ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Нови перипетии по делото за мръсния въздух

Заведеното от неправителствени сдружения и адвокати, обединени в "Група за чист въздух", дело за мръсния въздух в София, може да се забави допълнително, ако се получи нов отвод на съдията-докладчик. Предявените срещу Столичната община заради бездействието ѝ по въпроса три колективни иска трябва да бъдат разгледани в Софийския градски съд (СГС). Първото заседание е насрочено за 11 декември. Именно 5-месечното забавяне след подаването на исковите молби накара ищците да поискат отвод на съдия Богдана Желявска, тъй като се усъмниха в нейната безпристрастност. Преди това беше подадена молба да бъде пренасрочено за по-ранна дата, но тя очевидно не е уважена от бившата заместник-председателка на СГС.

Преди това делото беше разпределено на съдия Божана Желязкова, която пък се отведе сама – отново заради съмнения в своята безпристрастност. Мотивът й беше повече от странен и подсказа, че просто е искала да се отърве от горещия казус. Желязкова обяви, че тя и семейството й "също са сред увредените от мръсния въздух в София през цитирания в исковата молба период. И продължават да живеят и да работят в нездравословна и неблагоприятна околна среда, която не съответства на установените стандарти и нормативи". На практика тези доводи са близо до произнасяне по съществото на делото, преди още то да е допуснато за разглеждане.

Подобно дело вече беше водено безуспешно за мръсния въздух в Пловдив, но междувременно обстановката се промени – проблемът стана особено актуален през април, когато стана ясно, че България е осъдена в Европейския съд в Люксембург заради трайно лошото качество на въздуха в агломерации София, Пловдив и Варна, както и в Северна, Югозападна и Югоизточна България. С решението проблемите бяха само констатирани, но при бъдещо бездействие на българските власти Европейска комисия може да поиска налагането на санкции във вид на глоби. По данни на Световната здравна организация страната ни е на второ място в света по смъртност на глава от населението заради мръсния въздух.

Договорът за присъединяване към Европейския съюз изисква постигне на определени нива на серен диоксид, на фини прахови частици, олово и въглероден оксид в атмосферния въздух, които да не превишават пределно допустимите стойности. Макар че данните за България са отчайващи, а икономиката й – незначителна, държавата и общините не взимат никакви мерки срещу старите и износени автомобили, които са основният замърсител. Напротив – на два пъти (през 2009 и 2011 г.) българските власти поискаха от Еврокомисията да бъдат освободени от задължението да спазват правилата. Брюксел отказа, след което предупреди, че ще предприеме наказателна процедура, за да защити здравето на хората.

Управниците ни продължиха обаче да шикалкавят с уверения, че са предприели подходящи мерки за решаването на проблема и че са обърнали тенденцията в положителна.  Европейската комисия не се хвана на тази въдица и заведе дело в съда в Люксембург. Макар че практиката с разглеждане на колективни искове у нас е сравнително скромна и обхваща предимно потребителски спорове, решението на Съда на ЕС засилва шанса за успех на такова дело и за защита на екологични права. За подобряване на обстановката централните и местните власти все обсъждат мерки, но те си остават само на приказки.  А рецептата е ясна за всички – драстичен подход за ограничаване на трафика и обновяване на автопарка, превърнал страната в автоморгата на Европа.   

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст