Заплатите на всички магистрати ще бъдат повишени от 1 септември със 7 % – това реши пленумът на Висшия съдебен съвет в четвъртък (14 септември). До това съгласие се стигна след два дни спорове – първо в съдийската колегия, а после и в пленума на ВСС.
Проблемът не беше в парите – тях ги има. Средствата за повишението на възнагражденията идват от реализирани икономии в размер на 6.5 млн. лева, а допълнително ще дойдат и близо 2 милиона от преходния остатък в бюджета на съдебната власт.
Не ставаше дума и дали е нужно това увеличение? То е дължимо. Заложено е в бюджетните прогнози на ВСС. Освен това според чл. 218 от Закона за съдебната власт, "основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт". Ще рече – увеличили се средната надница на всички чиновници в държавата, полага се такова увеличение и на съдиите. Същото, впрочем, е положението с депутатските заплати – и те растат според данните за възнагражденията в бюджетната сфера, които постъпват от НСИ. Според статистиката заплатата на заетите там за четвъртото тримесечие на 2016 г. е била 968 лева. Това означава, че възнагражденията на младшите съдии и прокурори трябва да бъде 1936 лева. А оттам-нататък трябва да се вдигнат и всички останали възнаграждения.
Въпросът за обсъждане беше само в това как трябва да се направи. И по него съдебните кадровици спориха два дни.
За първи път бе предложено "диференцирано" увеличение на магистратските надници – процентът, с който скачат възнагражденията им да е различен за различните нива в йерархията. Идеята бе възнагражденията на младшите съдии и на младшите прокурори да нараснат със 7%, а за всички останали по веригата увеличението да бъде точно със 127 лева (или между 3 и 6%). Най-малко увеличение се предвиждаше за върховните съдии. Отделно от това бе предложено увеличение и на заплащането за ранговете, както и на заплатите на администрацията в съдебната власт.
Нововъведението се пръкна в бюджетната комисия на ВСС. И бе обяснено с необходимостта най-сетне да се стигне до някаква "справедливост" при определянето на възнагражденията. Защото сега ножицата между най-ниското и най-високото възнаграждение в системата се изчислява не в проценти, а в пъти: разликата между заплатите на върховен и на редови районен съдия е между 2 и 3000 лева. А никъде в Европа не било така.
Прокурорската колегия бе по-експедитивна – набързо прегърна идеята и подкрепи "диференцираното" увеличение без никакви разногласия още на първото си заседание след лятната съдебна ваканция. В съдийската колегия обаче нещата (както обикновено) се закучиха. Там членовете на ВСС се запретнаха да спорят, един през друг влизаха и излизаха от залата в знак на протест и накрая решиха по соломоновски: да съгласуват вече направеното "диференцирано" предложение, но да изискат от бюджетната комисия да направи и втори комплект от разчети – за увеличение с равен процент за всички в йерархията. Пък пленумът да избира между двата варианта.
Така – с двата варианта на възможно увеличение вече се стигна до същинския дебат за магистратските заплати – пред пленума. А там пък "блесна" идеята, че това няма нищо общо със справедливостта. А е по-скоро опит за лъскане на имиджа на членовете на съвета "на изпроводяк". Иначе просто няма друга приемлива логика, която да обясни защо се иска толкова драстична промяна в принципите, по които се формират възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите и то броени дни преди изтичането на мандата на този ВСС.
Призивът на председателстващия на ВСС Димитър Узунов към колегите му да изберат между "справедливия вариант или изгодния за тях самите" потресе с отчайващия си популизъм. Но всъщност истината бе, че както единият начин на определяне на възнагражденията, така и другият, са еднакво несправедливи.
Факт е, че ножицата между възнагражденията на магистратите от различните нива наистина е широко отворена. Според данните, които изнесе членът на прокурорската колегия Румен Боев, който категорично настояваше за "диференцирано" увеличение на надниците, един върховен съдия с дълъг стаж може да получи 5135 лв., а районен съдия със същия опит – едва 2771 лева. "Е, работа за 2364 лв. повече ли върши един върховен съдия?", попита Боев, с което предизвика бурно негодувание сред останалите си колеги.
От другата страна обаче стои също несправедливост: след увеличението по "диференцирания ред", който бе предложен първоначално, заплатата на председател на районен съд щеше да стане 2611 лв., а на окръжен съдия – 2666 лв., т.е. те почти щяха да се изравнят, както поясни пък Юлия Ковачева. А ако съдията от по-ниската инстанция се е "позадържал" там по-дълго време и не е ходил на конкурси за растеж в кариерата – нищо чудно с добавките за ранг неговото възнаграждение да стане по-високо от това на съдията в окръжен съд.
Създаваме други дисбаланси, признаха членове на съвета. Накрая все пак пленумът реши – увеличението ще е равно за всички. А с "ножицата" очевидно ще се занимава следващият Висш съдебен съвет, само че след обстоен анализ, който да покаже какви точно трябва да бъдат заплатите на различните нива в йерархията и как да се определят, за да не се стига до такива драстични различия.
Впрочем, гласуването във ВСС този път бе по-шарено от всякога – очевидно въпросът за надниците е в състояние да "разбута" всяко малцинство и мнозинство и да докара и най-непримиримите "врагове" до рядко срещано единомислие. Накрая привържениците на "диференцираното" увеличение в общо 25-членния съвет, останаха само четирима – Димитър Узунов, Румен Боев, Румен Георгиев и Розалин Трендафилов.
