Бюджетната комисия одобри Закона за КФН

Законът за Комисията за финансов надзор, който  дава финансова независимост на регулаторния орган, прескочи поредната парламентарна бариера. В четвъртък, на 9 ноември, той бе приет на второ четене в Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. Законът  предвижда въвеждането на голям брой такси, които застрахователните, пенсионните и инвестиционните дружества да плащат за надзорните услуги на КФН. Някои от тях изглеждат доста сериозни – сумата им достига съвкупно до 2.1 млн. лв.  годишно. Но точно пенсионните компании, за  които тези такси са най-високи, не протестират срещу тях. Поне няма публични изявления от мениджърите им, че тези такси са им непосилни или ще се отразят на клиентите им – на осигурените лица, като оскъпят услугите.

Публичният протест идва от многобройните малки компании на застрахователния пазар или по-точно от застрахователните брокери. Именно те са поставили въпроса, че предвидената в закона такса от 5000 лв., която трябва да плащат, ще е непосилна за много от тези компании. И точно този въпрос поставиха депутатите от БСП по време на обсъждането на закона в парламентарната Комисия по бюджет и финанси в четвъртък.  КФН и  ГЕРБ обаче са им отговорили, че застрахователните брокери са огромен брой – близо 500 компании, и всеки, който иска да участва на този пазар, трябва да е  достатъчно стабилен  финансово, което предполага  плащането на такса от 5000 лв.  годишно да не представлява проблем за тях. Според депутата от БСП Румен Гечев преди второто  четене на закона в пленарната зала парламентарната група на левицата ще обсъди всички аргументи "за" и "против" подобна такса и ще реши дали да поддържа предложението си таксата да бъде намалена до 2000 лв.  годишно, или да го оттегли.

"Иначе ние сме доволни, че в комисията на второ четене на закона успяхме да прокараме две наши предложения. Едното е годишните възнаграждения на председателя на КФН и на заместниците му да не са по-високи от тези на управителя и на подуправителите на БНБ. Другото е, че назначаването и освобождаването на служители на КФН да става от председателя на Комисията но само по предложение на ресорните заместник-председатели", коментира за в. "БАНКЕРЪ" Румен Гечев.

Създаването на нормативни условия за финансовата независимост на КФН е изрична препоръка на МВФ и на Световната банка, която те направиха в своя доклад за оценка на дейността на българската надзорна институция. (Вестник "БАНКЕРЪ" описа подробно мотивите на двете институции, за да направят такова предложение).  Очакванията са със заложените в закона такси надзорната комисия  да събере между 22 млн. и 25 млн. лв. през 2018-а, които да й  позволят да модернизира информационните си системи, да назначи актюери и допълнителен брой надзорни инспектори. Всичко това й е  нужно, за да осъществява ефективен надзор. Акцентът се поставя върху приходите от такси за надзорни услуги, а не върху тези от глоби на поднадзорните лица. Впрочем за онези, които не знаят, ще уточним и напомним,  че заради високата чувствителност, която демонстрираха  поднадзорните лица към глобите, събирани им от КФН, приходите от това перо не остават на разположение на комисията, а отиват директно в държавния бюджет. С други думи, тя няма интерес да бъхти застрахователи, пенсионни и инвестиционни дружества с глоби (освен ако не са заслужени),  защото не може да харчи събраните от тях пари.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст