Два данъка – едно бeзумие

Парламент Владислав Горанов

Ниската финансова култура на населението ли е виновна за "данъчната" ни апатия? Или умората от безкрайния преход? Или и двете? Затова сигурно никой не иска да излезе на улицата или директно да издигне глас в парламента, за да поиска рязане на данъци…

Няма как иначе да се обясни, че следим тихо и кротко  непрекъснато увеличаващия се бюджетен излишък, който може ще чукне 2.5 млрд. лв., да предугаждаме как той ще бъде разхвърлян от правителството зад гърба на парламента и да не се сещаме, че в цивилизования свят при такова положение се режат данъци. Толкова е просто – събират данъци  над плана – значи вземат  повече от необходимото, т.е  време е да се намалят  данъците, за да бъдат върнати надвзетите  пари на хората и на фирмите. Това е много важно, защото с тези пари те ще увеличат  потреблението си, ще живне бизнесът и по този начин утре ще  внесе  повече данъци и ще реализира  по-висок растеж. Особено това важи за данъците  върху лихвите  и  върху дивидентите.

Набеденият за сериозен приходоизточник на хазната данък върху лихвите  се "издъни".   Министерството на финансите признава, че данъкът върху лихвата по депозитите не е оправдал очакванията. Или  очакванията на финансовия “гуру” Симеон Дянков, на неговия ученик и последовател Горанов, на знайни и незнайни политици и депутати –  фискалисти са се оказали дълбоко погрешни.

Спестовността си върви напред и нагоре. Навремето, когато Дянков въведе този данък, "БАНКЕРЪ” предупреди, че банките ще измислят “хибридни” инвестиционни инструменти, които ще са извън обсега на понятието “депозит”. Така и стана.

По-сериозният аргумент за премахване на този позорен налог е ниският приход от него, което оскъпява много администрирането му, мотае и банките,  и в крайна сметка го направи безсмислен.

Постъпленията от данък "лихва", който беше въведен със спорни законови промени, считано от 1 януари 2013 г., намаляват през всяка от последните години, показват данните от министерството.  За 2013 г. от този налог в хазната са постъпили 82.4 млн. лв., за 2014 г. приходите се свиват до 65.7 млн. лв., а за 2015 г. – до 52 млн. лева.

Това показва последната справка, огласена от  министъра на финансите Владислав Горанов.

Елегантно припомняме, че през последните гoдини лихвите по депозитите се сринаха драстично, а дaнъĸът въpxy лиxвитe пo дeпoзити беше изкълчван няколко пъти.

ГЕРБ въведе ставката oт 10%, която влeзe в cилa oт 1 янyapи 2013 г. c пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ). Тогава управляващите очакваха приход от новия налог от над 120 млн. лв. годишно.

След като тези очаквания  не се оправдаха,  в края на 2013 г. беше решено ставката да се намалява c 2% вcяĸa гoдинa. Πpи тaзи cxeмa в paмĸитe нa пет години дaнъĸът тpябвaшe дa достигне до нулева ставка.

B ĸpaя нa 2014 г. тогавашният финансов министър от кабинета "Орешарски" – Петър Чобанов, предложи на парламента дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo по онова време бeшe 8 процента. Ето защо пpeз 2015 г. дaнъчнaтa cтaвĸa се закотви на това ниво, както е и до днес. А  на облагане вече подлежат и доходите от безсрочните влогове.

Преди година "БАНКЕРЪ" направи анкета сред депутати дали биха подкрепили инициативата да се отмени скандалният данък "лихва". Идеята за премахването му  среща разбиране най-вече сред народните представители със здрав икономически разум и загрижени за волята на избирателите.  За зла участ обаче всички, които подкрепяха падането на тази отживелица, с изключение на един – Йордан Цонев, който е зает сега с друг тип законотворчество – противоконституционното – сега не са в парламента.

"Данъкът върху  дивидента вече е напълно безсмислен и трябва да бъде премахнат. Предложението ми се базира на очакването, че по този начин ще привлечем повече инвестиции в България, когато няма такъв налог," коментира икономистът Румен Гълъбинов. – Допусканията ми предполагат, че така ще се освободят  доходи, част от които вероятно ще отидат за инвестиране.

Ще се стимулират не само тези, които получават дивиденти в големи размери, а и масовите акционери, колкото и малки да са те.

Приходът в бюджета от данъка върху дивидентите е пренебрежимо нисък и продължава да намалява всяка следваща година.

Облагането на дивидентите е бреме, което наказва хората за това, че инвестират, а данъчната ни система трябва да стимулира инвестициите и предприемачеството.

Така ще намалим и данъка на едноличните търговци от 15 на 10 процента. В момента данък дивиденти е 5%, като представлява форма на двойно данъчно облагане, тъй като преди него е удържан данък печалба в размер на 10 процента."

С натрупване на всички дължими данъци (данък печалба + данък дивидент) инвеститорите плащат 14.5% данък върху инвестициите си в България. Това е така, защото след 10% данък печалба остават 90%, от които се удържат 5%, и за инвеститора остават 85.5% от реализираната печалба. Така реално дължимият данък става 14.5, а не 10 процента.

Сензацията тези дни е желанието на първата социалистка Корнелия Нинова да увеличи данъка върху дивидента от 5 на 10 на сто. Тя  стана за смях, като мотивира това предложение с аргумента, че работодателят си плащал от тях и собствената  заплата и така давал само 5%, докато работникът го цакали с 10% данък общ доход.

Да де, ама дивидент се разпределя след като се постигне и се отчете печалба  – при това положение омразният на Корнелия работодател първо плаща  на държавата 10% данък върху печалбата, а  после, ако иска да си получи  дивидента, плаща  още 5 процента. Значи общо 15 процента. Или ако  послушаме Корнелия и вдигнем данък дивидент на 10%, ще облагаме бизнеса реално с 20 процента. Това ли искат политиците от  БСП – бой по бизнеса?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст