ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Правосъдие в мрака

атанаска дишева

В желанието си да отрежат възможността на престъпниците да бягат от правосъдието и да не излежават присъдите си в затвора, депутатите и членовете на Висшия съдебен съвет са на път да сътворят невъобразима каша. И буквално да вкарат наказателното правораздаване в режим "строго секретно".

Оказва се, че не само "ефективните" присъди, четени срещу престъпниците – за лишаването им от свобода, което трябва да търпят в затворите, но и тези за налагане на пробация или лишаване от права също може да потънат в пълно информационно затъмнение до влизането им в сила и привеждането им в изпълнение. Поне това се разбра по време на дебатите в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет във вторник (21 ноември).

Причината за това се търси на първо място в закона. А там пише буквално следното: "Актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд." Това е новото правило след промяната в Закона за съдебната власт от ноември тази година.

От този законов текст стават ясни две неща: първо, че наказателните присъди – "по изключение", не подлежат на незабавно публикуване в интернет. Без значение от коя инстанция са произнесени – законодателят не е уточнил това. А кога "засекретените" присъди могат да видят бял свят става ясно от следващата алинея в чл. 64 от ЗСВ – след като влязат в сила и след като прокурорът прати уведомление, че е предприел действия по изпълнението на присъдата.

И второ – че това важи за всички съдебни решения, с които се налага наказание, което следва да бъде "изтърпяно". А според тълкуванията, които се чуха по време на дебатите във ВСС, вече има спорове дали това "изтърпяване"  не трябва да обхване и пробацията, както и лишаването от права – да се заема пост, да се управлява автомобил, да се упражнява професия и прочие.

Безумието и пълното безсмислие на това "засекретяване" на решенията на съдилищата са ясни на всички – след тази поправка ще се случи така, че на практика само престъпниците ще знаят  каква е присъдата им –  само че не от интернет, а от своите адвокати. И даже още по-лесно ще могат да бягат от правосъдието, защото обществеността изобщо няма да знае, че трябва да бъдат спирани. 

Съдилищата са длъжни да прилагат закона такъв, какъвто са им го "снесли" депутатите. Но поради пълната липса на здрав разум в новите норми първоинстанционните и въззивните съдилища заляха ВСС с въпроси какво да правят с прочетените от тях присъди по наказателните дела. И ВСС реши да помогне. Само че съвсем забърка кашата.

Първо на 28 октомври Комисията по информационни технологии към ВСС буквално преписа закона и го прати под формата на указания към съдилищата. Последва обаче мощен обществен отпор, който доведе до второ решение на комисията – от 14 ноември. С което грешката беше "поправена" – очевидно в търсене на "елегантен" изход от кашата, в която ВСС всъщност се вкара сам – защото нито е негова работа да тълкува закона, нито да дава указания на магистратите.

А как излезе комисията от ситуацията? Като преписа забраната за публикуване, но към нея добави, че тя не важи за актовете на първоинстанционните и въззивните съдилища, които са обжалвани или по които има внесен протест – ново изключение, което никъде не фигурира в закона.

Дали това е дописване на нормативен акт, което една комисия на ВСС няма право да прави – тепърва ще става ясно. Междувременно обаче шефът на ВКС Лозан Панов поиска съдийската колегия да разгледа въпроса и ако трябва – да го прати за решаване от пленума на ВСС.

Така се стигна до въпросния дебат във вторник (21 ноември), в който се чуха поредица от декларации как казус всъщност няма, защото всичко било ясно, но се оказа, че съвсем не е така. Защото напълно логичният въпрос на Атанаска Дишева – ще се публикуват ли присъдите на първите инстанции след произнасянето им в интервала от време до обжалването или протеста срещу тях, за по-малко от пет минути получи два коренно различни отговора. Колкото да стане ясно ,че всъщност нищо не е ясно.

Само че членовете на съдийската колегия отказаха да задълбават излишно, вместо това решиха да върнат въпроса отново на комисията – ако тя прецени, че има нещо да коригира в указанията си, да го направи.

Какво ще последва от всичко това? Логичното: съдилищата масово, "за по-сигурно" засекретяват наред. А престъпниците все така ще продължат да си бягат през границите. Просто защото проблемът с бягството от правосъдието съвсем не опира до публикуването на присъдите в интернет. А в липсата на електронни гривни, в липсата на ефективна полиция, в липсата на адекватна охрана на границите, в корупцията сред служителите на ведомствата, които трябва да преведат присъдите в изпълнение и в ред още "дефекти" на системата.

Но пък както е тръгнало – защо и те да не станат секретни, колко му е?…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст