Четири часа – толкова време отпусна парламентарната правна комисия за изслушването на всичките 18 кандидати за бъдещи членове на Висшия съдебен съвет.
Притискани от непрекъснатите подканяния, че няма време, кандидатите – до един мастити съдии и адвокати, куртоазно трябваше да се направят, че виждат някакъв смисъл в цирка, в който участваха. И да затварят очи пред нулевия интерес, изписан по отегчените депутатски физиономии пред тях.
Така "лимитираното" изслушване мина – кротко, вяло, безстрастно и с очевидното старание всяка спорна теза да бъде заобиколена максимално отдалеч. Остава правната комисия да предложи на парламента да избере "своята" квота за следващия ВСС от всичките 11 кандидати. И после депутатите да гласуват така, както са се спазарили – очакванията на публиката са местата в съвета да бъдат "делнати" на партийно-квотен принцип, както се случва вече по обичай при такива избори.
След това спечелилите ще встъпят в длъжност и в следващите пет години ще представляват съдебната власт. А "излишните" кандидати ще си превържат душевните рани с твърдото обещание, че повече никога няма и да си помислят да кандидатстват за каквато и да било висша позиция в системата.
Депутатите пък ще са изфукат още веднъж пред Брюксел с "успешната съдебна реформа"…
И сетне всичко ще си продължи постарому. Защото когато едно зачатие е порочно, нито раждането след него ще е чисто, нито отрочето – читаво.
Но на кого му пука?
