Връщането на откраднатите чрез приватизацията 30 млрд. лв. е отново на дневен ред. Управляващите от ГЕРБ възродиха темата в разгара на поредната серия от словесни схватки с БСП. Градацията е налице – след епизодичните призиви за отваряне на досиетата на прехода сега пишат законодателни мерки за ревизия на раздържавяването. Въпросът е остана ли публика, която да вярва, че пътят към рая е осеян с добри намерения.
Премиерът Бойко Борисов се похвали, че разпоредил на партийните юристи да проверят има ли възможност за отпадане на давността за "погубените и откраднати милиарди". "Нас ни набеждават за протекъл саниран блок. Който от ГЕРБ е нарушил правилата, си носи отговорността. Обвиняват ни, че не седим зад кадрите си. Но така показваме, че сме различни от БСП. Че сме по-добри. Ще им върнем всичко – от приватизацията до грабежите. Пощада няма да има за никого в парламента! Какво си мислят – че ние сме от седем години партия и ще ни обявяват нас за корумпирани, а те с целия им грабеж десетилетия са чисти?! По време на приватизацията не е имало ГЕРБ", изригна медийно Борисов в Бургас.
По-късно темата беше уплътнена с информация от председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, според когото се обсъждали два законодателни варианта за промени в Наказателния кодекс. Единият предвиждал въвеждане на правилото, че за престъпления при приватизационни сделки давност не тече. Вторият – че в тези случаи тя се възобновява. Кога е измислено всичко това Кирилов не каза, но поясни, че се водят интензивно разговори с изтъкнати конституционалисти и пеналисти (специалисти по наказателно право), а предложенията за промени щели да бъдат внесени най-късно до края на седмицата.
Заявката за пълна ревизия на раздържавяването беше направено от Бойко Борисов в края на миналата година. Той не скри тогава подбудите си за тази внезапна активност – ядосал се, че го сочат за ключов играч в поредната тъмна сделка за "Булгартабак". Тогава се чу за пръв път за доклад, в който са описани нарушения при приватизационни сделки от 1994 г. насам. Докладът бил изпратен от Борисов на прокуратурата, която трябваше да прецени основанията и възможностите за търсене на наказателна отговорност.
"Булгартабак" не е продаден от мен – да кажа на тези, на които са им сведени тези опорни точки. Шефът на Агенцията за приватизация да каже как се направи сделката с посредничеството на "Сити банк", която има опит точно в такива сделки и при наблюдаващ министър Трайков. Всеки от вас като продава, пита ли ме мен?! Има надлежен ред, министрите са персонално отговорни. И затова – понеже виждам, че някак си и Конюшните бързо забравиха, и много други неща се забравиха, поинтересувах се малко: има още две години, поне за много от сделките, от абсолютната давност. И затова с МВР, с ДАНС разпоредбите, които ще дам, е да направим ревизия на целия преход – на всички приватизационни сделки, за да стане ясно кой, кога и какво е продавал и дали това е реалната цена", изговори пред министрите от втория си кабинет Борисов.
По времето на служебния кабинет "Герджиков" темата беше развита с новината, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е предала на прокуратурата пълна информация за приватизационните сделки на прехода. Сделките били подбрани по критериите за обществена значимост, публичен интерес и ореол на скандалност. Като шеф на приватизационната агенция по това време Емил Караниколов поясни, че приватизационната проверка на прехода обхваща 8000 сделки и обемът на информацията бил "доста сериозен". На прокуратурата било дадено всичко и оставало тя да сметне давностните срокове и да реши упражняван ли е следприватизационен контрол. Караниколов се оплака от лошата законова уредба с добавката, че не останало много за раздържавяване.
В демонстрация на последователност и с активното говорене на Караниколов вече като икономически министър третият кабинет "Борисов" наложи през май мораториум върху приватизацията. С промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол трябваше да бъдат спрени продажбите на държавни дялове в дружества със смесено участие, имоти и други активи. Позволени трябваше да останат само сделките с държавни имоти, които се стопанисват от областните управи – с условието да бъдат разрешени от финансовото министерство.
Проектът с предложените законови промени беше публикуван в същия ден, в който беше наложен мораториумът, а законодателната програма на правителството предвиждаше текстовете да бъдат внесени в Народното събрание през август. После настъпи затишие, което е напълно разбираемо. Освен че темата се използва винаги с пропагандни цели, не е ясно защо държавата трябва да ограничава толкова радикално приватизационните си правомощия. При определени икономически и пазарни условия всички страни приватизират – въпросът е да се прави умно и в публичен интерес.
Това сочи и сегашната стъпка с промени в Наказателния кодекс, с която засяга същественото – търсене на наказателна отговорност от виновниците за хайдушката приватизация с измерения на пладнешки грабеж и национална катастрофа. Оттам до връщането на милиардите обаче пътят е дълъг и засега никой не смее да говори за разваляне на сделки. Междувременно съдебната практика се нагоди в полза на приватизаторите, като практически ги брани задължението да изпълняват ангажиментите си по приватизационните договори.
Остава само в отговор на ГЕРБ опозицията в лицето на БСП да подхване същата песен, както направи с антикорупционния закон. Левицата не е чужда на подобно говорене – бившият президент Георги Първанов още през 2010 г. да бъдат извадени икономическите досиета на прехода, за да се изясни срастването на политическата с икономическата власт. Малко по-късно БСП внесе в парламента предложение за анализ на всички стратегически приватизационни сделки, направени в периода 1997-2005 година.
Именно по този повод тогавашният премиер на Тройната коалиция Сергей Станишев назова и сумата от 30 млрд. лв. като размер на приватизационното бедствие. Първанов пък натисна още педала на газта с настояване за пълна ревизия на необяснимите богатства, натрупани в годините на прехода. “Трябва най-после да кажем на обществото кой спечели от множеството скандални заменки. Трябва да се изясни кой какво придоби през прехода. Да се знае кои бяха рекетьорите, кой спечели банките и откъде дойдоха парите им”, призова тогавашният държавен глава.
Както тогава, така и сега са налице обаче тежки правни бариери пред подобни ревизии от типа "след дъжд – качулка". Възобновяването на изтекли давностни срокове, което да доведе до наказателно преследване, е проблемно както с оглед на конституционната ни уредба, така и с международно-правните ангажименти. Не е трудно да си представим и съдбата на подобни дела в българските съд и прокуратура, а връщане на заграбеното в условията на продължаващ грабеж е просто немислимо.
