В последните години наблюдаваме 8 до 10% на година ръст на средната заплата, които обаче действително създават впечатление за бавно застигане на средните европейски нива, заради ниската база. Изначалната точка, от която тръгна българската икономика, беше много ниска. Но застигането е факт. Това коментира икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна икономика пред БНР.
Според него ако само преди 15 години средностатистическият български работник е някъде около 6-7 пъти по-беден от средностатистическия германски работник, то в момента разликата е малко над 3 пъти. "Има го този елемент на застигане. Проблемът е вече да се приемат правилните политики или да не се приемат грешните политики, за да може този процес да продължи, а и да обхване по-голяма част от българските граждани. В момента едва 30-ина процента от хората получават това, което наричаме средна заплата или по-висока от нея", сподели Алексиев.
По думите му най-бедните 10% от хората нямат кой знае каква връзка с пазара на труда.
"Едва 30% от техните доходи идват от работна заплата, другото са пенсии, социални помощи. Така се получава, че когато вдигаме минималната заплата хората, които работят за нея, ще имат повече пари, но това няма отношение към най-най-бедните 10% от населението на страната, които са най-заплашени от социално изключване и при тях е най-трудно т.нар. "бягство от бедност", обясни той.
Последните данни за изпълнението на Бюджета не само от тази, но и от миналата година показват, че има известно фискално пространство за намаляване на някои видове данъци. Цялостното намаляване на ДДС, в някакъв момент – при съкращаване на някои разходи, според мен, може да се случи, коментира още икономистът. По думите му плоският данък е едно от малкото неща, които работят.
