Кой пие и кой плаща в КаФеНе-то?*

Кола Порше

В КаФеНе-то стана неспокойно. Пратеникът на финансовия министър там – Карина Караиванова, бивша негова заместничка, обърка картите още при раздаването. Вместо да тръгне напред с поправките в Закона за КФН, с които да иска финансова самостоятелност, тя изпържи двама спорни кандидати за нейни заместници, като ги обрече на вечно парламентарно отрицание. Жалко за Румен Соколов и Йордан Чомпалов.

Сега в КаФеНе-то се кротнаха. Наглите такси, при които някои пенсионни дружества например ще плащат годишно до 1.9 млн. лв., за да ги обгрижва надзорът, не минаха, заместниците си останаха старите – на Джалъзов мандатът е изтекъл през далечния юли на 2014-а година. Така че бъдещите пенсионери ще има да чакат мултифондове, където да имат право на избор с цел – по-висока доходност за втора пенсия.

В КаФеНе-то цари изнервеност и непредсказуемост. След като Ралица Агайн излезе по майчинство, а нови заместници няма, шефката е решила да управлява еднолично. Стигнало се е дотам, че тя сама подписва тремесечното ДМС – допълнителното материално стимулиране, за тези, които не знаят. Заместниците не участват. С допълнителните пари тя сама си удвоява месечната заплата, която е фиксирана по закон. Без санкцията на колективния орган за управление на КФН.

Тя като същински колекционер на стари коли си купува – доколкото се разбра – конфискувани от митниците десетгодишно "Порше кайен" – за зимата, и "Мерцедес CLS" ("смачкана" по спортному кола) – за лятото, че и "Хюндай", нов, който да кара през уикендите. (Поршето успяхме да докараме "на фокус", другите коли от автопарка на Караиванова все още ги дебнем).

Последната среща с поверения й екип от около 230 души е била за 10 минути преди 10 месеца. На нея шефката е дръпнала едно бързо конско в стил „Нищо не работите“ и всички са се разотишли.

Отсега е ясно, че по момински свенливото искане за свръхтакси върху поверения й небанков финансов сектор няма да мине.

Знаете ли колко троши на година КФН? Десет милиона лева. Половината – за заплати, една четвърт – за вноски към европейските надзори, в които членува, и още толкова за издръжка, в смисъл – плащане на сметки.

А какво е дереджето от другата страна на баланса? Там има постъпления от 5 млн. лв. от такси, плащани от поднадзорните лица, и около 1 млн. лв. – от глоби, наложени от регулатора на тях. Около 4 млн. лв. допълва държавата, т.е ние, данъкоплатците, като субсидия.

Н-о-о-о, както е известно, парите на държавните чантаджии никога не стигат. Та, на Карина меракът й е да си направи бюджета поне 16-17 млн. лева. За целта таксите ще трябва да скочат двойно, че и тройно. Което най-тежко ще бъде понесено от пенсионните дружества, които ще трябва да осигурят 2/3 от парите, а 1/3 – да поемат застрахователите. Недостигът пак ще го дава държавата. Пак толкова.

Задаващото се непосилно бреме засяга огромен брой играчи от финансовия сектор – 335 дружества, чиито акции се търгуват на борсата, 9 пенсионни компании, над 400 застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, 69 инвестиционни посредници, над 100 колективни инвестиционни фонда, 60 дружества със специална инвестиционна цел и др.

В момента например от всяко пенсионно дружество се събират по 15 000 лв. на година плюс по 7500 лв. за всеки управляван фонд. Според проекта обаче годишната такса "надзор" може да достигне 1.9 млн. лева – твърдата ставка е 100 000 лв., към нея се добавят 50 000 лв. за всеки отделен фонд, който пенсионната компания управлява, а отделно КФН иска да прибира и "плаващ процент" от събраните пенсионни вноски.

Важно е да се каже, че огромните пари, които ще се изтръгват от пенсионните и застрахователните компании и инвестиционните посредници, ще отиват за по-високи заплати, по-модерни коли, офиси и компютри на надзорниците.

Тук е мястото да попитаме: защо по презумпция е отхвърлен вариантът, при който държавата вместо 4 млн. да дава 8 млн. лв., и да си поеме издръжката на този държавен орган, а не да се срива бизнеса на поднадзорните лица. Така е в страни със стари надзорни традиции като Швеция, Дания, Германия…

Проектът има още една уловка – всички работещи в КФН да минат на трудови договори – а в момента 90% от експертите там имат статут на държавни служители. Карина Караиванова не крие мотивите си – да може по-лесно да уволнява и назначава кадри.

И понеже се задава нова процедура за избор на заместници, че и поправките в закона чакат, депутатите е редно да зададат някои въпроси не само около парите, но и около авторитарния стил на управление на един държавен надзорен орган – по принцип с колективно ръководно тяло.

*Закачка с абревиатурата на Комисията за финансов надзор – КФН.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

След "пренареждането" на мандатите и влизането на "Величие" в 51-ото Народно събрание, смятате ли, че има риск за кабинета?

Подкаст