Правителството има намерение да предложи за обсъждане в Народното събрание нормативни промени, свързани както с по-ефективното управление на бюджетните средства, така и с конкретизирането на процедурите за разпореждане с държавни ценни книжа. Освен това и регламентиране на използването на средствата за евентуална държавна намеса при ликвидна криза и при преструктуриране на банки.
Всички тези промени са част от проекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, който вече е качен на страницата на финансовото ведомство за обществено обсъждане.
Управлението на бюджетните сметки и държавните ценни книжа е разработено в чл.152, 153 и 154 и многобройните алинеи и точки към тях. И точно текстовете на тези членове сега са подложени на най-големите промени с оглед на разпореждането с бюджетни средства. Най-общо казано, сега според Закона за публичните финанси парите на централния бюджет се концентрират единствено и само в единната сметка на хазната в БНБ. И могат да се ползват съобразно лимитите, определени от министъра на финансите. Изключение се прави само за средства по сметки за картови плащания на ведомствата, които са първостепенни разпоредители с бюджетни средства. Както и за парите по европейски програми, в договорите, за които донорите – европейските институции, които ни превеждат суми по тях, изрично са записали, че парите трябва да се държат по сметки в търговските банки. Пак според Закона за публичните финанси всички бюджетни пари, с които банките оперират, трябва да бъдат обезпечени с държавни ценни книжа, заложени в полза на хазната.
Парите на хазната и обезпеченията по тях
не влизат в масата на несъстоятелността, ако се стигне до фалит на банка. И не се блокират, когато банката е в режим на специален надзор или на преструктуриране. Така средствата, които бюджетът събира от данъкоплатците, са напълно защитени срещу фалита на дадена кредитна институция. Така при затварянето на КТБ централният бюджет не загуби нито лев. Щети понесоха различни държавни и общински предприятия, които не бяха спазили в пълна степен разпоредбите на издаденото през 2014-а постановление на Министерския съвет за диверсифициране на риска, когато се избира обслужваща банка, правилото е да не държат повече от 25% от нетните си финансови активи в една кредитна институция.
Сегашния проект за изменение на Закона за публичните финанси внася доста нови изисквания в текстове на чл.152 и 154. Както вече бе казано – въвеждат се допълнителни правила, свързани с
разпореждането с държавните ценни книжа
предназначени за обезпечение по бюджетни сметки в банки, които са под специален надзор, с отнет лиценз или в режим на преструктуриране. Създават се нови чл.152а, 152б, 152в и 152г. В тях е описан механизъм как трябва да се постъпи с държавните ценни книжа, които са заложени като обезпечение по бюджетни сметки в кредитни институции в режим на специален надзор, преструктуриране или с отнет лиценз и в несъстоятелност. При падеж на такива ценни книжа или при плащане на лихвите по тях получените средства се превеждат по сметка на Министерството на финансите, в БНБ или с разрешение на финансовия министър се блокират в специална сметка на министерството в същата банка, която е дала обезпечението.
Когато банката е в несъстоятелност, парите по сметките на бюджетните организации, подлежащи на обезпечение с ДЦК, се трансформират във вземане на Министерството на финансите. Това се прави с цел въпросните ведомства да не чакат за парите си по тези сметки. Те получават съответните парични компенсации от Министерството на финансите, а срещу това то получава права върху вземанията им от банката в несъстоятелност, както и върху държавните ценни книжа, с които те са обезпечени. Същата процедура се извършва и когато става дума за пари на общини, а също и за средства на съдебната система. Цялата тази схема бе проиграна при специалния надзор на КТБ и сега само се регламентират законово административните стъпки. Самото Министерство на финансите се удовлетворява или от сметките на банката, която е в режим на специален надзор, на преструктуриране или несъстоятелност, които са блокирани в БНБ. Или за сметка на продажбата на държавните ценни книжа, заложени като обезпечение по тези сметки.
Управлението на ликвидността
на държавната хазна е регламентирано и до момента в текстовете на чл.154 на Закона за публичните финанси. В предложените изменения само се разширява обхватът на финансовите инструменти, с които по силата на този закон може да се разпорежда финансовият министър. Към тях се прибавят средства от заеми и други финансови инструменти. Изрично се подчертава, че министърът на финансите може да открива сметки и депозити освен в БНБ и в други банки, в това число и с цел да придобива от името на държавата активи при прилагането на инструменти за финансова стабилизация и при предоставяне на публична държавна помощ. Зад тази витиевата и доста разтеглива юридическа формулировка се крие предоставянето на правомощие на финансовия министър да решава дали да налее пари в една кредитна институция – било за да й предостави ликвидна подкрепа, било за да я подкрепи капиталово в случай на преструктуриране. Правното регламентиране на тези действия е изключително важно с оглед на факта, че в България заради режима на Валутен борд БНБ не може да играе пълноценно ролята на
кредитор от последна инстанция
Практиката от изминалите години е показала, че бързо и ефективно това може да стори държавата в лицето на финансовото министерство. При това при досегашните случаи парите, които хазната е използвала за ликвидна подкрепа, винаги са й били възстановявани изцяло и при това с дължимите лихви. С други думи, от тези операции до момента бюджетът винаги е бил на печалба. Що се отнася до капиталовата подкрепа, при нея случаят е малко по-комплициран, най-малкото заради това, че до момента на държавата не й се е налагало да участва в попълването на капитала на проблемна банка. Европейската директива за възстановяване и преструктуриране на банки и едноименният закон у нас, който урежда прилагането й, отреждат на държавата да влиза последна в схемата за капиталова подкрепа на закъсала банка. Опитът от последните една-две години в страните от еврозоната обаче показа, че без държавна подкрепа осъществяването на схеми за преструктуриране на банки е трудноосъществимо, да не кажем невъзможно. Така че е важно министърът на финансите да получи правни възможности за парична намеса при прилагането на подобни схеми – дай, Боже, никога да не се стига до тях. Проблемът в случая е, че предоставянето на ликвидна или капиталова подкрепа дори и ако сегашният проектозакон за изменение на Закона за публичните финанси бъде приет, си остава изцяло политическо решение. А когато в ръцете на българските политици остане отговорността за решаването на такива важни въпроси, резултатът обикновено е плачевен. И това практиката също го е доказала.
