Провали ли се последният Консултативен съвет по национална сигурност при президента Румен Радев, или не, е въпрос, който ще продължава да предизвиква безсмислени спорове сред нашенските политици за това кой е крив, кой – прав.
Едновременно с това същностният дебат за борбата с корупцията отново ще остане на заден план – независимо от трескавата реклама на управляващите на достойнствата на Законопроекта за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който беше внесен от името на Министерския съвет в парламента и представен на заседанието на консултативния съвет към президента.
Щем не щем, отново опираме до унизителното за нас сравнение с Румъния и с нейния опит в борбата с корупцията по високите етажи на властта. И няма как да го избегнем, защото в последния доклад на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка на напредъка (МСП) то представлява съществен елемент. И резултатите от сравнението не са в наша полза. Най-общо докладът повтори заключенията на Съвета на министрите на страните членки на ЕС: "Въз основа на вече постигнатия значителен напредък Съветът насърчава Румъния да съсредоточи усилията си върху по-нататъшно консолидиране на постигнатия напредък и да поддържа настоящата положителна инерция…"
От години сравнението между нас и северната ни съседка поражда конфуз. Сметката от битката на румънците с корупцията наистина е впечатляваща – над 280 осъдителни присъди, конфискувано незаконно придобито имущество на стойност повече от 200 млн. долара, над 4000 разследвания за корупция по високите етажи на властта, включително и срещу ръководители на силови институции…
Конфузът наистина е голям, защото ние не можем да извадим подобна статистика. И стигаме до логичния въпрос – какво имат румънците в борбата с корупцията, което ние нямаме? Всъщност на пръв поглед държавата ни разполага с огромен потенциал за успешно противодействие – с тази задача са заети над 40 различни институции у нас. Като започнем с инспекторатите към всяко министерство, Сметната палата, Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Държавна агенция "Национална сигурност", Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, Агенция за държавна финансова инспекция, специализирано звено "Антикорупция" към прокуратурата и т.н. Защо при толкова институции не можем да се похвалим като румънския вестник "Адевърул" преди време, че министрите, осъдени за корупция, са достатъчно на брой, за да си направят правителство в затвора?
Разковничето май е в ситуацията, в която от години се намираме. Тя прекрасно се илюстрира от руския виц за двама пияници, които се запътили към универмага за водка и по пътя си видели други двама да повръщат. Тогава единият с горчивина отбелязал: Люди живут, а мы все идем… В това е разковничето: ние продължаваме да вървим по пътя и тепърва ще изграждаме някаква конструкция, докато румънците вече надграждат, както обичат да говорят управляващите от ГЕРБ.
Основните антикорупционни звена в Румъния са изградени две години преди влизането на северната ни съседка в ЕС – през 2005 г., с усилията на тогавашния правосъден министър Моника Маковей. Тя успя да извърши истинска революция в румънската правосъдна система, изваждайки я от тоталитарния мрак на Чаушеску до висотата на европейските демократични стандарти. Любопитното е, че румънската правосъдна революция опроверга френския адвокат и революционер Пиер Вернио, който малко преди да бъде гилотиниран на 31 октомври 1793 г. произнася крилатата фраза: "Революцията изяжда децата си". В случая майката на реформите в румънската Темида Маковей даде фира, тъй като след влизането на страната в ЕС беше изхвърлена от поста си.
Наследството на Маковей
"Децата" й обаче останаха живи и здрави и много ефективни. Едно от тях е Национална дирекция "Антикорупция" (DNA), създадена към Държавната прокуратура на Върховния касационен съд. Тя е специализирана в разследването на корупционни практики и престъпления, свързани с корупцията на средно и високо равнище в държавните институции. Агенцията има офиси в 41 окръга в Румъния и централа в Букурещ. Тя разследва също и престъпления, извършени срещу финансовите интереси на Европейската общност, но най-вече корупцията по високите етажи.
Според статистиката успешно приключилите дела с наказателна присъда, заведени от дирекцията, са над 93 на сто. Днес това е служба, в която работят 110 висококвалифицирани прокурори. DNA разполага със собствен бюджет и финансова автономност, собствен щат от прокурори, следователи и агенти, има право да прилага специални разузнавателни средства. Дирекцията има изключителни и неограничени компетенции в борбата с корупцията по високите етажи на властта – занимава се с делата за злоупотреба с власт, търговия с влияние, приемане на подкуп, данъчни измами и др.
За ефекта от раждането и първоначалната й активност до днес свидетелстват думите на първия й председател Даниел Морар, който възкликва в едно интервю: "Няма да забравя физиономиите на служителите в нашата сграда – когато виждат как министри и депутати влизат в кабинетите ни, те не вярват на очите си. Не са допускали, че можем да заставим политиците да дават обяснения."
Другото "дете" на Маковей е Националната агенция "Интегритет" (ANI). Службата се съсредоточава върху наблюдението и разкриването на несъответствията в имотните декларации на държавни служители. Тя установява случаите на конфликт на интереси и идентифицира имущество, придобито от незаконна дейност.
След влизането на Румъния в ЕС към двете "деца" на Маковей в антикорупционния фронт се присъединява и Генералната антикорупционна дирекция (DGA). Това е структура към Министерството на администрацията и вътрешните работи и е спецзвено, натоварено с превенцията и борбата срещу корупцията в рамките на това ведомство. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, дирекцията е с двойна субординация. В административно отношение тя е на подчинение на министъра на вътрешните работи, а в своята дейност като съдебна полиция – на съответния прокурор. Този статут цели да гарантира независимостта и обективния характер на оперативните разследвания, а същевременно позволява на дирекцията да предприема превантивни мерки. Персоналът на DGA възлиза на 500 служители, разпределени в четири дирекции (разузнаване, криминални разследвания, превенция и поддръжка) и 42 окръжни администрации.
В комбинация с приетите още след влизането на страната в Европейския съюз антикорупционна стратегия и законодателство DGA, ANI и DNA допринесоха за усещането за независимост на съдебната власт в Румъния и за огромно доверие към нея. Това е отбелязано от ЕК, и неслучайно в информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2016 г. е отбелязано, че според допитване от април същата година 60 на сто от участниците имат много високо и високо доверие в Националната дирекция за борба с корупцията.
Доверието на обикновените румънци към тамошната съдебна система оправдано ще расте, за разлика от рейтинга на нашенската Темида. Докато управляващи и опозиция се надлъгваха на консултативния съвет при президента, румънският премиер Михай Тудосе обяви, че обмисля реконструкция на кабинета. Причината – трима негови министри са заподозрени в извършване на корупционна дейност. "Има трима министри с проблеми, които определено ни създават затруднения във връзка с публичното възприятие, а в някои ситуации и с Европейската комисия", заяви Тудосе и обеща да им поиска оставката.
Освен подозрението за поредните трима министри в момента DNA разследва вицепремиера г-жа Севил Шайде и министъра по европейските фондове и регионалното развитие Рована Плъмб за злоупотреба с власт при прехвърляне на земя. В ход е и разследване срещу министър Виорел Илие, отговарящ за връзката между кабинета и депутатите. Както сочи информацията, делото е свързано с обвинения за подправяне на конкурс в неговото ведомство. Ако парламентът одобри разследването, както изисква законът в Румъния, и Илие може да изгърми.
Ето това е, което румънците имат, а ние – не. Не е само разликата в езика. Дори и да отговорим положително на прочутия въпрос на бай Ганьо "Щий румунещи"*, пак ще говорим на различни антикорупционни езици…
*( Щий румунещи – в превод от румънски език "Говориш ли румънски")
Реплика на бай Ганьо от романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо: невероятни разкази за един съвременен българин"
