Афганистанците, а не сирийците се най-големите бегачи сред бежанците, които притичват през българската територия в маратона си към Европа. Според последните данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Афганистан е на първо място по броя на лица, подали молби за закрила у нас. Статистиката сочи, че от 1 януари 1993 г. (по това време там бушува гражданска война) до 31 октомври 2017 г. общо 25 166 жители на земята на афганците са потърсили закрила у нас. А от началото на 2017 г. афганците, които са поискали подслон и защита в България, са 1 044 души и повечето на възраст от 14 до 35 години.
За същия период (1993-2017 г.) бежанците от Сирия са общо 21 041, сочат данните. Следват ги иракчаните (19 365) и пакистанците – 3023 души. От началото на тази година 918 иракчани са подали молби за закрила, следвани от бежанци от Сирия (858), от Пакистан (207) и от Иран (72).
Очевидно не кризата в Сирия, а ситуацията в Афганистан принуждава хиляди жители на тази размирна страна да поемат пътя на изгнанието. И, изглежда, не толкова размириците, колкото икономически са причините афганците да бягат от родината си. В момента талибаните държат под свой контрол една трета от територията на страната. Точно там обаче обикновените афганистанци са подложени на двоен тормоз – от една страна ги мачкат талибаните, а от друга – американски и афганистански военни сили провеждат съвместни операции срещу маковите полета и талибанските лаборатории, произвеждащи опиум. Не е тайна, че опиумът и производните дроги от маково семе са основен източник за приходи на талибаните. В началото на седмицата официални военни представители на САЩ обявиха, че са били бомбардирани лаборатории за производство на наркотици в северната провинция Хелманд, изградени от ислямското фундаменталистко военно движение. Атаките са част от новата политика на президента Доналд Тръмп в Афганистан.
Наскоро от ООН изнесоха данни, че производството на опиум се е увеличило с 87 на сто в сравнение с миналата година и бележи рекорден връх. От началото на годината досега са произведени около 9000 т опиум, сочат данните. А според статистиката на афганистанската служба за борба с наркотиците, подкрепена и от данни на различни институции в САЩ, от началото на 2017 г. рязко са се увеличили и регионите, където се отглежда опиумен мак – от 201 000 хектара през 2016 г. до рекордните 328 000 хектара през тази година. Броят на провинциите без мак в страната е намалял от 13 на 10, а броят на провинциите ,отглеждащи опиумен мак, нарастват от 21 на двадесет и четири.
Значи американците имат много повече мишени за бомбардиране, отколкото досега. И очевидно след разчистването на останките от "Ислямска държава" в Сирия, ще продължи да се увеличава броят на афганците, които ще се превърнат в бежанци и ще се насочат към пътищата, водещи към спокойната Европа. А един от тях, както знаят всички, преминава през българска територия.
Тази седмица шефът на ДАБ Петя Първанова съобщи, че мигрантите, потърсили закрила у нас, са намалели пет пъти в сравнение с 2016 г., а отказите за предоставяне на бежански или хуманитарен статут са се увеличили два пъти. В момента капацитетът на центровете за настаняване е уплътнен под 20 на сто. Причината е, че движението на молбите за закрила протича с висока скорост – за разлика от миналата година, когато имало забавяне на процедурите поради големия брой на бежанците, потърсили закрила у нас. Според данните на ДАБ тази година има около 3400 новорегистрирани мигранти с молби за закрила.
От началото на 2017 г. досега на общо 2240 молби е било отказано предоставянето на статут. Седемстотин и шест мигранти са получили статут на бежанци и 789 – хуманитарен статут, сочат данните.
Изглежда, тенденцията за увеличаване на отказите за предоставяне на статут и закрила у нас дразнят някои от партньорите ни от ЕС. През август фракцията "Левите" в Бундестага призова германското правителство да предприеме действия срещу българската инициатива границата с Турция да се опазва с помощта на армията. Външнополитическият говорител на фракцията Ян ван Акен нарече предложените от българския министър на отбраната Красимир Каракачанов мерки "насилнически фантазии". По външната граница на ЕС се издига нова стена, която при нужда ще бъде защитавана и с оръжие, което е нечовешко и противоречи на европейските ценности, заяви ван Акен. По повод идеята за включване на армията в опазване на българо-турската граница в някои германски медии се появиха коментари, че сегашната политика на държавите от ЕС за "отблъскване на бежанците" разрушава правозащитния фундамент на съюза, който е поел задължението да дава закрила на бежанците.
Шумотевицата около българската политика за отблъскване на бежанците като че ли затихна, но за сметка на това се появиха зловредни слухове, че парите, отпуснати от Европейската комисия на България за осигуряването на границата и възпиране на бежанския натиск, не са били изразходвани по регламент. Стигна се дотам тази седмица Министерството на външните работи да отговори официално на слуховете. От ЕК не е постъпвало писмо за това, че европейските средства, отпуснати за "ограничаване на бежанския поток", не са разходвани съгласно регламент 13-354/2016, се казва в становището на МВнР.
Само това ни оставаше – да връщаме онези 160 млн. евро, отпуснати от ЕК за съоръжението по границата и за справянето с бежанския поток! Мрънкането на германските леви срещу българската политика за "отблъскване на бежанците" ще пуснем покрай ушите си. Няма как обаче да се върнат отпуснатите евро, усвоени около изграждането на съоръжението – дори ако се докаже подозрението, че метър ограда у нас струва 1000 евро , а в нормалните европейски страни като Гърция – двеста и петдесет. Защото пък откъде да откраднат нашенците, освен от ЕС?!
