Европейският орган за ценни книжа и пазари предупреждава инвеститорите за големите рискове при т.нар. първично предлагане на виртуални валути. "В случай че обмисляте инвестиране в първично предлагане или пък вече сте инвестирали, трябва да вземете предвид значителните рискове, които това може да ви донесе, включително и пълната загуба на вашата инвестиция. Обръщаме особено внимание на обстоятелството, че ако предлагането не е предмет на регулиране, вие няма да получите закрила", отбелязва институцията.
Европейският надзор наблюдава бурния растеж на предлагането на виртуални пари при набирането на капитал за предприятия (така се набират големи суми за кратък период от време) и е загрижен от прибягването до толкова високо спекулативни инвестиции.
Както стана дума, един от основните рискове е, че в зависимост от структурата си първичните предлагания може да не са предмет на съществуващите правила и да попаднат извън сферата на регулиране. Някои от последните такива предлагания бяха определени като измами. Други са били използвани за изпиране на пари. В случай че те не са уредени от законодателството на Европейския съюз, инвеститорите не могат да се ползват от неговата закрила.
На практика голяма част от първичните предлагания на криптовалути започват от бизнеси, които все още са на много ранен етап от своето развитие и носят значителен риск от неуспех. Повечето от емитираните виртуални парични единици нямат собствена вътрешна стойност освен възможността да се използват за достъп до услуга или продукт, които се разработват от емитента. Но няма гаранция, че услугите или продуктите ще бъдат успешно разработени. Дори проектът да е успешен, не е никак изключено евентуалната полза да е твърде ниска в сравнение с инвестирания капитал.
Не всички виртуални пари се търгуват на виртуални валутни борси. А и когато се търгуват там, цената им често е изключително волатилна. Редица от тези борси не са регулирани и има опасност от ценова манипулация и измами. Проблем за инвеститорите може да се окаже и невъзможността за изход от инвестицията или пък за един дълъг период от време да не са в състояние да реализират стойността на своите виртуални валути.
Информацията, която се предоставя на инвеститорите – например т.нар. бял документ (white paper), в повечето случаи е непроверена, непълна, пристрастна и дори подвеждаща. Обикновено се акцентира върху вероятните ползи, а не върху рисковете. На всичко отгоре е специализирана и – съзнателно или не, трудно разбираема.
Опасности се крият и неизправностите в технологията за разпределение по сметки (distributed ledger technology – DLT) или блокчейн, която е в основите на виртуалните пари като цяло. Тя все още не е тествана и са възможни грешки в кодирането или в програмите, използвани за създаване, прехвърляне или съхранение на виртуалните парични единици. Няма гаранции, че инвеститорите винаги ще имат достъп или контрол върху виртуалната си валута или че тя няма да бъде открадната. Принципно е възможно технологията да не e сигурна и надеждна, да речем, в случаите на високо натоварване.
Иначе характеристиките и целите на виртуалните валути варират според първичното предлагане. Някои служат за осигуряването на достъп до услуга или закупуването на даден продукт. Други предоставят право на глас или на дял от бъдещите доходи на издателя. Трети нямат материална стойност. Някои от тези пари се търгуват или могат да се разменят след емитирането им срещу традиционни или виртуални валути на специализирани борси.
