За шампиони в прекрояването на нормативната уредба у нас се сочат обикновено Наказателнопроцесуалният кодекс или Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Всъщност със сигурност най-прекрояваната правна сфера е тази за дейността на Министерството на вътрешните работи. Само три години са минали от приемането на новия Закон за МВР, а измененията и допълненията в него са близо двайсетина. А който проследява броевете на "Държавен вестник", със сигурност е поразен от безбройните корекции в издаваните от ведомството подзаконови нормативни актове – наредби и инструкции.
На дневен ред е поредният ремонт, одобрен и внесен в Народното събрание от Министерския съвет. Някои от направленията бяха зададени публично на проведено в края на юни национално съвещание на ръководството на МВР. Участието в него на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Сотир Цацаров, а също и на вътрешния министър Валентин Радев подсказа, че отново ще се търси решаване и на други проблеми освен тези за парите и обувките.
За кой ли път като задача номер едно беше определена борбата с корупцията, следвана от противодействието на контрабандата.
Цацаров оцени тогава взаимодействието между прокуратурата и вътрешното министерство като много добро и настоя "ясно да се каже, че няма нищо срамно в това да се разглеждат заплатите и материалното състояние в МВР като част от мотивацията". Веднага след това главният прокурор призова за въвеждане на задължително начално обучение на разследващите полицаи в академията на министерството, като обеща помощ от държавното обвинение. "Не може от студентската скамейка да бъдат пращани на огледи и да разпитват свидетели", подчерта Цацаров.
Оказа се, че това са само първоначалните акорди на критичния тон. Състоянието на "Икономическа полиция" беше окачествено като "пълно заспиване и затишие", "пълна летаргия". Цацаров уличи шефовете й, че представят фалшифицирана статистика за нейната дейност. В добавка главният прокурор раздели областните дирекции на МВР на две групи – "работещи" и "тихи". Той призна все пак, че "това състояние е подобно и в териториалните дирекции на ДАНС и в териториалните прокуратури". Разделението било всъщност по "региони в страната, в които се предпочита тишината, защото така е по-удобно, съществуват спокойно".
Въвеждането на задължителна първоначална професионална подготовка за разследващите полицаи е обаче поредното и странно преоткриване на топлата вода. Темата се предъвква вече второ десетилетие с периодични пикове и още с въвеждането на този вид разследващи започна обучението им по места от съответните прокуратури. За длъжността разследващ полицай се изисква и юридическо образование (или бакалавърска степен от Академията на МВР), както и юридически стаж, неколкократно беше отчитано сериозно подобрение в работата им. При това МВР не може да бъде упреквано, тъй като те работят по правилата на НПК и функционално се подчиняват само на прокуратурата.
Наред с обучението на разследващите полицаи сега предлаганият пакет от законови промени разширява правомощията на други служби. Предвижда се разширяване на правото за явно наблюдение и вътре в жилищни сгради в случаи на заплаха от или след извършен терористичен акт, при природни бедствия, при провеждане на масови мероприятия, при заплаха или нападение срещу полицейски органи. Граничните полицаи ще могат да извършват оперативно-издирвателна и разследваща дейност на територията на цялата страна, а служителите на ведомството – да охраняват обекти въз основа на сключен договор за обектите от стратегическо значение за националната сигурност. Сред тях са сгради, ползвани от БНБ, от Държавната агенция за бежанците и други.
Всички служители на МВР, работещи по трудово правоотношение, пък ще могат да охраняват и обекти, които не се управляват от министерството, и да пазят границата (включително и като задържат незаконни нарушители) и да обслужват административно гражданите в разширен периметър от дейности. Въвежда се задължение за полицаите да разясняват разбираемо на хората, които не разбират български език или са глухи или неми, основанията за предприетите спрямо тях действия и да ги запознават с правата им. При необходимост ще се ползва преводач или тълковник.
С предложените промени в Закона за МВР е предложено и поредното завишаване на глоби в Закона за движение по пътищата. Те засягат водачите на тирове и на автомобили, паркирани на спирки на градския транспорт. При навлизане в забранен участък шофьорът на тежкотоварен камион ще бъде глобен с 500 лв. (при 30 лв. досега), а ако създаде и опасност за движението, санкцията ще е до 3000 лв. (при 150 лв. досега). Паркирането на спирка на градския транспорт пък ще се наказва с глоба от 50 лв., толкова е предвидено и за паркирането на пешеходна пътека и на кръстовище.
