Борислав (Боби) Сарафов е единственият кандидат за шеф на Националната следствена служба. Номинацията му бе направена в последния възможен момент – по време на заседанието на прокурорската колегия на 25 октомври. Вносителите на кандидатурата на Сарафов са петима членове на Висшия съдебен съвет, сред които и главният прокурор Сотир Цацаров. Само по себе си това е почти сигурна гаранция за успеха на Сарафов в предстоящата изборна процедура.
Новината бе оповестена от Цацаров, който представи кандидатурата пред прокурорската колегия. Предложението да бъде номиниран Сарафов са направили бившият шеф на националното следствие и настоящ член на ВСС Евгени Диков и колегите му – прокурори Пламена Цветанова, Пламен Найденов, Даниела Машева и главният прокурор Сотир Цацаров.
Самият Борислав Сарафов вече е дал съгласието си да бъде номиниран.
Постът в Националната следствена служба се оваканти, след като досегашният й ръководител Евгени Диков бе избран за член на ВСС. Според правилата за избор на новия шеф на НСлС кандидатури могат да издигат трима членове на ВСС, главният прокурор и правосъдният министър. Цацаров обясни, че умишлено не е пожелал да се възползва самостоятелно от своето право да номинира кандидат, а правосъдният министър не е представил предложение.
"На това заседание на колегията е възможно да бъдат издигнати и други кандидатури. Затова питам има ли други предложения", почти реторично попита Сотир Цацаров. Отговор така и не получи. С което този етап на изборната процедура просто приключи.
Какво предстои? Оттук нататък комисиите по атестирането и конкурсите и тази за професионалната етика, които са към прокурорската колегия на ВСС, ще трябва да проучат кандидата и да дадат становища дали е годен да заеме новия си пост. Отделно магистрати и неправителствени организации ще могат да задават въпроси на кандидата. А самото му изслушване, както и изборът са насрочени за 6 декември.
Всъщност няма съмнение, че Сарафов ще бъде избран. Сотир Цацаров е сред предложилите неговата кандидатура, а това е почти стопроцентова гаранция за успех. Освен това друга номинация няма, няма и конкуренция за шефския пост в следствието. А и изборът се прави от прокурорската колегия и изисква мнозинство едва от 8 гласа.
Гротеската обаче е в това, че той ще е първият шеф на следствието, който бе обвинен в тормоз и обида точно от… следователи.
Да припомним историята: в началото на годината, по време на работна среща в Шумен, посветена на разследването на трагедията с избухналите цистерни в Хитрино, Сарафов си позволи да обвини следователите, че цяла България знаела как те безделничели. За един от тях – Страхил Каменички, Сарафов каза, че имал "заешко сърце", защото не побързал да повдигне обвинения срещу двамата машинисти на дерайлиралата влакова композиция.
Следователят обаче показа по-скоро лъвско сърце и заведе не едно, а цели две съдебни дела срещу Сарафов. Само че удари на камък. защото и двата съдебни състава бяха категорични: за безспорно нелицеприятното си държане Сарафов не може да носи отговорност – нито по наказателен, нито по гражданскоправен ред. Защото има функционален имунитет. И е действал по служба, при това в качеството си на заместник главен прокурор.
"Функционалният имунитет не е самоцелна привилегия, а конституционна гаранция за независимостта на магистратите, понеже образуването на гражданско или наказателно дело за действията и актовете им по служба – независимо дали тези действия и актове са правилни, би довело до възможност за нерегламентиран натиск върху тях", написа Върховният касационен съд през май тази година в определението си по казуса "Сарафов". Като изрично допълни: "Прилагането на функционалния имунитет не означава, че магистратите са освободени от всякаква отговорност и другите лица не могат да бъдат обезщетени за вреди от техни незаконосъобразни действия, както твърди касаторът във въпросите си. Магистратите носят съответната дисциплинарна отговорност за неетичните си действия по време на служба, а пострадалите лица могат да търсят обезщетение от държавата по реда на ЗОДОВ". Впрочем по случая бе образувана и проверка на етичната комисия към Върховната касационна прокуратура, но така и не се чу с какво становище е приключила тя.
Междувременно Борислав (Боби) Сарафов бе издигнат от свои колеги за член на Висшия съдебен съвет. Той обаче сам оттегли кандидатурата си. Разбра се, че след като разговарял с главния прокурор Сотир Цацаров, двамата стигнали до извода, че ще е по-полезен в прокуратурата. Сега обаче явно тази теза е претърпяла еволюция – защото самият Цацаров е сред инициаторите на предложението Сарафов да е шеф на следствието.
Сарафов ще остане заместник на Цацаров – само че вече в качеството на оглавяващ следствието. Освободеният от него пост на заместник-шеф на прокуратурата обаче дава шанс за повишение на още някого. И ако се вярва на кулоарните клюки, този "някой" може да е Иван Гешев – прокурорът, който в момента оглавява специализираната прокуратура и който направи светкавична кариера покрай казуса "КТБ".
Кой е Борислав Сарафов?
Завършил е Академията на МВР през 1994 година. Първоначално работи като инспектор за местата за лишаване от свобода. През 1996 г. става следовател в София. Впоследствие – през 2001 г., влиза в прокуратурата като заместник районен прокурор на Сливница, но само няколко месеца по-късно се мести в Окръжната прокуратура – София.
От 2006 г. е прокурор във Върховната административна прокуратура, после се прехвърля във ВКП. През 2011 г. поема ръководството на Апелативната спецпрокуратура, след което – от 2013 г., става заместник на главния прокурор Сотир Цацаров.
