Тънки сметки отлагат вота на недоверие

ПарламентМустафа Карадайъ - ДПСКирил Добрев - БСПКорнелия Нинова - БСП

Лидерът на "Воля" Веселин Марешки не се появи на тържественото откриване на новата есенна сесия на Народното събрание. Дойде на работа седмица по-късно – с подходящ за сезона загар и като главен герой от пародийно, получило рекордните 200 000 гледания в You Tube клипче (срещу проверките на вицепремиера Симеонов). Марешки дори навакса закъснението си с изказване-фойерверк. „Борисов да подава оставка и да си ходи. Абсолютно бихме подкрепили вот на недоверие", отсече той, внезапно осъзнал след ваканцията, че е недоволен от управляващите, макар само пет месеца по-рано да бе гласувал за точно този кабинет с Борисов начело. 

Така и не стана ясно откъде ще дойде атаката към правителството, за да може Марешки да я подкрепи. От БСП не се ангажираха с категорична заявка, че са готови с искане за вот на недоверие. Напротив, те подадоха разнопосочни сигнали. Минути след изявлението на Марешки соцдепутатът Георги Гьоков обяви, че съпартийците му изчаквали, за да анализират свършеното.

Може би и ние

ще поискаме вот на недоверие

Още повече, че сега сме 80 души в парламентарната група и ще ни бъде много по-лесно да търсим съмишленици, отколкото в предишния парламент”, разясни той.

Лекотата за набиране на необходимите 48 подписа за внасяне на вот обаче се оказа недостатъчен аргумент и топката бързо бе върната към групата на варненския бизнесмен. „За три месеца управление се натвориха скандали – то не бяха суджуци, саниране. За каквото и да поискат вот на недоверие „Воля”, ще са в правото си и ние бихме го подкрепили”, каза Гьоков.

От ДПС допълниха интригата: „Бихме разговаряли за евентуален вот на недоверие, но до момента никой не ни е потърсил”, посочи заместник-председателят на ПГ Хамид Хамид. Така и не стана ясно дали ще приемат „евентуалната” оферта.

На следващия ден БСП свика пленум. Анонсирано бе, че една от темите ще е „обсъждане на вот на недоверие”. Подобна новина оттам не излезе, тъй като лидерката на социалистите претърпя пътно транспортно произшествие. Във форумите пък се питаха кой й спретна това ПТП.

Управляващите не се притесниха

Никак дори. Едно от най-новите попълнения в ГЕРБ – ексреформаторът Тома Биков, иронизира опозицията. "Воля” играе ролята на маша. Ако искат правителството да падне и да има предсрочни избори, БСП да го кажат, а не да пускат „Воля” да говори от тяхно име”, предизвикателно заяви Биков.

„Няма никаква предпоставка за вот на недоверие”, категоричен бе вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов няколко дни по-късно. И отново удари по БСП: „Искат да изместят напрежението, което има вътре в партията им. Това е част от стратегията за фалшиви новини – преди Председателството да има усещане, че държавата ни не е стабилна. Ако нямаш позиция (по предложенията на мнозинството – б.а.), предлагай алтернатива ”.

Липсваща алтернатива

или смелостта и капацитетът да я предложиш и наложиш, се крие зад колебливостта на опозицията.

„Има много сектори, в които има натрупани проблеми, чието решаване не се вижда на хоризонта, но каква е алтернативата”, попита откровено симпатизиращия на ГЕРБ анализатор Георги Харизанов в новото му амплоа на представител на Института за дясна политика. Да, БСП са остра опозиция – говорят критично, предлагат алтернативен Антикорупционен закон, готвят алтернативен бюджет. Плашат с народното недоволство. А то е факт – дълбоко наслоено, създаващо и непрекъснато подклаждащо усещането за напрежение и неудовлетвореност под повърхността. На моменти избухва в откровено етнически вражди като в Асеновград. Или под формата на

нелепи, но претенциозни протести

като шумно рекламираното, но провалило се събиране пред парламента в началото на тази седмица.

"Нищо в тази държава не е наред", твърдят опиталите да протестират конспиратори около „общественика” с индианските пера на главата Николай Гацев.

"Нищо не става, от 89-та всеки се е сношавал с всеки, политическа проституция", повтаря Веселин Марешки, сменил лагера в опит да предотврати обезличаването на партията си по подобие на БДЦ в миналия парламент.

