Отлаганият безброй пъти процес за изпиране на 1 млрд. евро, в който подсъдими са руснаците Елена вон Месинг и Дмитрий Абрамкин, завърши на първа инстанция с впечатляваща присъда. Софийският градски съд (СГС) наложи на всеки от тях по десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоби от по 698 млн. лева!
Обикновено резултатите по делата за пране на пари у нас са плачевни, затова не се сещаме да е налагана сериозна парична санкция като част от осъдителна присъда, камо ли на такава шокираща сума. Има обаче една малка подробност – макар че подсъдимите бяха задържани веднага след прочитането на присъдата и дори ако тя бъде потвърдена, от Месинг и Абрамкин едва ли ще може да бъде взета и стотинка. И това е така неслучайно.
Разследването започва в края на 2007 г., но за него се разбра половин година по-късно, когато Месинг и Абрамкин бяха арестувани в столицата ни. Тогавашният заместник градски прокурор на София Роман Василев обяви пред медиите, че при съвместна акция с ДАНС е разбита международна организация за пране на пари. Запорирани били сметки за 8 млн. долара и 3.5 млн. евро, но делото било засекретено и не можел да назове имена. После настъпи затишие, осем месеца по-късно Месинг беше пусната под гаранция, а два месеца след нея със същата мярка за неотклонение от ареста излезе и Абрамкин.
Месинг, която след брака си с финландец взема неговата фамилия и финландски паспорт, е посочена на българските власти от руската Федерална служба за безопасност. Наложеният по делото срещу нея запор е най-големият до този момент у нас и блокира дружествените й дялове във фирмата "Оптима КА" ЕООД, апартамент в София и многомилионни банкови сметки.
Според разследващите рускинята е инвестирала в България престъпни капитали на мафията от Санкт Петербург, за да се прикрие произхода им, след което ги е връщала чрез фиктивни сделки в естонската финансова къща АS TAVIDЕ, на други места в почти цяла Европа и в офшорни зони като Кипър, Дубай, Хонконг. Това ставало чрез различни операции с имоти и чрез прехвърляне на дялове в дружества. А въпросните 1 млрд. евро били превъртени през български фирми и банки само за няколко месеца.
Версията на Мессинг е, че сумата от 1 млрд. евро са оборотните пари на притежаваното от нея дружество, закупено точно преди началото на преводите от българина Красимир Атанасов. Рускинята обяви, че българските разследващи органи са заблуждавани от група хора в страната, които искат да съсипят бизнеса й, който бил основно в сферата на "финансовите услуги". Избрала България заради ниските такси за превод на пари в чужбина, които правели по-рентабилно финансовото посредничество. Оставаше само с решаващия принос на руската страна да бъде доказан престъпният произход на средствата, за да бъде доказана и обвинителната теза за пране на пари.
Случаят нашумя отново през 2010 г., когато стана ясно, че двама българи – Росен Наумов и Адриана Григорова, опитали да отнемат с измама запорираните активи на Месинг. Наумов в заговор с група лица предложил на Григорова да стане управител на "Оптима Ка" и тя се съгласила. В Агенцията по вписванията било подадено заявление за смяна на управителя с подправен подпис на рускинята и номерът с кражбата на фирмата минал. Според Месинг и според пълномощника й Абрамкин групата целяла да задигне средствата веднага след като изтече срокът на разследването срещу тях.
Наумов и съучастниците му разчитали прокуратурата да отмени забраната за напускане на страната, след което руснаците да заминат, а при вдигането на запора активите им да бъдат присвоени и разпродадени. Планът обаче се проваля, след като Месинг узнава от НАП, че за управител на дружеството е вписана Адриана Григорова, която тя нито познавала, нито е виждала и чувала. Отначало в Агенцията по вписвания отказват да отменят вписването, но го направиха след започналото по случая разследване и арест на Наумов и Григорова, която призна всичко.
Това стана обаче под натиск от руските власти, които защитиха сънародниците си – независимо от данните за извършено от тях престъпление. "Струва ни се, че имаме работа с добре организирана престъпна група за кражба на средства на чуждестранни предприемачи. Схемата на извършването на престъплението е отработвана с години. Действията на престъпниците съвместно с корумпираните сътрудници на правоохранителната система нанасят тежък удар по инвестиционния климат в България", написаха руснаците до българските власти.
Най-интересното е обаче остава ли възможността българската държава да отнеме запорираните от нея активи на "Оптима Ка". Официална информация за вдигане на запора няма, но в интернет се появи информация, че това се е случило.
Доколкото става ясно от изнесените данни, първоначалният запор е наложен по искане на прокуратурата, а през 2009 г. това става и по искане на тогавашната Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. По действащия тогава Закон за конфискация, отнемането на активи в полза на държавата става въз основа на влязла в сила осъдителна присъда. През 2012 г. законът беше променен и производството по конфискация стана възможно на далеч по-ранен етап – след повдигане на обвинение. Производствата, започнали до влизането в сила на тези промени, трябва да бъдат довършени по стария закон, каквато е обичайната законодателна практика в подобни случаи.
Ако се вярва на публикации в мрежата, производството по случая е прекратено по крайно съмнителен начин в края на октомври 2015 г. – въз основа на молба, в която се твърди, че е прекратено делото в Русия за т. нар. предикатно престъпление. А именно – престъплението, с което са придобити парите, за чието изпиране се води дело и у нас. Това категорично не е основание за прекратяване на производството по конфискация, тъй като решаваща е преценката не на руския, а на българския съд – при това окончателната. А първоначалната е налице едва със сегашната присъда на първа инстанция и е точно в обратната насока – извършено е тежко престъпление – пране на пари, каквото комисията приела на своя глава, че не е извършено. Ясно е само, че ако запорът е бил вдигнат наистина от българските съдебни власти, наложените с присъдата огромни глоби стават неизпълними.
