Остават броени дни до изборите за германски Бундестаг и победата на християндемократите изглежда вън от съмнение. Очертава се Ангела Меркел да получи четвърти мандат като канцлер на Германия, но това не дава отговор на въпроса как ще изглежда политическият пейзаж след изборите. Социологическите проучвания изключват вероятността Християндемократическият съюз да получи мнозинство за самостоятелно управление, така че резултатът от вота ще определи каква коалиция ще управлява лидерът на Европа през следващите четири години.
В момента на Стария континент се наблюдават две политически тенденции. Едната датира от няколко години и това е възходът на евроскептични, популистки и крайнодесни партии, каквато е немската "Алтернатива за Германия". Другата е от последните месеци и се изразява в отстъплението на левоцентристките политически сили, каквато е Германската социалдемократическа партия, и във възхода на консерваторите, каквито са християндемократите. Предстоящите на 24 септември избори ще покажат дали Германия ще се включи в общоевропейското русло. Те ще са важни и за по-малките политически играчи – тези, които не преминат бариерата, ще гледат голямата игра отстрани, но успелите да се промъкнат в Бундестага могат и да осребрят позициите си с влиятелни постове.
От представянето на социалдемократите на Мартин Шулц ще зависи дали ще продължат да управляват в голяма коалиция с християндемократите, или ще преминат в опозиция. През март те почти бяха изравнили по популярност конкурентите си, но после тръгнаха надолу и агенциите им дават 20-23 на сто от вота при 35-38 за консерваторите. Всъщност дори и разликата между 20 и 23% може да е решаваща за ролята им през следващите години. За справка – през 2009-а те получиха точно 23 на сто и останаха в опозиция. През 2013-а обаче взеха 25.7% и се включиха в коалиция с победилите християндемократи.
Според наблюдатели резултат, надвишаващ 23%, ще е в състояние да убеди партийните привърженици, че социалдемократите трябва отново да влязат във властта. Сред тях има силни настроения срещу преминаването в опозиция. "Да си в опозиция е тъпо", заяви неотдавна бившият партиен лидер Франц Мюнтерфинг. От друга страна, едно по-слабо представяне ще подхрани аргумента, че в сянката на Меркел левицата се обезличава и затова не бива да се коалира с победителите.
По всичко личи, че третата политическа сила ще е "Алтернатива за Германия" с между 10 и 12 процента. Колкото по-добре се представи тя, толкова по-малка е вероятността за двупартийна коалиция между християндемократите и някоя от по-малките партии – например Свободните демократи или Зелените. Едно силно представяне на евроскептиците ще принуди Меркел да търси или трипартийно управление, или отново да сключи голяма коалиция със социалдемократите, стига те да не откажат.
Ако има някой, който наистина гледа с надежда към 24 септември, това са Свободните демократи. След четири години извън играта германските либерали имат всички шансове да се завърнат в Бундестага и дори да се включат в управлението. Като малка политическа сила те никога не са се надявали да оглавят властта и тактиката им винаги е била да прокарват политиките си като по-малък коалиционен партньор на водещите партии. През годините Свободните демократи са се коалирали и с християндемократите, и със социалдемократите, но последния път това им създаде проблеми. След като подкрепяха кабинета на Ангела Меркел между 2009-а и 2013-а, на изборите през 2013-а преживяха катастрофа, като не можаха да минат петпроцентната бариера. Ето защо ходовете, които ще предприемат след евентуалното си влизане в Бундестага, ще са много предпазливи. И коалиционните преговори с тях със сигурност ще са тежки заради техните повишени изисквания. Лидерът им Кристиан Линднер вече даде да се разбере какво да очаква всеки, потърсил съюз с либералите, като обяви, че те искат Министерството на финансите. Тоест, ако Ангела Меркел ги поиска за партньор, ще трябва да посочи вратата на Волфганг Шойбле – ключова фигура от нейния екип.
Не бива да се пренебрегва и опасността от разногласия в самия консервативен лагер. Бежанската криза от 2015-а нажежи до безпрецедентен градус отношенията между християндемократите и тяхната баварска посестрима – Християнсоциалния съюз. Неговият лидер Хорст Зеехофер открито критикуваше политиката на Меркел. Партията му е по-твърда в позициите си към приемането на мигранти и това я приближава до Свободните демократи – след като Кристиан Линднер призова всички бежанци от Сирия да бъдат репатрирани незабавно след приключването на военните действия.
