Законът за Комисията за финансов надзор, който дава финансова независимост на регулаторния орган, прескочи поредната парламентарна бариера. В четвъртък, на 9 ноември, той бе приет на второ четене в Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. Законът предвижда въвеждането на голям брой такси, които застрахователните, пенсионните и инвестиционните дружества да плащат за надзорните услуги на КФН. Някои от тях изглеждат доста сериозни – сумата им достига съвкупно до 2.1 млн. лв. годишно. Но точно пенсионните компании, за които тези такси са най-високи, не протестират срещу тях. Поне няма публични изявления от мениджърите им, че тези такси са им непосилни или ще се отразят на клиентите им – на осигурените лица, като оскъпят услугите.
Публичният протест идва от многобройните малки компании на застрахователния пазар или по-точно от застрахователните брокери. Именно те са поставили въпроса, че предвидената в закона такса от 5000 лв., която трябва да плащат, ще е непосилна за много от тези компании. И точно този въпрос поставиха депутатите от БСП по време на обсъждането на закона в парламентарната Комисия по бюджет и финанси в четвъртък. КФН и ГЕРБ обаче са им отговорили, че застрахователните брокери са огромен брой – близо 500 компании, и всеки, който иска да участва на този пазар, трябва да е достатъчно стабилен финансово, което предполага плащането на такса от 5000 лв. годишно да не представлява проблем за тях. Според депутата от БСП Румен Гечев преди второто четене на закона в пленарната зала парламентарната група на левицата ще обсъди всички аргументи "за" и "против" подобна такса и ще реши дали да поддържа предложението си таксата да бъде намалена до 2000 лв. годишно, или да го оттегли.
"Иначе ние сме доволни, че в комисията на второ четене на закона успяхме да прокараме две наши предложения. Едното е годишните възнаграждения на председателя на КФН и на заместниците му да не са по-високи от тези на управителя и на подуправителите на БНБ. Другото е, че назначаването и освобождаването на служители на КФН да става от председателя на Комисията но само по предложение на ресорните заместник-председатели", коментира за в. "БАНКЕРЪ" Румен Гечев.
Създаването на нормативни условия за финансовата независимост на КФН е изрична препоръка на МВФ и на Световната банка, която те направиха в своя доклад за оценка на дейността на българската надзорна институция. (Вестник "БАНКЕРЪ" описа подробно мотивите на двете институции, за да направят такова предложение). Очакванията са със заложените в закона такси надзорната комисия да събере между 22 млн. и 25 млн. лв. през 2018-а, които да й позволят да модернизира информационните си системи, да назначи актюери и допълнителен брой надзорни инспектори. Всичко това й е нужно, за да осъществява ефективен надзор. Акцентът се поставя върху приходите от такси за надзорни услуги, а не върху тези от глоби на поднадзорните лица. Впрочем за онези, които не знаят, ще уточним и напомним, че заради високата чувствителност, която демонстрираха поднадзорните лица към глобите, събирани им от КФН, приходите от това перо не остават на разположение на комисията, а отиват директно в държавния бюджет. С други думи, тя няма интерес да бъхти застрахователи, пенсионни и инвестиционни дружества с глоби (освен ако не са заслужени), защото не може да харчи събраните от тях пари.
