Ниската финансова култура на населението ли е виновна за "данъчната" ни апатия? Или умората от безкрайния преход? Или и двете? Затова сигурно никой не иска да излезе на улицата или директно да издигне глас в парламента, за да поиска рязане на данъци…
Няма как иначе да се обясни, че следим тихо и кротко непрекъснато увеличаващия се бюджетен излишък, който може ще чукне 2.5 млрд. лв., да предугаждаме как той ще бъде разхвърлян от правителството зад гърба на парламента и да не се сещаме, че в цивилизования свят при такова положение се режат данъци. Толкова е просто – събират данъци над плана – значи вземат повече от необходимото, т.е време е да се намалят данъците, за да бъдат върнати надвзетите пари на хората и на фирмите. Това е много важно, защото с тези пари те ще увеличат потреблението си, ще живне бизнесът и по този начин утре ще внесе повече данъци и ще реализира по-висок растеж. Особено това важи за данъците върху лихвите и върху дивидентите.
Набеденият за сериозен приходоизточник на хазната данък върху лихвите се "издъни". Министерството на финансите признава, че данъкът върху лихвата по депозитите не е оправдал очакванията. Или очакванията на финансовия “гуру” Симеон Дянков, на неговия ученик и последовател Горанов, на знайни и незнайни политици и депутати – фискалисти са се оказали дълбоко погрешни.
Спестовността си върви напред и нагоре. Навремето, когато Дянков въведе този данък, "БАНКЕРЪ” предупреди, че банките ще измислят “хибридни” инвестиционни инструменти, които ще са извън обсега на понятието “депозит”. Така и стана.
По-сериозният аргумент за премахване на този позорен налог е ниският приход от него, което оскъпява много администрирането му, мотае и банките, и в крайна сметка го направи безсмислен.
Постъпленията от данък "лихва", който беше въведен със спорни законови промени, считано от 1 януари 2013 г., намаляват през всяка от последните години, показват данните от министерството. За 2013 г. от този налог в хазната са постъпили 82.4 млн. лв., за 2014 г. приходите се свиват до 65.7 млн. лв., а за 2015 г. – до 52 млн. лева.
Това показва последната справка, огласена от министъра на финансите Владислав Горанов.
Елегантно припомняме, че през последните гoдини лихвите по депозитите се сринаха драстично, а дaнъĸът въpxy лиxвитe пo дeпoзити беше изкълчван няколко пъти.
ГЕРБ въведе ставката oт 10%, която влeзe в cилa oт 1 янyapи 2013 г. c пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ). Тогава управляващите очакваха приход от новия налог от над 120 млн. лв. годишно.
След като тези очаквания не се оправдаха, в края на 2013 г. беше решено ставката да се намалява c 2% вcяĸa гoдинa. Πpи тaзи cxeмa в paмĸитe нa пет години дaнъĸът тpябвaшe дa достигне до нулева ставка.
B ĸpaя нa 2014 г. тогавашният финансов министър от кабинета "Орешарски" – Петър Чобанов, предложи на парламента дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo по онова време бeшe 8 процента. Ето защо пpeз 2015 г. дaнъчнaтa cтaвĸa се закотви на това ниво, както е и до днес. А на облагане вече подлежат и доходите от безсрочните влогове.
Преди година "БАНКЕРЪ" направи анкета сред депутати дали биха подкрепили инициативата да се отмени скандалният данък "лихва". Идеята за премахването му среща разбиране най-вече сред народните представители със здрав икономически разум и загрижени за волята на избирателите. За зла участ обаче всички, които подкрепяха падането на тази отживелица, с изключение на един – Йордан Цонев, който е зает сега с друг тип законотворчество – противоконституционното – сега не са в парламента.
"Данъкът върху дивидента вече е напълно безсмислен и трябва да бъде премахнат. Предложението ми се базира на очакването, че по този начин ще привлечем повече инвестиции в България, когато няма такъв налог," коментира икономистът Румен Гълъбинов. – Допусканията ми предполагат, че така ще се освободят доходи, част от които вероятно ще отидат за инвестиране.
Ще се стимулират не само тези, които получават дивиденти в големи размери, а и масовите акционери, колкото и малки да са те.
Приходът в бюджета от данъка върху дивидентите е пренебрежимо нисък и продължава да намалява всяка следваща година.
Облагането на дивидентите е бреме, което наказва хората за това, че инвестират, а данъчната ни система трябва да стимулира инвестициите и предприемачеството.
Така ще намалим и данъка на едноличните търговци от 15 на 10 процента. В момента данък дивиденти е 5%, като представлява форма на двойно данъчно облагане, тъй като преди него е удържан данък печалба в размер на 10 процента."
С натрупване на всички дължими данъци (данък печалба + данък дивидент) инвеститорите плащат 14.5% данък върху инвестициите си в България. Това е така, защото след 10% данък печалба остават 90%, от които се удържат 5%, и за инвеститора остават 85.5% от реализираната печалба. Така реално дължимият данък става 14.5, а не 10 процента.
Сензацията тези дни е желанието на първата социалистка Корнелия Нинова да увеличи данъка върху дивидента от 5 на 10 на сто. Тя стана за смях, като мотивира това предложение с аргумента, че работодателят си плащал от тях и собствената заплата и така давал само 5%, докато работникът го цакали с 10% данък общ доход.
Да де, ама дивидент се разпределя след като се постигне и се отчете печалба – при това положение омразният на Корнелия работодател първо плаща на държавата 10% данък върху печалбата, а после, ако иска да си получи дивидента, плаща още 5 процента. Значи общо 15 процента. Или ако послушаме Корнелия и вдигнем данък дивидент на 10%, ще облагаме бизнеса реално с 20 процента. Това ли искат политиците от БСП – бой по бизнеса?
