дали не ги подслушват незаконно. "Хората идват тук, пишат молбите си, по някой път секретарката им помага, защото те не знаят как да го оформят. Подписват специална декларация, стават и си заминават", обясни Гатев. И предупреди, че "засега чакам и не мога да отреагирам, докато не видя, че съм залят целият, за да си отворя устицата".
Заместник-председателят на бюрото потвърди, че познава отдавна съдия Светлозар Георгиев и прокурор Димитър Захариев. С Георгиев се видели в кафенето до Съдебната палата в 12 ч. на обяд и съдията го попитал къде и как да си подаде молбата. Гатев му обяснил, след което съдията отишъл и я подал при секретарката на бюрото. Захариев пък ходил поне пет пъти в бюрото и питал какво става по неговата проверка и кога ще му дадат отговор. Проверката за СРС на Георгиев и на пловдивския прокурор Росен Каменов още не била започнала.
В съда ще трябва да бъде изяснено какво нарушение има в това да се окаже съдействие за реализиране на законно право пред държавен орган, на който това му е работата. Бюрото за контрол на СРС работи по вътрешни правила, в които са регламентирани изискванията и процедурата за обработката и разглеждането им. Те не предвиждат забрана членовете му да консултират гражданите относно реда за подаване на заявления за проверка. Прокуратурата пък няма правомощия по отнемане на достъп до класифицирана информация освен при наличие на данни за извършено престъпление. А досега държавното обвинение не е намекнало за криминален елемент в срещите на Гатев с магистратите.
От Бюрото за контрол на СРС дадоха бърз и категоричен отпор на прокуратурата, на ДАНС и ДКСИ. Председателят на бюрото Бойко Рашков потвърди версията ни, че практиките на нерегламентирано подслушване продължават, поради което прокуратурата и службите нямат интерес от прекомерната намеса на Бюрото за СРС. В проверките си по такива сигнали бюрото е почти изцяло зависимо от органите, които разполагат с такава информация, а самото задействане на процедурата ги поставя в отбранителна позиция, ако имат какво да крият.
Бойко Рашков обяви, че бюрото е обект на координирана атака, целяща да ограничи и парализира дейността му. Той защити заместника си с доводите, че решението на ДАНС е било произволно, базирано на несъществуващи факти и в разрез със закона. В добавка Рашков излезе с официална позиция, в която заяви, че има данни за нерегламентирано подслушване на политици, магистрати и журналисти. Пред медиите той призна, че акцията за сплашване на колегите му е постигнала известен резултат – членът на бюрото Илия Ганев отказал да завърши възложената му проверка по молбата на съдия Светлозар Георгиев.
Бойко Рашков се оплака, че от ДАНС отказали да проверят предложените им документи по случая "Гатев" и допусна възможността да поиска изслушване пред парламентарната комисия за контрол над службите и прилагането на СРС. Рашков обяви, че в последно време се извършват проверки "по сериозни случаи, притеснителни за отговорни длъжностни лица", както и че "някои от критиците на бюрото са все още с тоталитарни нагласи и не искат да бъдат под наблюдение и контрол".
Председателят на бюрото каза още, че симптоми за атаката срещу него от прокуратурата се появили още през 2015 г. на разширено заседание в Съдебната палата. Именно по това време действията на контролния орган доведоха до сериозен спад в разрешенията за прилагане на СРС. Не е ясно обаче има ли реален спад на незаконното подслушване и защо проверките по заявления на граждани се бавят толкова много. Въз основа на проверките на бюрото засегнатите могат да заведат граждански дела срещу държавата за обезщетение. В началото на месеца Софийският апелативен съд постанови по такова дело обезщетение от 4000 лв. за незаконно подслушване на бившия митничар Методи Митовски.
Други нямат обаче такъв късмет. Тази седмица Върховният касационен съд (ВКС) окончателно отхвърли иска на следователя Бойко Атанасов срещу Софийския окръжен съд (СОС) за разрешено незаконно подслушване. Атанасов заведе дело срещу окръжния съд и прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Всички инстанции се позоваха обаче на тълкувателно решение на ВКС от 2015 г., с което гражданската му колегия ограничи случаите, в които съдът може да отговаря за разрешените от него СРС. Според тълкувателното решение съдилищата не носят имуществена отговорност за дадени от тях в кръга на тяхната компетентност разрешения за прилагане на спецсредства.
Бойко Атанасов твърди, че неговият случай е различен и тълкувателното решение на ВКС е неприложимо, тъй като окръжният съд е иззел правомощията на градския в даването на разрешението. В решението си по заведеното от него гражданско дело ВКС не приема тази логика с мотива, че на принципа на риска ответник по дело за незаконно подслушване може да е само органът, който е инициирал и поискал подслушване, а не съдът чийто председател е дал съответното разрешение.
Атанасов узна миналото лято от бюрото за контрол на СРС, че е бил подслушван незаконно през 2011 г., като лично Бойко Рашков подписа отговора по проверката. Тогава главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че следователят е бил обект на подслушване по искане на ексшефа на ГДБОП Станимир Флоров. А разрешението е дадено от бившия председател на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев. Бюрото сезира прокуратурата и Висшия съдебен съвет по случая, но беше късно както за дисциплинарни мерки, така и за дело срещу ръководения от него съд. По това време Иванчев беше вече починал, а ВКС беше излязъл с тълкувателното си решение в защита на съдилищата от дела за обезщетения за незаконно прилагане на СРС.
