Г-н Цонков, как ще коментирате безпрецедентния отказ на бойните пилоти от база "Граф Игнатиево" да летят и причините, които те изтъкват?
– Подкрепям отказа на авиаторите да летят, защото тяхната професия е рискова и в момента условията, които им се осигуряват от Министерството на отбраната, не са нормални за извършване на техните задачи. В този смисъл подкрепям напълно отказа им и смятам, че трябва генерално да се решат въпросите с ремонта на МИГ-овете, с осигуряване на необходимите средства и материали, за да може да имат един нормален тренировъчен процес, бойна подготовка и извършване на техните дежурства.
Това, което се случи, бунт ли е, или изкуствено създадена ситуация, както я определи министър Каракачанов? Или пък опит за пълзящ преврат, какъвто провидя ексминистър Николай Ненчев?
– Категорично не съм съгласен с такива твърдения. Вече видяхме през лятото един инцидент и един загинал пилот на хеликоптер. Загубихме и човешкия живот, който е най-ценен, и хеликоптера, за съжаление. Това показва колко сериозни са проблемите. Авиаторите ги поставят не отсега, а от доста дълго време. Очевидно няма чуваемост и това е един от начините, по който те изразяват тяхното желание да се подобри средата им за работа. Не бих казал, че е бунт, нито пък пълзящ преврат или нещо подобно. Това са много пресилени и измислени конспиративни теории.
Все пак се оказва, че пилотите летят твърде малко. Беше изнесено, че имат по 30 летателни часа, а стандартът на НАТО е 180.
– Точно така. Летят по 30 часа и това се дължи на системното недофинансиране на бюджета за отбрана, за което ние от "БСП за България" говорим отдавна, но никой не ни чува. И докато не се реши този проблем, няма как да очакваме, че ще се увеличи нальотът на пилотите или пък ще се решат някакви други проблеми, свързани с поддръжката на техника, да не говорим за модернизацията. Като говоря за недостатъчни средства в бюджета, става въпрос за самата поддръжка на самолетите, материалното им осигуряване с части, включително и за гориво, което е необходимо за увеличаване на броя на летателните часове на пилотите. Проблемите са свързани за съжаление. И оттам – бойната подготовка е на критично ниво, смея да кажа. Но не само при пилотите, а във всички видове въоръжени сили.
Сега обаче по спешност бяха отпуснати 20 млн. лв. за гориво…
– Това е по-скоро едно временно решение. И тук веднага правя препратка към бюджета за догодина, който сега обсъждаме. Има увеличение с около 100 млн. на бюджета за отбрана. Но всъщност, ако погледнем процентното съотношение, ще видим, че той продължава да пада и вече отиваме под 1.2% от БВП. А имаме поети ангажименти за 1.5%, да не говорим за 2%, за които настояват от НАТО и за които говори генералният секретар на алианса. От тази гледна точка средствата, с които е увеличен бюджетът, са насочени основно за възнаграждения. И как ще осигурим тогава средствата за бойна подготовка и за поддръжка на техника и въоръжение?
Трябва ли да се закупят колкото е възможно по-бързо нови изтребители, или да се ремонтират съветските МИГ-29, за да имаме все пак някаква авиация?
– Аз не обвързвам ремонта на МИГ-овете с модернизацията и закупуването на нов тип боен самолет. Не е правилно в случая. Процедурата по придобиване на нов тип боен самолет продължава в рамките на седем години – с пристигането на наземното съоръжение, на самите самолети, на обучението на пилотите и т. н. За този седемгодишен период ние трябва да си изпълняваме задачите, които са поставени пред ВВС. В този смисъл е необходимо да ремонтираме и МИГ-овете, за да може да не губим отбранителни способности, да може да си изпълняваме задачите и в един момент да придобием нов тип боен самолет.
Искам да подчертая, че е необходимо веднага да се стартира проектът за придобиване на нов тип боен самолет, за да може в следващите шест-седем години да го получим. А с временната парламентарна комисия, която мнозинството инициира и създаде, виждаме, че поне една година се отсрочва това решение.