"България вече е на дъното", добавя Велислав Минеков, който бе един от претендентите за кандидат-президент на десницата, наричаща себе си „автентична”, останала извън парламента. „Управлението на Бойко Борисов може да се опише с две думи – нестабилност и корупция”, гневи се лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Дори ДПС, върху което (отново) тегне подозрението, че има дялово участие в тази власт, направи опит да се приближи до опозицията. Председателят на движението Мустафа Карадайъ в речта си при откриване на парламентарния сезон бе дори по-критичен от социалистите и заговори за „хаос в управлението”. Само че в контекста на традиционния за ДПС лайтмотив – това се дължи на „грешната формула на управлението”, т.е. проблемът е в участието на „лошите” патриоти. В това (все още може) да се види намигане към ГЕРБ – отървете се от лошите, те не държат на европейските ценности като нас и… ще видим. Това прави ситуацията сложна. И ни приближава към отговора на въпроса – защо въпреки заканите, вот на недоверие не се внася. И както се очертава, скоро няма да се случи.

Парадоксално е, но се оказва възможно – парламентарни и извънпарламентарни сили да

громят управляващите поединично

но поединично.

Отказът от обединени действия обаче обезсмисля думите им. Не, че битката би била лесна. Мнозинството разполага с твърди 122 гласа (95 от ГЕРБ и 27 на „Обединени патриоти”). С гласа на единствения независим в 44-ото НС – изключения от ДПС Ангел Исаев, стават 123. Теоретично – защитата на управляващите е непробиваема. На практика обаче депутатите никога не са в пълен състав – все има някой болен, командирован или просто отсъстващ от заседанията. Ако се избере правилният момент, елементът на изненадата съвсем не е изключен. Така че причината не ще да са аритметичните сметки. А другаде.

На първо място, липсва обществена подкрепа. „Въпреки че за пръв път от много години насам има мощна опозиция в лицето на БСП", твърди социологът Първан Симеонов („Галъп”). В обществото просто няма желание за промяна. И не само апатията е причина. Политическата ситуация е такава, че създава предвидимост, която се услажда на хората. „Големите сражения между ГЕРБ и БСП като че ли укрепват картината, защото хората вече си мислят „какво по-нормално от това опозиция и управляващи да се бият”.

Блъскайки се един друг, те просто се крепят.

Вторият възпиращ фактор се оказва бъдещото ни Европредседателство. Управляващите имат интерес да се представят добре пред „началниците от Брюксел”, опозицията не иска да си слага етикет „антиевропейска”, ако с действията си го провали, в което лесно може да бъде обвинена. А до поемането на председателството остават броени месеци. Затова и всички резки движения (като че ли) се отлагат. „Хората си дават ясна сметка, че в момента в тази разбунена Европа, в целия разбъркан международен контекст, ние трябва да се държим кротко и стабилно, защото предстои председателството”, посочва социологът Мира Радева. Проблемите обаче остават.

Третият

фактор за сдържаността на БСП е … ДПС

Един вот на недоверие би вдигнал моментално цената на движението. Както и да гласува ДПС, все ще има възможност да покаже колко е важно – и за ГЕРБ, и за БСП. „Ако е заедно със социалистите, това ще е мечешка услуга за тях, защото отново ще ги вкара в калъпа на „обичайните заподозрени”. За ГЕРБ ще е лесно да представи нещата така „ние и патриотите” срещу БСП и ДПС (с Марешки или без него), т.е. стабилността, предвидимостта и външнополитическите успехи срещу коалиция „Кой”, допълва картината Първан Симеонов. Това ще донесе допълнителен дивидент на управляващата коалиция – ГЕРБ ще се отърве от подозренията, че разчита на подкрепата на ДПС, патриотите пък с охота ще поемат словесната битка с тях. Тя винаги им носи рейтинг. Ако ДПС откаже да подкрепи БСП, това пак ще се върне като бумеранг върху левицата, защото ще създаде усещане за тяхната изолация и „вързани ръце”. Ще създаде проблем и на ГЕРБ обаче като възроди недомлъвките за скритата подкрепа от ДПС.

Четвърта причина са предстоящите дебати по антикорупционния закон и за бюджета. Те биха дали търсената трибуна за изява на всеки от политическите играчи. В същото време биха „прихлупили” всяка друга тема – като вота на недоверие. Така тънките политически сметки засега отлагат внасянето му. Вратата обаче не е затворена, а открехната.

 

Мария Иванова

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст