Европейската комисия за демокрация чрез право даде очаквано критична оценка за "историческия компромис" при промените в конституцията и Закона за съдебната власт, като в същото време отправи и спорни съвети за управлението на съдебната власт. Консултативният орган към Съвета на Европа, известен като Венецианската комисия, се произнася по искане на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Сегашната позиция на комисията е продължение на даденото още преди промените в основния закон становище, че те са твърде ограничени, което налага по-дълбоки реформи в уредбата на съдебната власт. Разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии и изборът на членовете му от парламентарната квота с квалифицирано мнозинство са оценени поначало положително. В тон с предишното си мнение комисията смята, че правомощията на съдийската колегия трябва да бъдат разширени, като ѝ се даде възможност тя да избира председателите на двете върховни съдилища. Остава и ключовата препоръка за намаляване на парламентарната квота при избор на членове на съвета за сметка на магистратската.
Венецианската комисия предлага и алтернативен вариант за избор на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). А именно – "двойно мнозинство", при което кандидатурите да бъдат одобрени както от пленума на ВСС, така и от мнозинството съдии от съдийската квота. Препоръчано е още в процеса по номиниране на членове на кадровия орган от парламентарната квота да бъдат допуснати професионалните организации на юристи и правните факултети към висшите учебни заведения.
Препоръките в полза на съдийското самоуправление са съчетани със загриженост, че то бива ограничавано от прокурорите с оглед на правомощията на главният прокурор. Отново е даден съвет да бъде завишена отчетността на шефа на държавното обвинение. Предложено е въвеждане на процедурни правила, по които ВСС да предизвиква ефективно и независимо разследване срещу него, когато има данни за незаконосъобразни действия. Като цяло пък прокуратурата трябвало да се раздели с много от функциите си извън областта на наказателното право, а контролът върху исканията за отстраняването на съдии, срещу които има разследване, да стане по-ефективен.
В същата насока са препоръките за избора на административните ръководители на съдилищата. Комисията препоръчва повече независимост и самоуправление. Предлага се кандидатите за председатели на съдилища да бъдат издигани само от общите им събрания, а правомощията на административните ръководители да бъдат ограничени. По-специално това трябвало да засегне дисциплинарната дейност – председателите да не могат нито да наказват, нито да предлагат съдии за наказание.
Налагало се и подробно описание в закона на съществените основания за търсене на дисциплинарна отговорност, като бъде конкретизирано понятието "действия, които накърняват престижа на съдебната власт". Целта е съдиите да не бъдат наказвани при съдебни грешки, които може да бъдат отстранени по реда на инстанционния контрол. Подобна безотговорност е обаче и най-сигурната гаранция за бетониране на корупционните практики във вид на неправилни решения и некоректни процесуални действия.
Препоръчано е и преразглеждане на критериите и показателите за оценка на магистратите. Особено недоумение буди искането процентът на отменените актове и върнатите дела да не бъде използван като основен критерии в атестирането им. Именно потвърдените от горните инстанции актове са мерилото за стабилност и предвидимост в съдебната практика.
Странни са препоръките на комисията и по отношение на съдебния инспекторат. От една страна, ВСС трябвало да получи правомощия да издига кандидати за инспектори, както и да ги отстранява от длъжност в случаите на сериозни нарушения. От друга страна, било наложително функциите на инспектората да бъдат ясно разделени от тези на кадровия орган. Даден е и съвет за промяна в процедурата за работата на инспектората, за да не се стига до неоправдани и продължителни проверки срещу магистратите.
Че горните препоръки са най-вече в полза на съдебните протестъри, не закъсня да потвърди техният знаменосец на върха на съдебната власт – председателят на ВКС Лозан Панов. Той заяви пред медиите, че не трябва да се допуска за пореден път пренебрегването на съветите, както и че в становището нямало нищо, което да не може да бъде възприето от законодателната власт. Панов отиде обаче и по-далеч, като постави отново въпроса за мястото на прокуратурата.
Във връзка с недовършеното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента по темата за противодействие на корупцията председателят на ВКС настоя, че "дебатът за структурата на съдебната власт и мястото на прокуратурата е на дневен ред". И че преди създаването на "нетрадиционни, екзотични органи" – като тези в проектите за антикорупционен закон, трябва да се укрепят традиционните институции за борба с корупцията. Въпросът е доколко искрен е Панов в мотивите си по съдебната реформа.
